— Какво се е случило, откакто последният път бях тук? — запита той, а черните му птичи очи изучаваха лицето ми.
— Нищо необикновено, синьор — отговорих.
— Видяхте ли в какво състяние е синьор Фанчино тази сутрин?
— Синьора Фанчино каза, че е превъзбуден от мисълта отново да види дъщеря си.
— Глупости! Нещо се е случило! Това е много повече от възбуда. Е, след като не знаете нищо, няма смисъл да говорим. — Той влезе в колата си и я запали. — Ще дойда утре. Никой не бива да го безпокои. Разбирате ли?
— Да, синьор.
— Напълно сигурен ли сте, че не знаете какво го е разтревожило?
— Напълно.
Хвърли ми дълъг подозрителен поглед, включи на скорост и потегли.
Върнах се във вилата, занимаваха ме разми мисли. Когато стигнах до входната врата, се появи Лаура.
— Доктор Перели изглежда загрижен за Бруно — каза тя и долових, че е смутена. — Смятам, че вдига много шум за нищо, но предписа на Бруно пълна почивка и спокойствие. Каза ли ти?
— Да.
— Валерия яма късмет, но това е. Помолих я следобед да отиде до Паланца. Там има някои неща, които искам да купи. По-добре иди с нея. Не искам да е сама.
Спомних си какво каза снощи на Белини: „Не можем да го направим преди петък. Не трябва да си позволяваме да правим грешки. Дейвид трябва да има време да я опознае. Това е по-важно от всичко останало.“
Очевидно нямаше намерение да губи време.
— Добре — съгласих се. — Ти ще дойдеш ли?
— Не, Дейвид. Заета съм с други работи. — Хвърли ми въпросителен поглед. — Какво мислиш за Валерия?
— Какво има за мислене?
— Не намираш ли, че е хубава?
— Сигурно.
Погледът й стана по-твърд.
— Не звучи много ентусиазирано, Дейвид. А аз си мислех, че всички американци си падат по млади и хубави момичета.
— Така ли? Не звучи много логично. По същия начин можеш да кажеш, че всички американки си падат по гангстери, които пушат пури, но искам да те уверя, че не е така.
Минах покрай нея и продължих нагоре по пътеката към камиона.
Надявах се да съобщя на Бруно, че съм чул какво му каза Лаура предишната вечер и да го уверя, че в петък нищо няма да се случи на Валерия. Но сега изглеждаше, че няма да имам възможност да остана насаме с него. Представях си колко страда, но беше твърде опасно да настоявам да го видя насаме. Каквото и да се случеше, не биваше да давам на Лаура и най-малък повод да мисли, че ми е известно какво планира.
Следобед направих един опит да го видя, но сестра Флеминг незабавно ме отпрати да си гледам работата.
Разтревожен и смутен, слязох по стълбите към пристана. Валерия ме очакваше. Лицето й беше помръкнало и нещастно.
— Какво може да му е на Бруно? — запита, когато се качих на лодката. — Изглежда ужасно. Лаура казва, че е превъзбуден, задето отново ме вижда, но аз просто не й вярвам.
— Не изглежда да е от това.
— Сега сестрата не ми разрешава да го видя. Ужасно. Сигурна съм, че бих го разведрила.
— Сестра Флеминг не е виновна — отбелязах. — Доктор Перели ми каза, че на баща ти е нужна пълна почивка.
— Смяташ ли, че Лаура знае нещо повече?
— Нямам представа. Нека не говорим повече за това, искаш ли?
— Но аз искам да говоря! — каза тя рязко. — Мисля, че Лаура е разтревожила Бруно. Ти си от една седмица тук. Трябва да си забелязал, че не дава и пукната пара за него. И никога не е давала. Смятам, че причината за влошеното му състояние е тя.
— Не са ли много прибързани заключенията ти?
С вдигната брадичка и решителен поглед тя се обърна към мен.
— Не бих се изненадала, ако знаеш повече, отколкото си даваш вид!
— Е, добре, не зная — заявих. — Безсмислено е да се вълнуваме толкова. Така няма да му помогнеш, само ще се изтормозиш. Хайде да вървим. Искаш ли да караш?
— Не, не съм в състояние. Ти карай.
Когато обръщах лодката, за да изляза от пристана, тя продължи:
— Дейвид, ако узнаеш нещо, ще ми го кажеш, нали?
— Разбира се — обещах й. — Успокой се.
Запалих мотора и лодката се понесе към Палавца.
Известно време се разхождахме по тесните улици. След като Валерия купи нещата, които Лаура искаше, се отправихме към пристанището.
С нея времето минаваше бързо. Открих, че ни е лесно да разговаряме, а и двамата имахме сходни мнения за много неща.
Седнахме на сянка и тя попита за книгата ми. Аз отговарях на въпросите й, обсъждахме различни катедрали и произведения на изкуството, които и двамата познавахме, а времето минаваше неусетно.
— Имаш ли представа колко е часът? — запита тя изведнъж, скачайки на крака. — Почти седем е и Бруно скоро трябва да е в леглото.
— Бързо ще се приберем — казах и двамата се спуснахме към лодката.
Върнахме се за двадесет минути и тя ми благодари за хубавия следобед.
— Няма смисъл да ми благодариш — й отвърнах с усмивка. — На мен също ми беше много приятно.
Лаура и сестра Флеминг останаха в стаята, докато вдигах Бруно и го полагах върху леглото.
Имах чувството, че той се отдръпна от допира ми. Това, че сега предизвиквах страх у него, ме обезкуражаваше.
Лицето му беше сшво и издължено, а очите — хлътнали. Явно беше разстроен и страдаше.
Щом го пренесох върху кревата, сестра Флеминг ме избута от стаята, а Лаура ме последва.
— Утре ще остане в леглото. Не идвай сутринта. Ако искаш да направиш нещо полезно, погрижи се за Валерия. Не искам да се суети наоколо. Само разстройва Бруно. Изведи я някъде за цял ден, ако желаеш, заведи я в Милано.
Погледнах я.
— Много се загрижи за здравето на Бруно, нали?
— Ще кажа на Валерия да е готова в девет и половина утре сутрин. Можеш да вземеш колата — и тя се върна в стаята на Бруно, като затръшна вратата под носа ми.
През остатъка от вечерта, докато си легна, ме измъчваше въпросът как да осигуря безопасността на Валерия и самият аз да остана настрани от неприятностите.
Очевидният изход беше да отида при Перели, но не бях сигурен, че няма да ме издаде.
Една погрешна стъпка от моя страна и полицията щеше да се спусне по дирите ми. Ситуацията беше опасна и сложна. Колкото и да се измъчвах в търсене на изход, не намирах такъв, при който Валерия да бъде в безопасност, а аз да е се забъркам в нещо, заради което полицията да се втурне отново да ме търси.
Оставаха ми само още три дни за да реша какво да правя.
Най-накрая, преди да заспя, реших да проведа първоначалния си план в петък вечер да бъда далеч от вилата. Надявах се, че Белини ще се изтощи от чакане и ще се натряска. Тогава щях да помисля по какъв начин да неутрализирам Лаура завинаги…
