да му даде възможност да живее до края на дните си.
Сърбайки уискито в един ъгъл на стаята за билярд, Блек мечтаеше за частта от парите, която му се падаше, когато отвличането на фургона се осъществи. Двеста хиляди долара! Той ще пътува, ще сравнява прелестите на момичетата от всички страни на Европа, ще иде в Монте Карло, където ще накара банката да подскочи. Той…
Пристигането на Джини Гордън прекъсна внезапно неговите мечти. Тя вървеше в опушената зала, гледайки с враждебен вид играчите на билярд, които я оглеждаха и разменяха иронични усмивки, придружени с удари на лакти и намигвания. Ако Лу Страйджър не бе наложил едно коректно поведение в своето заведение, тя би станала обект на нагли закачки още от момента на влизането си.
„Страшна мацка!“ помисли Блек, изпивайки я с очи.
Тя се спря пред Вратата за стълбището, водещо към залата, която Страйджър пазеше за любителите на тишина.
Джини носеше черен панталон, който прилягаше тясно по ханшовете и риза в бутилковозелен цвят с отворена яка.
„Но тя си има защита — каза си Блек, привършвайки уискито си — Питам се от къде ли идва С нея може да е чудесно… Може би ще успея да я разчувствувам След работата можем да направим едно малко пътуване, ние двамата. Сигурно е ужасно темпераментна! Каквато е закръглена…“
Той стана, прекоси стаята и тръгна след нея по стълбите за първия етаж. Настигна я на площадката.
— Здравей, момиче — каза той — Първи сме. Няма какво да се каже! Този панталон подчертава добре формите ви!
Тя се обърна. Нейните синьозелени очи бяха смущаващи, поради липсата на изражение.
— Не е възможно! — каза тя.
Отвори вратата и като светна лампата, влезе в стаята, приближи се до масата, седна, отвори сака си, вадейки гребен и огледалце и започна да реши бакърените си коси.
Блек взе стол и седна срещу нея, съзерцавайки я с възхищение, с очи впити в гърдите й, които се повдигаха под гъвкавия плат при всяко движение на нейната вдигната ръка.
— И така, предвидено е за тази вечер — каза той. — Не се ли страхуваш?
Тя остави гребена и огледалото и извади пакет с цигари.
— Да се страхувам? Защо? — попита с непринуден тон.
— Е добре, не си нервна! — възкликна Блек, с кръгли очи. — Аз вярвам на думата ти.
Той се наведе напред, за да й поднесе пламъка на запалката си.
Тя разглежда дълго пламъка, преди да поднесе края на своята цигара. Нейните червени и плътни устни се присвиха в бърза като светкавица усмивка.
Блек едва има време да види, дали тя действително се е усмихнала.
— Какво чудно има в това? — запита той рязко.
Очите на Джини отново се завъртяха към запалката. Блек проследи погледа й, констатирайки, че пламъкът трепереше видимо. Откри, че ръката му далеч не бе твърда. С един удар загаси пламъка и с пресилена усмивка се върна на стола си.
— Е добре, ето! Имам съмнения и ще ти каже защо. — Кръстоса ръцете си върху масата и се подпря на нея — Страхувам се, че ако тази вечер работата се завърти зле, това ще попречи на нашия голям удар Не обичам този вид работа. Опитах се да разубедя Франк. По-лесно и с по-малки рискове щяхме да оберем една сервизна база по пътя за Дюка, но той не иска и да чуе за това. В един такъв удар можем винаги да попаднем на някоя гореща глава и да си послужим с оръжие. И ако някой падне, това рискува да хвърли големия ни проект във въздуха.
Тя изпусна пушека през ноздрите си, гледайки го без да мигне.
— Ние сме тези, от които те ще се страхуват. Това е всичко.
— Лесно е да се каже.
Тя повдигна вежди.
— Защо? Когато покажеш на зло куче, че не се страхуваш, то се държи спокойно. Същото нещо е и с хората с лош характер.
Блек събра вежди.
— Не мога да те разбера. Ти работила ли си вече с друга банда?
Очите на момичето се премрежиха.
— Не се опитвай да разбереш — възрази тя сухо.
Блек вдигна рамене.
— Както искаш. Ако обичаш мистериите, не се безпокой! Но не забравяй, че ще имаш най-лошата работа — да събираш портмонетата. Някой клиент може да реши да скочи върху теб. Тогава ще стане гаф.
Понеже се страхуваше, сега се надяваше да уплаши и Джини, но очите й не промениха изражението си.
— Никой няма да мръдне — отсече я.
Вратата се отвори и Китсън и Джипо влязоха. Забелязвайки Блек и Джини заедно, Китсън внезапно се спря, със зачервено лице и с очи, пълни с яд.
— Виж, ето го съпруга — подхвърли Блек и започна с фалшив глас да тананика сватбения марш на Менделсон.
Джипо избухна в смях, а малките му черни очи засветиха весело. Намираше тази шега безобидна и много комична.
Но Китсън побледня.
— Затваряй си устата! — изкрещя той с треперещ глас. — Достатъчно!
Блек спря да пее и се обърна към стола си с подигравателна усмивка.
— Е, добре, какво? Тя и ти… — посочи с жест Джини, която не мърдаше, с очи, обърнати към Китсън. — Вие наистина сте новобрачни, нали? Франк ми каза, че ще отидете да наемете една каравана за вашето сватбено пътешествие.
— Казах ти да я затвориш! — повтори Китсън.
— Какво те прихваща, негоднико? Не си ли доволен да отпътуваш с нея на сватбено пътешествие? В удара ти си най-късметлия! Сам в каляската с такава кукла, няма да бъдеш за оплакване. При условие, че този път можеш да се оправи…
С два бързи скока Китсън се намери пред масата и неговият юмрук, бърз като светкавица се стовари върху брадата на Блек. Последният се претърколи назад със стола си. Грохот разтърси стените. Проснат по дължината си, той погледна Китсън със замаян поглед.
— Вдигни се малко, мръсник, — изрева Китсън — за да те накарам да си глътнеш зъбите!
— Хайде, хайде! — извика Джипо ужасен.
Сграбчи Китсън за ръката, но той се освободи с едно разтърсване, което претърколи Джипо на другия край на стаята.
Блек разтърси глава. Неговите очи, вперени в Китсън, се изпълниха с омраза.
— От дълго време имам желанието да те науча да живееш, теб, пропаднал боксьор! — каза той. — Ще те накарам да видиш какво е истинска борба!
Докато ставаше, Морган влезе.
— Раздели ги, франк! — замоли Джипо, задъхан — Те искат да се бият.
С четири бързи и гъвкави подскока Морган се намери между двамата мъже и, обръщайки гръб на Китсън, изгледа Блек.
— Ти не се ли чувстваш добре? — запита го той с фалшиво учтив тон. Очите му на влечуго блестяха.
Блек се поколеба, после с едно повдигане на рамене пооправи сакото си, прекара ръка в косите си, с внезапен жест взе стол и седна. С очи, вперени в масата, той разтърка брадичката си.
Морган се обърна към Китсън.
— Не си дошъл да правиш бъркотии в екипа, гледай работата! Повече няма да ти го повтарям. Сядай!
