Тримата мъже бяха смазани от умора, мъртви от горещина и с убийствено настроение преди още да са достигнали пътя, който водеше да клисурата.
Не бяха предвидили, че караваната ще стане същинска пещ под огнените лъчи на слънцето Не бяха също помислили, че ресорите далеч не бяха меки.
Китсън караше бързо. Тримата мъже, които не можеха да се задържат за нищо, бяха разтърсвани във всички посоки при всяко подскачане на осите на лошо окачените колела по набраздения път.
Оставиха Джипо, въоръжен с едно куфарче и една табелка за отклонение Неприятното му чувство да остане сам беше очевидно, но не по-малко бе и неговото облекчение, че няма да участвува в продължението на операцията.
— Свинска глава! — измърмори Блек през зъби, докато буикът теглеше караваната по второстепенния път. — Ако не отвори този проклет фургон, ще му изкормя вътрешностите!
Морган повдигна ръка, за да свали пушката от винта, фиксиран на покрива на караваната. Той я подаде на Блек.
— Занимавай се по-скоро с това! — каза той с твърд и леден глас. — Остави Джипо, мисли за работата си и се опитай да се мериш точно!
Блек взе пушката.
— Бих взел нещо подкрепително! Дали да глътнем по малко, Франк? Има две бутилки скоч в кошницата.
— По-късно — възрази Морган — Първо работата След това ще я полеем.
Караваната намали, после спря и Китсън отвори вратата на фургона.
Бяха пристигнали вече в клисурата.
Блек слезе от караваната с пушката в ръка и Морган го последва със своя колт, калибър 45. Останаха един миг неподвижни, вдишвайки с пълни гърди свежия утринен въздух и подлагайки лица на горещите слънчеви лъчи.
— Знаеш какво има да правиш — напомни Морган на Китсън, — чакаш моето изсвирване и пристигаш на четвърта скорост.
Другият се съгласи.
— Успех! — каза той, като изгледа последователно Морган и Блек.
— Писна ми! — иронизира Блек — Мислиш ли, че ти също ще имаш нужда от малко?
Китсън повдигна рамене, включи и се приготви да потегли, когато Морган забеляза, че бяха забравили лостовете си.
— Хей! Спри! — изрева той.
Китсън спря и си показа главата от вратата.
— Дявол да го вземе! — изруга Морган, поглеждайки яростно Блек. — Трябва ли аз да мисля за всичко? Вие забравихте лостовете!
Китсън отвори задната страна на караваната и Блек измъкна стоманените пръти. Със свиреп вид Морган направи знак на Китсън да тръгва. Буикът и караваната се отдалечиха. Морган, следван от Блек, вдигна лостовете и ги занесе към долната част на пътя.
Беше преминавал така често терена от едната до другата страна на клисурата, че познаваше наизуст местоположението на всеки храсталак и дръвче.
Той показа на Блек мястото, където трябва да се прикрие. Самият той застана на пет или шест метра от него.
И двамата легнаха върху земята, за да изследват пътя.
„Мястото е добро“, си каза Блек, поставяйки пушката на рамото си и затваряйки око, за да се прицели. Бе невидим от пътя, като в същото време разполагаше със свободно поле за стрелба. Почувства се по- уверен, но съжали, че не сръбна малко преди да напусне караваната. Ефектът от трите дози скоч, които беше погълнал преди да тръгне от къщи, започваше да се разпръсква Въпреки утринния час в устата му беше сухо и започваше да се поти под слънчевите лъчи.
— О.К.! — извика Морган.
След като центрова мерника, той остави оръжието до себе си. Извади носната си кърпа и избърса ръце.
Морган охлаби вратовръзката си, разкопча яката си и хвърли едно око на своя часовник. Сега беше единадесет без пет. Ако фургонът се движеше с обичайната си скорост, щеше да пристигне в клисурата в единадесет часа и тридесет минути.
„Джини трябва да бъде тук след четвърт час“, заключи Морган.
Имаше време да изпуши една цигара. Извади пакета си и запали.
Виждайки го да пуши, Блек го имитира. Постави ръката си върху пушката и направи гримаса, забелязвайки, че тя все още трепери. Беше целият свит и сърцето му силно тупаше. Чакането го поболяваше.
Мълчаха от пет минути, когато Морган Вдигна внезапно глава и наостри уши.
— Като че ли е кола — забеляза той.
Блек направи опит да стане.
— По корем, откачен! — излая Морган. — Това може да не е тя. Маскирай се!
Блек се подчини набързо.
Забелязаха на около 500 метра една кола, която вдигаше облаци от прах. Когато се приближи, те констатираха, че е военен камион. Трима войника седяха на седалката.
Те преминаха край тях и продължиха пътя си.
— Това е пощальонът — обясни Морган. — Закъснял е.
Стрелките на часовника започнаха да се влачат. В единадесет часа и двадесет минути Морган започна да се чувствува зле. Имаше ли Джини повреда в колата? Беше ли се изплашила? Беше ли ги оставила на съдбата им?
— Дявол да го вземе! — възкликна Блек. — Още дълго ли ще ни кара да я чакаме?
— Сигурно е имало много хора на излизане от града-каза Морган, свивайки вежди с обезпокоен тон.
— Ами ако не са я оставили да ги надмине? — изплаши се Блек, който се бе наполовина изправил. — По дяволите! Какво ще правим, ако те пристигнат преди нея?
— Нищо. Ще отложим за следващата седмица, това е всичко.
— Но те ще я заподозрят, ако я видят за втори път по пътя — възрази Блек. — Това ще провали всичко.
— Млъквай! — измърмори Морган — Тя има още време.
Те прекъснаха разговора, чувайки отдалеко глухия шум на кола, движеща се с пълна газ.
— Ето я! — извика той.
Няколко секунди по-късно видяха как „М.Ж“-то лети като светкавица по правоъгълния отрязък от пътя на 1500 метра от тях.
— Тя настъпва газта! — извика Блек, ставайки на крака. — Виж, има ли опашка!
Също прав, Морган гледаше втренчено към пътя.
Може би фургонът е плътно зад нея. Да вървим. Вземи лостовете!
Той издърпа едно парче от парцала от джоба си и го усука, за да направи нещо като фитил. Извади шише с бензин от другия си джоб и тръгна към пътя.
Чу как Джини смени скоростите, вземайки един завой и миг по-късно „М.Ж“-то се втурна в клисурата. С жест на ръката си той й показа мястото, където трябва да спре. Колата зави към долната част на пътя и спря.
Бледа, с очи, блестящи от яд и възбуда. Джини слезе с един скок от колата.
— Мръсници! Не искаха да се оставят да ги изпреваря! Трябваше почти да изляза от пътя за да успея. Побързайте! Те са точно зад мен!
Гласът й бе напрегнат, а лицето — бяло като сняг. Тя сграбчи пистолета си от жабката и вдигна бидона със свинската кръв, сложен на пода на колата й.
— Къде да застана?
Морган й посочи.
