— И още една умна идея. След като обърнем по няколко чашки, не ще е зле да опитаме и от ония пилета, ей там на шишовете.
— Ами така де! Тия птици са най-вкусните по тази ивица от океана. Да не допуснеш грешка! Е, добре, можеш да идеш у Алфредо, у Карлтън, в Синята зала или да попаднеш дори в „Мъскитиър Клъб“. На тези места също сервират пилета. Поднасят ти ги с петима келнери, закичени с орхидеи, и то със сребърни вилици. А сметката?! Може да ти извади дясното око! Тук просто ти ги подават, но, братко, хубави са! И при това съвсем евтино! — Той довърши чашата си и я остави на масата с въздишка. — Идвам тук два пъти седмично. Понякога водя момичето си, понякога сам. Умирам си от смях, като помисля за всички тия богаташки глупци, дето плащат десет пъти повече от мен, а получават нещо кофти. Най-големият майтап е, че никой от тях не смее да си позволи да дойде тук, защото снобските му приятели ще си въобразят, че икономисва. А да икономисваш в този град е най-големият смъртен грях.
Налях му нова чаша и долях своята, та да остане с впечатление, че пия наравно с него.
— Но, и винаги има едно но — продължи той, поклащайки глава, – заведението започва да запада. Допреди една година тук идваха само момчета и момичета, настроени другарски, добри и прилични. Сега вече и гангстерите знаят това място. Те също обичат да си натъпчат тумбака, както и аз. Градът ни има ново увеселително заведение — кораб-игрален дом, закотвен в залива. Такива комарджийници привличат гангстерите, както вмирисано месо мухите. Нашият Сам е разтревожен. Миналата седмица си поприказвахме. Вижда как почтените посетители започват да странят от заведението му, а съмнителни типове заемат техните места. Той не е в състояние да ги привлече обратно, защото хората не искат да се смесват с гангстери. Миналия месец стана голям бой и се размахваха ножове. Положението беше овладяно бързо от Сам, но такива неща плашат посетителите и те започват да отбягват заведението. Страхува се да не се повтори още веднъж подобен бой. Тогава ресторантът му ще придобие трайна слава на бандитско гнездо.
Съгласих се с него и хвърлих бегъл поглед към изправените до бара мъже. Бяха едри дангалаци, облечени крещящо. Очите им имаха дебнещ израз на хора, които не дават и пет пари за начина, по който придобиват парите си, докато могат да го правят.
— Мошеници — осведоми ме Фултън, проследил погледа ми. — Не са опасни, щом са трезви. Бабаитите, причинители на главоболия, се появяват чак когато се стъмни. — Той запали друга цигара и бутна пакетчето към мен. — Е, как мина със стария господар? Мил тип, нали?
— Да. Особено огромният му кабинет и очите му, също като два опипващи прожектора. Не бих бил много очарован да работя за него.
— Ти го каза, братле! Намерил съм си сега една сладка служба: да разкарвам една стара лейди по магазините, да нося пазарската и чанта и изобщо да правя живота и по-лесен. Едно малко, старо, мило същество след Крийди ще дойде като балсам за раните ми.
— Тъкмо става дума за мили, стари хора — изместих темата. — Кой е този Херц?
Фултън направи гримаса на отвращение.
— Какво искаш? Да ми развалиш хубавата вечер ли? Да не си се натъкнал и на него?
— Той се грижи за здравето на хората. Крийди го наема чат-пат за телохранител.
— Защо му е на Крийди телохранител?
— Тия надути богаташи имат понякога налудничави идеи. Въобразяват си, че някой може да ги застреля или намушка. Купи си телохранител, и хората почват да те смятат за много важен. Перчене! Също както табелките из паркинга му. Придават си важност до смърт. Но съм сигурен, че не искаш да получиш грешна представа за Крийди. Той не е като останалите богати серсеми. Опасен е колкото всички гангстери, които се навъдиха тук. Фактически той управлява този град. Негова е идеята да се закотви хазартен кораб в залива. Искал да привлече повече туристи, така е, но не дава и пет пари, че по този начин привлича и повече гангстери. Притежава половината от кораба и прибира половината от печалбата му.
