Куршумът прониза пазача в челото, умъртвявайки го мигновено Той се свлече върху пътя, повличайки Джини със себе си.
Морган опита да се надигне, стискайки зъби от болка. Успя точно на време, за да забележи ръката на шофьора, която опипваше арматурното табло в търсене на копчетата. Преди Морган да направи някакъв жест, той намери едно и го натисна с немощен жест.
Като капан за мишки с пружина стоманените капаци се спуснаха върху прозорците и предното стъкло, превръщайки фургона в метална, херметически затворена кутия.
С ругатня Морган се изправи мъчително на крака. В изблик на немощен бяс, той удари силно с дръжката на пистолета си капака, който закриваше стъклото от страната на шофьора. Съвсем задъхан, той чу мъжа да изхърква и да се свлича върху пода на фургона с глух шум.
Блек се втурна от своето скривалище с ръце, сгърчени около пушката и с оловно-сиво лице.
Морган се обърна към него. Виждайки израза на очите му, Блек се закова на място.
— Некадърник! — измърмори Морган. — Не зная какво още ме задържа да не те пречукам!
— Опитах се да го убия! — протестира той с ужасен вид. — Лошо съм центровал мерника си и го изпуснах.
Морган забеляза, че губи обилно кръв. Отваряйки сакото си, видя върху ризата една широка, червена ивица.
Джини се приближи към него с несигурна крачка, с лице огненочервено от топлината на пламъците и с изцяло червени коси.
— Сериозно ли е? — запита тя тревожно.
— Не, това е нищо — увери я Морган.
Констатира обаче с безпокойство, че се чувствува слаб и вледенен. Той й подаде свирката.
— Повикай Китсън, бързо!
Тя изсвири първия път остро и продължително, после повтори след секунда.
— А шофьорът? — запита тя Морган, който се подпираше на фургона, дишайки бързо и на пресекулки.
— Той получи своето. Успя да натисне един от бутоните, но не мисля, че е докоснал другите Чух го да пада.
Блек се бе приближил и стоеше близо до Морган с отпуснати ръце.
— Но ти кървиш, Франк!
— Чупи се, боклук! — измърмори Морган — Твоя ще е грешката, ако всичко се провали.
— Не! — изкрещя живо Джини — Още можем да успеем! Ела, седни, за да ти направя превръзка!
Щом Морган седна на пътя, тя изтръгна сакото и ризата му.
Блек го гледаше с нерешителен поглед.
— Вдигни трупа, направи нещо, Боже мой! — изкряска Морган.
Джини разгледа дългата драскотина Върху страната на Морган. Костите бяха непокътнати Разминал се беше на косъм. Джини вдигна полата си, теглейки силно подгъва на своя комбинезон и отпори едно парче. После вдигна ризата на Морган и взе частта, най-малко изцапана с кръв, за да направи тампон, който постави върху раната.
— Това ще държи известно време — каза тя. — Щом стигнем в лагера, ще трябва да измислим нещо подходящо? Как се чувстваш?
Морган бавно се изправи. Намъкна с гримаса сакото си.
— Добре. Не си струва да се вдига толкова шум — хвърли едно око на фургона. — Ако искаме да се измъкнем, трябва да се оттеглим скоростно.
В същия миг буикът пристигна до тях, теглейки караваната, Китсън, блед и неспокоен, слезе и изгледа подред фургона и Морган с въпросителен поглед.
Блек се появи от храсталака, където бе прикрил трупа на пазача.
— Какво стана? Чух изстрели.
— Всичко е изгубено — обяви Морган. — Трябва да изчезваме.
— Чакай! — извика Джини — Буикът може да бутне фургона в караваната. Това е възможно. Във всеки случай можем да опитаме! Не можем да оставим това така!
Морган притвори клепачите си, гледайки я втренчено.
— Защо не, след всичко?… Но какво чакаме. Боже мой! — обърна се към Китсън. — Откачай караваната бързо!
Замаян и объркан от трескавата енергичност на Морган, все още не знаейки какво се беше случило, Китсън се втурна към караваната.
— Помогни му! — изрева Морган на Блек. — Бързо! Завъртете караваната! Ти, Джини, докарай буика зад фургона!
Докато Китсън и Блек бутаха теглича на караваната, Джини прекара фургона с буика и чрез внимателен заден ход докара двете коли гръб към гръб.
Китсън и Блек трябваше да нагласят караваната срещу предницата на фургона.
— Блокирайте й колелата, за да не мърда — заповяда Морган. — Ед, вземи лостовете! Попречи с тях на предницата да не се люлее.
С отчаяна енергия Китсън премести няколко камъка и ги постави срещу колелата на караваната, докато Блек набиваше стоманените пръти в пътя и натискаше срещу шасито на караваната, за да й попречи да се завърти.
Китсън се приближи до предницата на фургона, докато Морган отваряше задната страна на караваната.
— Карай полека! — изрева Морган.
Джини накара буика да натисне фургона, който под продължителното налягане започна да мърда, въпреки че ръчната му спирачка беше блокирана.
През това време Китсън и Блек с големи усилия и ритници върху предните колела ориентираха фургона към наклонената равнина.
Той бавно влезе в караваната Задните колела на буика влязоха в наклонената равнина, за да го натикат съвсем.
— Стоп! — извика Морган. — Достатъчно! Ед, вдигни лостовете и пушката! Китсън, закачи караваната! Бързо! Нямаме секунда за губене!
Джини закара буика от другата страна на караваната, направи полукръг и отстъпи до теглича, който Китсън закрепи бързо на място. Тогава тя се настани на предната седалка. Китсън се плъзна зад волана и направи полузавой с буика, теглещ отново караваната.
Морган и Блек се покатериха в нея Те бяха неприятно изненадани, виждайки пространството, което заемаше фургонът. Едва оставаше малко място отстрани и почти никак отзад. Бяха разчитали да седнат в кабината на фургона, а сега беше очевидно, че пътуването в едно тъй тясно пространство ще бъде далеч от комфортното. Ако Китсън вземеше много бързо някой завой, имаше риск фургонът да смаже единия или другия.
— Без гафове! — препоръча Морган в момента, в който се качваше. — Ако фургонът мръдне …
Китсън се съгласи.
— Разчитай на мен.
— Ще направим може би по-добре, ако блокираме колелата? — запита Блек, колебаейки се пред вратата.
— Качвай се, добри Боже! — измърмори Морган. — Нямаме време! Карай, Китсън!
Китсън затвори караваната и изтича да се настани на волана.
Джини беше съблякла своите измокрени с кръв дрехи и навличаше не без мъка една сива пола. Китсън й хвърли бърз поглед. Тя бе бледа, почти като мъртва. Той потегли, но буикът, затруднен поради теглото, отговаряше меко на акселератора.
— Какво се случи? — запита Китсън, докато Джини затваряше ципа на полата си.
С треперещ глас тя накратко му разказа всичко.
— Какво? — извика Китсън ужасен. — Има труп във фургона?
— Ако той не е мъртъв — каза Джини, ще повика помощ по радиото и ще бъдем заловени като плъхове,
