но Морган е сигурен, че го е свалил.
— И ще го закараме в лагера, вътре?
— О! Стига! — извика Джини с треперещ глас. Тя му обърна гръб и скри лицето си в ръце.
Морган беше седнал във вътрешността на караваната с гръб към преградата и с крака, подпрени срещу задните колела на фургона.
„Това е!“ мислеше си той. „Сега трябва да издържим. Трябваше да убия двама души, за да успея Толкова по-зле за тях. Но бяха смели! Особено шофьорът. Знаеше, че ще го сваля при най-малкия жест и въпреки това реагира. Бе по-храбър от мен. На негово място аз нямаше да мръдна. Нямаше да опитам да стигна копчетата с пистолет под носа. Но той го направи и успя да спусне капаците. Добре тръгнахме, но с този труп? Ще трябва да напънем вратата на кабината, за да го измъкнем от там. Да се надяваме, че е мъртъв! Ако дойде на себе си и успее да задействува сигнала по радиото, вътре сме.“
Вдигна очи към металическата маса на фургона, внезапно осъзнаващ, че един милион долара се намираха от другата страна на стоманената преграда. Режещата болка, която изгаряше страната му, беше нищо в сравнение с възбудата, която изпитваше от близостта на едно подобно съкровище.
Блек беше клекнал на пода от другата страна на фургона, който го скриваше от Морган. Наблюдаваше тежката кола със Страх, че ще се плъзне и ще ги смаже.
Бе възвърнал отново хладнокръвието си и се чувствуваше готов за атака. Фургонът беше вече в ръцете им и той лично не беше убивал никого. Не бе отстъпил пред препятствието в решителния миг на своята криминална кариера и сега разбираше, че идеята да направи тази решителна крачка, бе тази, която го бе накарала да рискува главата си. Чувстваше се отново готов за всяка изненада. Той не беше в крайна сметка човек като другите! Но знаеше, че Морган повече няма да му има доверие Трябваше да си отваря очите, за да не му се отнеме дела от плячката.
След като измина три километра, Китсън забеляза Джипо, който тичаше към тях.
— У вас ли е? — извика той с кръгли очи. — Стана ли?
— Да — отвърна Китсън. — Побързай с качването!
Той слезе, отвори караваната и хвърли бързо поглед във вътрешността.
— Добре ли сте? — запита той Морган, когото видя съвсем блед, с уста, сгърчена от болки.
— Да, да… Действувай — измърмори Морган. — Качвай се, Джипо!
Джипо се спря с опулени очи.
— Какво правите там? Защо не сте във фургона?
— Качвай се! — излая Морган. — Трябва бързо да изчезваме.
— Няма да се кача вътре! — извика Джипо, който проявяваше вече нервна криза. — Ако фургонът мръдне, ще бъда смазан като дървеница.
Морган измъкна своя 45-ти от калъфа под мишницата. Сакото му се отвори, оставяйки да се забележи превръзката, напоена с кръв върху гърдите му.
— Качвай се! — повтори Морган.
Китсън сграбчи Джипо и го вдигна с едно движение в караваната, после изтича напред, за да задвижи лоста: подвижната преграда се затвори. Седна отново на волана и потегли по посока на пътя.
ГЛАВА VII
I
Прав, с гръб, залепнал на преградата на караваната, която се люлееше неспирно, Джипо фиксираше с опулени очи фургона, намиращ се само на няколко сантиметра от закръгления му корем.
Блек беше направил една обиколка и сега стоеше назад, с очи обърнати към Морган и Джипо.
Тримата се наведоха, за да противодействуват на вибрациите на караваната, теглена от буика.
— Санта Мадонна! — извика Джипо. — Казвате, че има един тип вътре!
— Хм! Само че не спи! — възрази Морган. — Той е чукнат. Виж, Джипо, трябва да се отворят капаците, за да сме сигурни, че няма да задействува сигналът по радиото.
Блек изказа своето първо интересно предположение от началото на операцията.
— Радиото е, включено към батерията. Може би ще успеем да се плъзнем под фургона и срежем жиците?
— Имаш право — одобри Морган. — Промъкни се и открий жиците, Джипо! Действувай!
— Не искам да лягам отдолу! Ако фургонът мръдне, свършено е с мен — протестира Джипо с разстроено лице.
— Чу ли какво ти казах? — изгрухтя Морган. — Хайде!
Мърморейки, Джипо отвори чекмеджетата на касата с инструменти и взе от там ножици и отверка. Морган хвърли едно око през завесата, която покриваше прозорчето срещу него.
Те се движеха сега по второстепенния път и Китсън караше бързо. Караваната се клатеше опасно. Ако имаше моторизиран полицай на шосето, щеше да започне да ги преследва. Но бе невъзможно да се каже на Китсън да намали. Морган замоли Небето тази идея да му дойде сама преди да пристигне до магистралата.
Легнал по корем, Джипо се насилваше да се пъхне под фургона. Пространството беше тясно и той беше почти мъртъв от страх.
Накрая успя и Морган му подаде електрическо фенерче.
Лазейки под мотора, Джипо забеляза по пода на фургона на няколко сантиметра от лицето си една дълга червена ивица.
В момента, когато разбра, че това е кръв, няколко топли капки се стекоха във врата му. Той отстъпи с тръпка на ужас, съзнаващ, че от трупа го разделя само една тънка преграда. С треперещи ръце, с тяло разкъсвано от тръпки, той трескаво затърси жиците на батерията. Ако Морган не бе останал на колене от неговата страна, за да го наблюдава, Джипо щеше да декларира, че ги е отрязал, но не се осмели да лъже пред очите му. Успя да види една, далеч от обсега му.
— Не мога да я стигна. Франк — задъха се той. — Трябва да се реже по-нависоко.
— Горе е запушено — възрази Морган. — Чакай за секунда!
Отиде и взе от чекмеджето с инструментите ножици с дълга дръжка.
— С това ще стигнеш — каза, плъзгайки ги под фургона.
Джипо трябваше да остави фенера, за да манипулира с ножиците. Трудно успя да ги постави на позиции, но беше загубил жицата от погледа си.
— Дайте ми светлина! — задъха се той.
— Иди да му държиш фенера! — заповяда Морган на Блек, отстъпвайки му мястото си.
Блек се промъкна лесно под фургона, за да освети. Виждайки кръвта, която оцветяваше пода и ужасеното лице на Джипо, той направи гримаса. Накрая Джипо сряза едната жица.
— Готово, остави ме да мина! — замоли той.
Когато Блек започна да излиза, пълзейки под фургона, косите им се изправиха. Едно молещо пъшкане достигна до тях през пода, последвано от леко триене. Той отстъпи рязко почти очаквайки да почувствува как нещо го докосва.
— Исусе! — запъхтя се Джипо. — Остави ме да се измъкна!
Обзет от паника, той започна да нанася ритници на Блек, за да го накара да му направи място за излизане.
— Стига — извика Блек със зъл глас, нанасяйки на Джипо един юмрук отстрани, който прекъсна дишането му.
Измъкна се изпод фургона и стана оправяйки сакото си.
— Какво става? — запита Морган, виждайки го бял като сняг.
След дълги усуквания Джипо успя да се появи на свой ред, разкъсвайки ризата си при преминаването. Когато стана, лицето му беше ужасно за гледане. Бузата и шията му бяха оплескани с кръвта, която бе капала върху него.
— Той не е мъртъв — заекна той. — Аз го чух! Той мърда!
