алените си устни. Беше пила и макар че не беше пияна, от зачервеното й лице долових, че е в свирепо и яростно настроение.
Беше се преоблякла в зелена пижама, а малките й крака бяха обути в кожени чехли без токове. Докато я наблюдавах, прокара пръсти през косата си с цвят на мед и се усмихна на Бруно.
— Бях в къщата с лодките — продължи тя. — Иска ли ти се да ме шпионираш, Бруно?
Изтърси пепелта върху пода, докато го гледаше, с агресивно вдигната брадичка, със стиснати устни.
Светлината от лампата на масичката падаше върху лицето на Бруно. Погледът му показваше, че е бдителен и нащрек.
— Време е да свалим картите. Още от катастрофата търпеливо чакам този момент.
Наблюдавах я, застанал в сянката. Чувах я така ясно, все едно че бях в стаята.
— Да започнем от началото, Бруно. Още навремето ти осъзна каква грешка си направил, като се ожени за мен. Наистина беше грешка, и то за двете страни. Аз се омъжих заради това, което щях да измъкна от теб. Смятах, че ще те търпя, тъй като беше много богат, но след като открих, че не си прекалено щедър и когато започна да ме мразиш, установих, че не си единственият, който е сгрешил.
Изгаси цигарата, извади пакет от джоба на пижамата и запали нова.
— Отначало ми харесваше да съм омъжена за триста милиона лири — продължи тя, — докато не осъзнах, че няма да получа голяма част от тях. Ако беше по-добър към мен, Бруно, може би щях да се опитам да свикна и да се примиря с подаянията ти, но ти се държеше така дяволски надменно и след като откри, че интересите ни не съвпадат и че приятелите ми те отегчават, съзнателно ме накара да се чувствувам по-ниско от теб. Никога няма да ти го простя. А след това, като реши да охладиш брака ни и настоя за отделни спални, разбрах, че трябва да направя нещо.
Тя се отдели от масата и седна върху леглото.
— За теб щеше да е по-добре, Бруно, ако се беше развел. С удоволствие щях да ти дам основание за развод, ако можех да разчитам на прилично осигуряване. Но не ти отърваше да се разведеш с мен, нали? Мислеше само за Валерия и да не би един скандал да я уязви. Ти и за момент не си помислял за мен!
Пусна цигарата на пода и я смачка с крак.
— След това започна да ме шпионираш. Какво значение имаше, че Лорънс и аз бяхме любовници? Това не означаваше нищо за теб. И всичките тези приказки да се държа прилично заради Валерия! След това извърши най-голямата глупост. Сигурно си мислил, че съм човек, когото можеш безнаказано да застрашаваш. Когато ми каза, че смяташ да промениш завещанието, ако не се откажа от Лорънс, реших да направя нещо, и то бързо.
Тя се наведе напред, устните й се разтегнаха в жестока усмивка.
— Искам да наблюдавам лицето ти, докато научаваш тези неща, Бруно. Трупах ги четири години в очакване на подходящия момент, за да ти ги кажа. Аз източих спирачната течност от колата, Бруно. В полицията сметнаха, че резервоарът случайно се е пробил, но го направих аз. Когато бързаше да посрещнеш Валерия, бях сигурна, че ще караш лудо, както винаги, затова се справих със спирачките. За мой лош късмет и поради проклетата ти упоритост, не успя да се претрепеш, но поне се оказа жив труп и си в ръцете ми!
Стоя, загледана в Бруно в продължение може би на една минута. Стори ми се страшно дълго. Наблюдавах я хипнотизиран, както човек може да бъде хипнотизиран от отвратителна, но красива змия.
— Колко спокойно го приемаш — рече тя най-накрая. — Винаги си бил толкова равнодушен и безразличен към онова, което ти казвам. Но смятам да те извадя от несмутимото ти самодоволство. Още не съм свършила, Бруно! Ще те накарам да страдаш заради начина, по който се отнасяше с мен. Ще те накарам да съжаляваш, че не си мъртъв!
Стана от леглото и започна да се разхожда нагоре надолу, мина съвсем близо до прозореца — добре, че навреме се скрих.