— А Херц е това, което изглежда, нали?
— Разбира се — кимна Фултън. — Крийди не се нуждае от въздух под налягане. Когато той си наема горила, това трябва да е истинска горила. Херц е такъв, та и нещо повече. Хвърля ме в ужас. Предполагам, че има вампир на тавана си.
Ако това беше истина, нямаше какво толкова да се избира между Кетчън и Херц.
— Прочете ли във вестниците за убития тази сутрин на Бей Бийч?
— Видях нещо подобно във вечерния вестник. Защо?
— Той беше мой партньор. Допускам, че през последните няколко дни е посещавал Крийди. Не бих се учудил, ако си го виждал.
Фултън прояви интерес.
— Идвал е да види дъртия? Ами може и да съм го виждал. Повечето време от тази седмица бях на портата. Как изглеждаше?
Дадох му подробно описание на Джек. Имаше огненочервена коса и бях сигурен, че ако Фултън го е видял, не би го забравил. Излязох прав.
— Ами да , спомням си го. Едър човек с червена коса. Точно кака. Логън го пропусна. Аз бях на бариерата, затова не видях името му.
— Би ли се заклел, че си го видял? Това е много важно. Възможно е да се наложи да се заклеваш, и то в съда.
Фултън довърши чашата си.
— Естествено, бих се заклел. Идва последната сряда. Едро, червенокосо момче, подстригано ниско, облечен в сив костюм. Караше открит буик.
Това беше достатъчно. Колата бе важно потвърждение. Наистина бях прав. Джек е ходил при Крийди. Сега ми предстоеше да открия защо, а то нямаше да е лесно.
— Казваш убит, а? — изгледа ме с любопитство Фултън.
— Да. В полицията са на мнение, че се е заловил с момичето на някой гангстер и той го е убил. Твърде вероятно. Увличаше се доста по жени.
— Е, и какво друго? Трябваше да отидеш при полицаите по този повод.
— Ходих. Тоя капитан Кетчън е голям звяр, нали? Белзен3 е зарегистрирал велика загуба, че не го е имал за шеф.
— Прав си. Понякога посещава Крийди — около четири пъти в годината. Предполагам, че ходи да си получава частната заплата от него. Би се учудил на големия брой кабарета и публични домове. Те съществуват само защото Кетчън си обръща главата на другата страна, все едно че не ги вижда.
— Какво общо имат кабаретата и публичните домове с Крийди?
— Та нали той е господарят на града. Може пряко да не обира каймака от тези свърталища, но прибира рентата, а Кетчън пък своя пай.
— Женен е, нали?
— Кой, Крийди ли? Доколкото ми е известно, женил се е четири пъти, но може да са били и повече. Настоящата му жена е Бриджит Бленд, екскинозведа. Виждал ли си я?
— Струва ми се, веднъж. Ако си спомням добре, беше известна красавица.
— И все още е, но не може да издържа конкуренцията на заварената си дъщеря. Тя е страхотна! Не съм виждал парче като нея.
— И тя ли живее с тях?
— Сега не. Преди живееше, но другата не можеше да я понася. На всички приеми, устройвани от дъртия, Марго, това е дъщерята, винаги грабваше цялото внимание, а другата оставаше на сухо. Това не и харесваше. Започна често да прави кавги. Накрая Марго събра багажа си и се изнесе. Има свой апартамент на булевард „Франклин“. Доколкото зная, тя липсва твърде много на стария. На мен също ми липсваше. Бе единственият светъл лъч в това въшкаво място. Бриджит ме дразнеше, също като Крийди. Винаги нещастна, винаги хленчи, цели нощи стои без сън, а после спи по цял ден.
Научавах много неща. Нощта беше на наше разположение и нямаше никакъв смисъл да бързам. Насочих разговора към предстоящото световно първенство по бокс. Оставих Фултън да излага разпалено доводите си защо шампионът няма да загуби. По-късно преминахме към спортовете с топка, а накрая навлязохме и в старата вечна тема — жените.
Някъде около 21,00 привършихме бутилката с уиски. Слънцето се бе потопило отдавна в морето, но
