загуби времето, ако веднага се опита да изкопчи нещо от Глори. Ще се направи, че й е зле и толкова.
Бъгси влезе в бара с изражението, което придобиват кучетата, когато надушват, че наблизо има кокал. Беше с лекьосан сив костюм на квадратчета и мазна светла филцова шапка. Фенър се улови, че се чуди, дали не е поникнала на главата му.
Бъгси изтри устата си с опакото на дланта си и погледна редицата бутилки с очакваща усмивка. Фенър му поръча една голяма бира и го заведе в далечния край на залата. Когато седнаха, му каза:
— Слушай, приятелче, искаш ли да работиш за мен?
Очичките на Бъгси се разшириха.
— Не разбирам — отговори той.
— Имам една работа, която може и да ти хареса. Не е кой знае какво, но въпреки това струва петдесет долара. Ако ти и аз се разберем, може да ти плащам и заплата, но това ще значи да цункаш Карлос за сбогом.
— Ти вече не работиш ли за Карлос?
Фенър поклати глава.
— Не. Не ми харесва играта му. Смърди.
Бъгси се почеса по главата.
— На Карлос няма да му хареса тази работа — каза той притеснено.
— Остави го Карлос. Щом не искам да играя, значи не искам и това е.
Бъгси тръсна глава.
— Как ще спечеля петдесетте долара? — попита той нетърпеливо.
— Работата е сладка и не иска много усилия и тревоги. Помниш ли мацката от „Нанси М“.
Бъгси прекара език по устните си.
— Бих ли могъл да я забравя? Каква жена!
— Сега е горе, в леглото ми.
Бъгси разля бирата си. Кръглото му като луна лице изразяваше изненада.
— В твоето легло? — попита той. Фенър кимна.
— Какъв тип?! — Бъгси беше преизпълнен с възхищение. — Бас хващам, че ти е струвало торба пара, за да я закараш горе.
Фенър отново поклати глава.
— Истината е, че трябваше да се боря, за да я държа настрана.
Бъгси сложи на масата чашата с бира и тя издрънча.
— Не се ли майтапиш? Не би лъгал за такова нещо, нали?
— Не. Тя е горе, и в това няма никакво съмнение.
Бъгси потъна в мисли, след това каза с дрезгав съзаклятнически шепот:
— Би могъл да ми кажеш как го правиш. Такива неща е полезно да се знаят.
Фенър реши, че е време да се залавят за работа.
— Остави подробностите, мой човек. Някакъв тип извади пистолета си и й откъсна малко месо от хълбока. Този тип може да намине пак и този път да свърши по-добра работа. Искам да седиш до нея с патлак и да се погрижиш това да не стане.
— И плащаш за такава работа петдесетачка? — гласът му беше слаб и сякаш някой го душеше.
Фенър го изгледа учудено:
— Не са ли достатъчно?
— Но това е смешно! Бих го направил и без пари. Може пък и да си падне по мен!
Фенър се изправи.
— О’кей, да се качваме горе. Ще те запозная с дамата. Само не си мисли туй-онуй. Ще стоиш отвън, ясно ли е? Жени като нея нямат много време за биячи. Ти сам каза това, нали?
Малко съкрушен, Бъгси го последва по стълбите. Фенър почука на вратата и влезе. Глори беше с розова копринена нощница, цялата в панделки и дантели. Когато Фенър спря и я изгледа, тя се изкиска.
— Не е ли фантастична? — попита тя. — Сам ли я избра?
Фенър поклати глава.
— Водя ти охрана — каза той. — Това е Бъгси. Той ще се навърта наоколо и ще пропъжда злите мъже.
Тя изгледа Бъгси от горе до долу с изненада.
— Но той самият изглежда е от тях. Хайде, Бъгси, ела се запознай с една хубава дама.
Бъгси стоеше на прага зяпнал.
Фенър се протегна, взе един стол и го остави навън пред вратата.
— Той ще стои там и ще работи — каза Фенър мрачно. — Затова му плащам.
Избута Бъгси навън и кимна на Глори:
— Имам малко работа, после ще се върна да си поговорим. Ще стоиш спокойно, нали?
Преди да успее да му отговори, той излезе и затвори.
— Хващай се за работа — каза той на Бъгси — и стой извън стаята. Без глупости. Чаткаш ли?
Бъгси поклати глава.
— И да искам, нищо не мога да направя с такава като нея. Ами че от нея ми се завива свят!
От една телефонна будка извън хотела Фенър позвъни на федералната полиция. След малко му се обади Хоскис.
— Ти ли беше този, който хвърли бомба в лодката на моите хора? — попита той и гласът му звучеше ядосано.
— Остави това — каза Фенър. — Хората ти си го търсеха. Старомодни са. Карлос е пълен с нововъведения. Скоро ще използва и отровни газове.
Хоскис започна да ръмжи, но Фенър го прекъсна:
— Искам да открия голяма черна лимузина с три букви „С“ и две седмици на номера. Можеш ли да ми дадеш информацията бързо?
Хоскис отвърна:
— По-добре е да наминеш насам. Имам да ти кажа много неща.
Фенър погледна през изцапаното стъкло на кабината към улицата.
— Играя играта много отблизо. Повече няма да идвам при теб. Може би по-късно ще си уговорим някаква среща. Ще ми кажеш ли за лимузината?
— Чакай — изсумтя Хоскис.
Фенър се облегна на стъклото и зачете многобройните надписи по бялата боя. Когато Хоскис се обади отново, той му каза:
— Този град има нужда от почистване. Какви неща пишете по телефонните кабини…
Хоскис го прекъсна:
— Остави това. Мисля, че намерих колата. Мислиш ли че може наистина да е „автобусът“ на Хари Тейлър?
Фенър присви очи.
— Да, би могло.
— Има и други възможности, но си мисля, че Хари Тейлър е най-вероятният собственик.
— Другите нямат значение. За сега това е достатъчно. Слушай, Хоскис, ако ти поднеса Карлос и тайфата на тепсия, ще ми направиш ли една услуга?
Хоскис потвърди.
— Искам да знам всичко, което можеш да намериш за Тейлър и за една дама, наречена Глори Лидлър, и колкото се може повече за сестра й, Мериан Дейли. И Нулън. Трябва ми и неговата биография. Провери какво можеш да изровиш за Лидлър, бившия мъж на Глори. След като направиш това, искам да проучиш една друга дама, на име Кърли Робинс, която работи в погребалната агенция на Найтингейл. Също искам да знам, откъде Тейлър я познава.
Хоскис беше възбуден:
— Ей, това е много работа. За да изровя всичко, ще ми трябват пари!
Фенър изсумтя подигравателно.
— И каква е ползата от цялата ви организация, ако не можете да свършите дреболия като тази? Ти ми