— Глупаво беше от твоя страна да оставиш толкова много пари на Валерия, Бруно — продължи. — Защо трябваше да й завещаеш тази къща и лодката? Не те беше грижа какво ще стане с мен, нали? Е, тя няма да получи нито парите, нито къщата, нито лодката. Ще бъдат мои! Чуваш ли? — Отиде до леглото и се взря в него. — Аз ще получа всичко! В петък вечер Валерия ще умре. Звучи драматично, нали? Но тъкмо това ще се случи. Трябваше ми малко време, за да го организирам. Не беше лесно, но беше забавно. Бедната малка Валерия ще бъде убита в петък вечер. Тя ще стане поредната жертва на един маниак и този маниак е твоят добър интелигентен Дейвид Чизхолм. Наведе се над Бруно, очите й блестяха.
— Смяташ, че съм пияна, нали? Не вярваш нито на една дума, но ще видиш! Почакай до петък вечер. Тогава ще се увериш. И не смяташ, че Дейвид е маниак, нали? Но той е! Полицията го издирва! Затова се мотае в Милано толкова време. Няма паспорт, дезертьор от армията е и се укрива. Чувала бях за него дълго преди да го срещна. Майорът на неговата част беше мой приятел. Той ми разказа. Твоят умен, мил Дейвид преди шест години насякъл една жена на парчета. Когато го видях пред катедралата, го познах от снимката, която ми бяха показвали. Разбрах, че това е човекът, който ми трябва. Толкова лесно беше, Бруно. Само се престорих, че съм влюбена в този глупак и той дойде тук, без да промърмори.
Оправи възглавницата на Бруно и му се усмихна.
— Отначало планирах Белини да ме отърве от Валерия, но той каза, че е опасно. — Тя седна върху леглото, с ръце скръстени в скута, очите й мятаха мълнии. — Трябваше да намеря някого, когото полицията веднага ще заподозре. Затова избрах Дейвид. А този глупак си помисли, че искам да убие теб. Той не пожела да го направи, затова разбрах, че е безполезно да му доверявам, че искам да ме отърве първо от Валерия.
Тя извади цигара от пакета и я завъртя в пръстите си, докато наблюдаваше Бруно.
— Белини ще го извърши, а ще стоварим вината върху Дейвид. Така ще стане. Исках да знаеш всичко. Сестра Флеминг няма да е тук от петък до вторник сутринта. В петък вечер, щом Мария си тръгне, Белини ще дойде във вилата. Аз ще бъда в къщата с лодките. Дейвид ще работи по колата. Ще направя така, че да има работа и да се навърта около гаража. Ти и Валерия ще бъдете сами.
Тя се наведе напред.
— Искам да си представиш сцената, Бруно. Белини ще изненада Валерия, преди тя да успее да извика. Сигурно ще й счупи врата. Ще се наложи да го направи в тази стая. Зависи дали ще успее да я хване, преди да извика. Надявам се, че тук ще го извърши, Бруно, шокът сигурно ще те убие и ще ме спаси от много неприятности. Ще си тръгне, щом се увери, че е мъртва. Тогава ще се кача аз, ще открия Валерия и ще извикам полицията. Ще заподозрат Дейвид. Ще са сигурни, когато разберат кой е той. А след няколко дни ще те намерят умрял. Доктор Перели ще приеме, че смъртта ти е причинена от закъснял шок.
Изправи се, отиде до един стол и взе възглавница.
— Мислил ли си си, Бруно, колко лесно ще ми е да те убия? — запита тя, приближавайки до леглото. — Трябва само да поставя възглавницата върху лицето ти и да я подържа така. Няма да издържиш дълго, нали?
Наведе се над него, а възглавницата беше само на няколко сантиметра от бялото му неподвижно лице.
— Ще бъде съвсем лесно. Изкушавам се да го направя сега, но ще е глупаво. Първо Валерия, после ти.
Хвърли възглавницата обратно на стола.
— Сега не си толкова спокоен, нали? Помисли за това. Само още четири дни. Нищо не можеш да на правиш. Не можеш да кажеш на никого, не можеш да предупредиш Валерия, нищо не можеш да направиш, за да попречиш! Но всичко ще стане пред очите ти. Ще видиш как сестра Флеминг заминава за уикенда: Ще чуеш как казвам на Дейвид да оправи колата. Ще чуеш как казвам на Валерия, че отивам в къщата с лодките да послушам малко суинг, който ти не можеш да понасяш. Ще видиш как Мария си отива вечерта. Ти ще лежиш, Валерия ще е седнала до теб и ще знаеш, че Белини ще дойде, а няма да можеш да я предупредиш. Ще видиш как Белини влиза на пръсти, как я хваща за гърлото и се надявам, че ще страдаш!
Тя се наведе над него, а от ожесточение гласът й беше станал хриплив.
— Четири години чакам този момент и ще се наслаждавам на всяка секунда, започвайки отсега!
