цигара, после чувствувайки, че Морган го наблюдава все още със своите искрящи и проницателни очи, започна да търси клечка кибрит.
— Чуваш ли ме, Ед?
Блек запали цигарата си.
— Очевидно, че те чувам!
— Има ли нещо, което не е наред, Франк? — запита Джипо, чувствувайки как атмосферата се обтяга.
— Ед се остави да му отнемат пистолета — обясни Морган. — Това можеше да ни провали.
Със свадлив вид Блек повдигна своите мощни рамене.
— Той ме изненада. Това може да се случи на всеки.
— Съгласен съм, но внимавай това да не ти се случва повече — сряза го Морган. — И ти, — продължи, обръщайки се към Китсън — ти нямаш бързи рефлекси! Трябваше да потеглиш по-бързо.
Китсън знаеше, че Морган има право. Шумът от изстрелите го беше парализирал. Мислеше, че някой е убит в кафенето и убийството ще бъде лепнато на гърба му.
— Джини…
Чувайки Морган да я вика, момичето се приближи до групата.
— Сега можем да започнем нашите приготовления за големия ден — каза Морган. — Ти, момиче, ще отидеш утре с Китсън да търсите каравана в Марло. Джипо ще ви каже размерите.
Морган седна върху тезгяха, изпускайки фини спирали дим през носа си.
— И по-икономично. Безполезно е да ви казвам, че ще имаме нужда от мангизи до последния цент.
Той изгледа Китсън.
— Вие токущо сте се оженили и търсите каравана за сватбеното си пътешествие. Това младите често го правят и трябва да сме сигурни, че типът, който ви я продаде, няма да си спомни за вас.
Китсън хвърли към Блек тревожен поглед, но последният, твърде подтиснат от мисълта, че не се беше показал на ниво по време на удара, нямаше сърце да се шегува.
— И се опитай да нямаш вид на дървеняк, хей! — продължи Морган. — Създай впечатление, че си увлечен по малката, защото продавачът ще се запита какво ще правиш по време на сватбеното пътешествие.
Джипо избухна в смях.
— Ще направя, може би, по-добре, ако отида на твоето място — предложи той. — Аз съм обичлив по природа! Ние с Джини ще бъдем хубава двойка.
Джини се засмя заедно с другите.
— Ти си много дебел и много стар — възрази Морган. — Забелязваш се. Не, Китсън ще отиде.
Преброи две хиляди долара и ги подаде на Китсън.
— Опитай се да я купиш и за по-малко. Ще докарам буика и теглича утре у вас в единадесет часа сутринта.
Той се обърна към Джипо.
— Ти ще ме придружиш с линкълна до Китсън, за да можеш да ме върнеш.
— Съгласен.
— А сега ще се разделим — заключи Морган. — Трябва да върна картечницата Ела с мен, Ед.
Той изгледа Джини и Китсън.
— Вие двамата вземете автобуса По-добре е да не ни виждат четиримата заедно.
После пъхна остатъка от парите в джоба си.
— Тръгнете заедно от мястото, където ще се видите — каза той на Джини. — Разчитам, че ще бъдете тук утре след обяд с караваната. Да вървим! — с жест на главата си подкани Блек.
Когато те излязоха, Джини разбърза своя зелен шал и разтърси медните си коси. Китсън я гледаше с притеснение, мислейки си, че тя е страшно красива. Подпрян на тезгяха, той разтриваше ставите си.
— Още една чаша? — предложи Джипо.
Джини поклати глава.
— Не, благодаря — каза тя.
Извади своя пакет цигари и постави една между устните си, без да изпуска Китсън от очи. Последният забърка по джобовете си, търсейки кибрит. Запали една клечка с трепереща ръка и я доближи до цигарата на Джини. За да предпази пламъка, Джини постави хладните си пръсти върху ръцете му и Китсън почувствува кръвта да циркулира по-бързо във вените му.
— Хайде, до утре! — каза Джини на Джипо, отправяйки се към вратата с двойни крила.
— Лека нощ! — отвърна той с намигване по адрес на Китсън.
Той се направи, че не вижда нищо и последва Джини в прохладната нощ.
Рамо до рамо, те продължиха заедно до главния път.
— Къде живеете? — запита Джини, когато стигнаха до спирката на автобуса.
— На Ленъкс Стрийт — отговори Китсън.
— Тогава ще ви чакам на ъгъла на улицата в единадесет часа.
— Аз мога да ви взема от къщи, ако предпочитате.
— Няма нужда.
Настъпи кратка тишина, Китсън наблюдаваше Джини.
— Знаете ли, онази вечер… — започна той изведнъж-аз нямаше да ви ударя. Аз … може да се каже, че си загубих ума. Извинявам се.
Тя му се усмихна.
— Наистина мисля, че беше така. Вие ме изплашихте.
Китсън почервеня.
— Нямаше да го направя Никога не съм удрял по-слаб от мен.
— Получих това, което заслужавах. Наистина си го търсех.
Тя хвърли цигарата си.
— Смятате ли, че направихте добре като ударихте Блек? — прибави тя.
Китсън се наежи.
— Беше крайно време някой да научи на учтивост този мръсник. Той …
— Може би, но не беше хитро. Трябва да го държим под око. Той не е от хората, които забравят лесно тези неща.
Китсън повдигна рамене.
— Не ме плаши.
— Ох! Вярвам ви! Видях ви на ринга преди година, когато бихте Джеки Лазард. Какъв удар!
Китсън я погледна със задоволство. Бе имал шанса да бие Джек Лазард. Бяха се били девет рунда и шансовете им бяха постоянно равни.
— Това момче знаеше да се боксира.
— Вие се отбранявахте не по-зле! Защо напуснахте ринга?
Въпросът притесни Китсън. Набързо измисли отговора.
— След последната схватка започнах да виждам двойно — каза той, прекарвайки ръка в косите си. — Всичко вървеше добре, но … Докторът ми каза да напусна, даже много настояваше. Аз не исках, имах много шансове да взема титлата, но в този случай трябваше да се слуша докторът.
Това бе неговата версия за историята, но менажерът му сигурно имаше друга, съвсем различна.
Той изгледа тревожно Джини, за да види приема ли тя обяснението му, но не можа да забележи нищо върху безучастното й лице.
— Защо избрахте Франк? — запита го тя след дълго мълчание.
— Кой друг искате да избера? — възрази той. — Ето автобуса.
Качиха се. Тя го остави да плати билетите и седнаха един до друг. Лицата им се отразяваха в стъклата. Автобусът беше пълен. Джини за момент привлече погледите на мъжката част, докато заемаше мястото си, но след това никой повече не им обърна внимание Маршрутът бе пропътуван в тишина.
— Тук слизам — каза тя пред гарата. — До утре, в единадесет часа.
Китсън се изправи, за да я остави да мине и почувствува кръвта да пулсира във вените му, когато тя го докосна.
