някак си не на място в слънчевата светлина. Тя стоеше до прозореца и гледаше към улицата.
Фенър влезе и внимателно затвори вратата след себе си.
— Какво ще правиш сега? — попита я той.
Глори се обърна и му се усмихна. Беше доста впечатляваща гледка. Очите й бяха широко отворени, искрени, добронамерени.
— Какво мога да направя?
Той се облегна на стената и я изгледа замислено. Най-накрая каза:
— Трудно ми е да те разбера. Мислех, че ще си имам много неприятности с теб. Сега виждам, че не съм бил прав.
Тя се обърна с гръб към прозореца.
— Още мисля, че си готин. — И добави: — Мисля, че ще си падна по теб.
Погледът на Фенър се плъзна покрай нея и се спря на улицата. Черната лимузина беше там. Беше я виждал и преди. Когато тръгна напред, през засенчения с перденце прозорец се показа мъжка ръка. Слънчевата светлина се отрази в един пистолет. Тази мигновена гледка го парализира, забави го със секунда. Чу приглушеното пукване и Глори изпищя. Не силно. Изпищя тихо, дрезгаво. После падна на колене. Преди Фенър да успее да направи каквото и да било, тя се отпусна на пода.
Лимузината се отдалечи бързо. Всичко стана за миг и никой на улицата не изглеждаше да е забелязал какво е станало. Фенър се наведе през прозореца и видя как колата завива зад ъгъла и изчезва.
Върна се бързо назад и коленичи. Докато обръщаше Глори, дясната му ръка попадна на мокро петно, съвсем малко над хълбока й. Беше силно пребледняла, но дишаше. Фенър взе една възглавничка от близкия стол и я мушна под главата й. След това изтича в банята. Напълни един леген с вода и извади малката чантичка за оказване на първа помощ, която винаги носене със себе си.
Когато прекоси стаята, тя го наблюдаваше с разширени от страх очи. Попита го:
— Нищо не мога да почувствам. Лошо ли съм ранена?
Фенър коленичи.
— Успокой се. Ще погледнем и ще видим.
Отвори чантичката и извади скалпел.
— Роклята ти ще трябва да отиде — каза той и внимателно разряза коприната.
— Радвам се, че бях с теб — каза тя и се разплака.
Фенър сряза горния край на ластичния й колан.
— Дръж се здраво — каза той като пипаше чевръсто. — От болката може да се сгърчиш.
Той разгледа раната и се ухили.
— Е, дявол да го вземе, това е само драскотина. Куршумът е направил бразда в хълбока ти.
— Страхувах се, че мога да умра — каза тя.
— Аз също. — Фенър я превърза умело. — Както и да е, изстрелът не беше лош. Този тип умее да стреля.
— Сега ме заболя — обади се Глори с помръкнал глас.
— Няма как, ще те боли малко — Фенър се изправи и я погледна от високо. — Няколко дни ще трябва да лежиш. Може би това ще те предпази от други лудории. Ще те закарам у дома. Къде живееш?
Тя отклони погледа си от него, лицето й изведнъж помръкна, след това се изкиска и завърши с болезнен стон.
— Нямам дом — отвърна тя и сложи ръката си отстрани.
— А къде живееше, преди да тръгнеш с Тейлър?
Тя го погледна остро и отклони поглед.
— Не съм ходила с Хари…
Фенър коленичи до нея.
— Ти си непоправима малка лъжкиня — каза той. — Снощи ми обясни, че с него сте били заедно в Ню Йорк. Сега ми разправяш, че не си ходела с него. Кажи ми истината.
— Струва ми се, че си детектив — отвърна тя нервно.
Фенър изсумтя.
— Слушай, червенокоса хубавице, не можеш цял ден да се търкаляш на пода, нали? Трябва да те заведа някъде. Или ще ми кажеш къде живееш, или ще повикам линейка.
— Искам да остана тук — каза тя.
Фенър се усмихна неприятно.
— Нямам намерение да ти ставам бавачка. Имам прекалено много работа.
— Тук съм на сигурно място — каза тя.
Фенър млъкна, замисли се, и каза:
— Аха.
Отиде до леглото и дръпна чаршафа надолу. След това я вдигна много внимателно и я сложи на един стол. Докато правеше тора, тя беше прехапала устната си. Разряза роклята със скалпела докрай.
— Каква гадост — каза тя и толкова пребледня, че му се стори, че ще припадне.
— Търпи малко — отговори Фенър и я изправи. — Дръж се.
Тя опря лицето си в неговото.
— Ти си готин — прошепна му.
Фенър рязко се дръпна.
— Престани с това! — каза й ядосано и я занесе до леглото. Беше доволен, че отново е завита.
Лежеше със златисточервеникавата си коса на възглавницата и го гледаше. Изведнъж му се стори много млада и беззащитна. Каза му:
— Искам да ти прошепна нещо.
— Опитай с някой друг, който има бакенбарди.
Тя протегна ръцете си към него:
— Моля те!
Фенър се наведе и тя го целуна. Устните й бяха много меки. Това беше просто една младежка целувка и той я хареса много. Изправи се и приглади косата си.
— Стой спокойно — каза й. — Ще уредя нещата.
Дръпна чаршафа до брадичката й, вдигна роклята й и другите мръсотии, след което слезе долу.
Управителят на хотела го изгледа със странен поглед. Фенър се почувства притеснен.
— Приятелката ми малко пострада. Ще трябва да остане на легло. Искам да изпратите някой да й купи нощница и каквото още поиска. Запишете всичко в моята сметка.
Управителят отговори съвсем сериозно:
— Това е малко необичайно…
Фенър го прекъсна:
— Съгласен съм, че е необичайно, но не е чак толкова, че да трябва да разиграваш цирк, така че, действай.
Отиде до една телефонна кабина и набра номер. Чу дрезгав глас.
— Бъгси? — попита Фенър. — Слушай, Бъгси, имам работа за теб. Аха, точно такава, каквато търсиш. Ела в хотела и си вземи патлака.
Влезе в барчето и си поръча два пръста ръжено уиски. Струваше му се, че има нужда от едно питие след цялата тази възбуда. Докато чакаше Бъгси, си спомни нещо. Извади портфейла си. Когато го отвори, лицето му се смръщи.
— Много странно — каза той.
Всичките му пари и документи бяха в лявата половина, а си спомняше, че вчера някои бяха в лявата, а други — в дясната. Внимателно прегледа всичко и преброи парите. Доколкото можеше да си спомни, нищо не липсваше. После каза:
— Да, да — защото снимката на Кърли вече не беше в портфейла му. Още веднъж прегледа внимателно съдържанието му, но я нямаше. Мушна го в джоба си и замислено изпи уискито.
Освен ако някой не беше влизал в стаята му докато спи, някой друг, а не Глори, снимката не би могла да е далеч. Но повече нямаше да може да минава за Рос. Тя, или който е тършувал в джобовете му, няма как да не е видял разрешителното му и документите му. Запали цигара и зачака Бъгси. Беше сигурен, че ще си
