си.
— Така ли? Не виждам да си си намерил добра работа.
— Глупости! Работата ми е добра.
— Наистина ли ще си тръгнеш, когато Бруно се подобри?
— Да, трябва. Искам да завърша книгата си.
За момент остана загледана в Лаго.
— Тук ще бъде много скучно без теб — рече след малко.
Усетих как устата ми пресъхва.
— Ще се почувствуваш добре. Скоро ще си намериш други занимания.
Тя ме погледна.
— Няма ли да промениш решението си и да останеш?
— Ти току-що каза да си намеря по-добра работа. Е, това смятам да направя. Трябва, Валерия.
— Но няма нужда да си тръгваш, ако не искаш, Дейвид. Би могъл да се заемеш с работата а Бруно.
— Каква работа? — запитах рязко.
— Преди катастрофата Бруно се занимаваше с реставрационната работа по повредените от войната църкви в Ломбардия. След това работата беше поета от министерството, но никой не си е направил труда да прегледа записките и материалите му по разрушенията. Сигурна съм, че той ще бъде много доволен, акосе заемеш да ги приведеш в някакъв ред. Разбира се, Бруно ще ти плаща и ще се интересува да знае как върви работата.
Изкушението беше голямо, но знаех, че е безполезно дори да мисля за такова нещо.
— Не, съжалявам, няма да стане. След като свърша собствената си работа, искам да се прибера у дома.
Тя се изправи.
— Да, трябваше да предположа. Е, добре, Дейвид, щом искаш да се прибереш…
Вървяхме пеша към вилата, и двамата необикновено мълчаливи. За пръв път, откакто се познавахме, разговорът не вървеше.
През тези пет дни Бруно не се подобри. На следващия ден, сряда, очаквахме доктор Перели.
Помагах на градинаря Джулио да нареже дърва за камините през зимата, когато пристигна Перели. Видях го да влиза в стаята на Бруно. Остана там дълго — повече от час, и когато излезе, изглеждаше замислен, но доволен.
Разговаря дълго с Валерия, после погледна към мен.
— Искам да говоря с вас — каза остро. — Елате при колата ми.
Смутен от тази рязкост, го последвах. Когато стигнахме до колата, той рече:
— Първо, радвам се да ви съобщя, че синьор Фанчино е много по-добре. Излезе от сънното си състояние и почивката му се отрази както се надявах. Смятам, че вече се оправя.
— Това е добра новина — отговорих. — Радвам се.
— Да. Ако днес продължава да се подобрява, утре ще го преместя на слънце. Казах на Валерия следобед да поседи при него. Сестра Флеминг с нетърпение чака да си замине за уикенда. Сестра й в Милано е болна и мисля, че ако той се чувствува по-добре, тя може да тръгне.
Извендъж сърцето ми ое обърна. Знаех, че след като сестра Флеминг я няма, най-вероятно Лаура незабавно щеше да приведе плана си в действие.
— Разбирам.
— Сестра Флеминг спомена, че Валерия и вие прекарвате доста време заедно — каза Перели, насочил птичия си поглед към лицето ми.
— Вярно е — отвърнах. — Синьора Фанчино ме помоли да я отърва от Валерия.
— Да, така и предположих. Докато синьор Фанчино не е в състояние да се справя със собствените си дела, аз съм наставник на Валерия — каза Перели. — Не смятам, че за нея е разумно да прекарва толкова време във вашата компания, Чизхолм. Нямам нищо против вас, но тя е младо и впечатлително момиче. Не бих искал да се привърже към вас. Сега тя ще бъде много по-дълго с баща си, но когато има свободно време, ще се радвам, ако приемете за свое задължение да избягвате срещите си с нея.
Почувствувах как кръвта се изкачва към лицето ми.
— В такъв случай, докторе — обърнах се към него рязко, — по-добре й уредете някакви развлечения. Синьора Фанчино не е подходяща компания за нея, нито пък сестра Флеминг.
Той се усмихна.
— Не се сърдете, Чизхолм. Вие знаете така прекрасно, както и аз, че едно младо момиче може да хлътне по мъж, който изглежда като вас, ако непрекъснато е в негова компания. Не ви забранявам да се виждате с нея. Само ви моля да внимавате тя да не направи някоя грешка. Смятам, че забележката ви е правилна и ще помисля какво да направя.
— Добре — казах. — Ще внимавам.
— Благодаря. Все още ли искате да си тръгнете в понеделник?
— Да.
— Тогава ще намеря някого на ваше място. Вече заявих на синьора Фанчино, че ще се погрижа за човек. Няма да е трудно. Може да се подготвите наистина да тръгнете в понеделник.
— Благодаря — отвърнах.
Той кимна и, влезе в колата.
— Не ви обидих, Чизхолм, нали? — запита, наблюдавайки ме от прозореца.
— Не, разбира се, че не. И аз бих казал същото, ако бях на ваше място.
— Да. Знам, че сте разумен човек — отвърна той и се уомихна. — Виждам, че не съм направил грешка.
Той потегли. Известно време гледах след колата, после бавно тръгнах по пътеката към градината.
Валерия се спусна от верандата и дойде при мен. Лицето й беше зачервено, а погледът й — сърдит.
— Искам да говоря с теб, Дейвид. Моля те, ела към пристана.
— Тъкмо сега съм зает — отговорих, отклонявайки поглед. — Трябва да помогна на Джулио.
— Искам да разговарям с теб — повтори тя. — Би ли могъл да дойдеш? Важно е, Дейвид.
— Добре.
Последвах я по стъпалата към пристана. Когато стигнахме до върбите, които се спускаха като завеса, тя се обърна с лице към мен.
— Какво ти каза доктор Перели?
— Каза ми, че баща ти е много по-добре. Това е добра новина, нали?
— Каза ти още нещо, нали? Казал ти е, че не трябва да се виждаме.
Усмихнах се на разгневеното й разтревожено лице.
— Знаеш, Валерия, че той е съвсем прав. Забравихме, че тук аз съм наемен работник. Хората говорят. Сестра Флеминг е възмутена.
— Тя как се осмелява да се бърка! — извика Валерия. — На него също не му влиза в работата.
— Влиза му. Той е твой настойник, а ти все още си дете.
— Нищо подобно! Дейвид! Искаш да се виждаме, нали?
— В моето положение се подчинявам на заповеди.
— Но ти не отговори на въпроса ми.
— Беше много приятно да се разхождаме — изрекох бавно. — Много ми харесва компанията ти, но няма да престъпя заповедите на доктор Перели.
— Но ти не отговаряш на въпроса ми! Не увъртай, Дейвид! Много е важно и не се прави на глупав. Не искам да си тръгваш. Искам да се виждаме. Обичам те, Дейвид.
— Не трябваше да го казваш!
Тя се приближи до мен.
— Ти също ме обичаш, нали?
Държах я в обятията си, преди да зная какво върша.
— О, Дейвид, скъпи — каза тя и обви ръце около врата ми.
В този момент разбрах какво става, опитах се да я отстраня, но тя не ме пускаше.
— Недей така, Дейвид.
