широката гама от цветовете на залеза гаснеше бавно и тъмнината настъпи незабелязано.
Махнах към келнера.
— Две пилета с гарнитура — наредих.
Той кимна и се отдалечи.
Двамата с Фултън вече бяхме понаправили главите — както се случва обикновено след първата бърза чаша, последвана от други, макар и по-бавно.
Хвърлих поглед през отворения прозорец към светлините на Сан Рафаел. Оттук градът изглеждаше прекрасен.
— Мисис Крийди добре ли я кара с мистър Крийди?
— Никой не може да я кара с него — присви рамене Фултън. — Както и да е, но той е толкова зает с печелене на пари, че няма време да се занимава с жени. Тя пък намира радостите си по други места.
— Имаш ли нещо по-специално предвид?
— Ами сегашният и фаворит е голяма къдрокоса бучка от месо и кокали, която зове себе си Жак Трисби, по произход канадец.
Внезапно подсъзнателно долових някой да се отправя към нашата маса. За миг допуснах, че е келнерът с поръчката. Тъй като по това време гледах през прозореца, заслушан в думите на събеседника си, рефлексите ми се бяха позабавили малко. Уискито също бе замъглило леко ума ми. Изведнъж долових как дъхът на Фултън секна по начин, характерен за човек, изпаднал внезапно в животински страх.
Огледах се. Херц бе застанал до масата ни, впил поглед в мен. Зад него, наредени в полукръг, блокираха пътя за бягство четирима дангалаци с мрачни лица, яки като бикове. Изражението в малките диви очи на Херц предизвика ледени тръпки по гръбнака ми.
II
Шумът в големия салон притихна изведнъж. Всички глави се обърнаха към нас. Бях в крайно тежко положение. Гърбът на стола ми се намираше само на една педя от стената. Между мен и Херц бе единствено масата, а тя не беше някаква съществена преграда. Фултън бе разположен по-добре — вдясно от мен, без стена зад себе си.
Никой от присъстващите в залата не се съмняваше, че предстоят неприятности. Мнозина вече се отправяха благоразумно към вратата.
— Помниш ли ме? — чух пресипналия глас на Херц. — Не обичам шпионите, не обичам и мухльовците.
С ъгъла на окото си видях едър негър в бяла риза и бяла престилка да изскача бързо зад бара. По телосложение приличаше на Джо Луис. Върху широкото му сплескано лице играеше едва доловима усмивка. Прекоси бързо помещението, разблъска четиримата и се изправи встрани от Херц за време, по-кратко, отколкото очаквах.
Стиснах ръба на масата и се изпънах.
Негърът се обърна учтиво към Херц.
— Не желаем бъркотии тук, господарю. Ако вие и вашите приятели имате да обсъждате някакви дела, уреждайте ги вън.
Херц изви глава към негъра. В очите блеснаха малки червени искри, които придадоха вид на полудял. Видях как раменете му се снишиха леко, после юмрукът му изсвистя и се стовари върху лицето на негъра. Прозвуча издумкване като удар върху тимпан. Негърът се люшна и падна на пода по ръце и колене.
Всичко това стана светкавично. Поставих цялата тежест на тялото си върху масата и я блъснах с всичка сила върху Херц. За момент той загуби равновесие. Ръбът на масата го улучи в таза и той залитна назад, като се блъсна в двама от своите хора. Сега вече ми се отвори малко пространство за действие. Скочих, грабнах стола и го завъртях пред себе си като коса. Така разчистих още пространство за маневриране.
Фултън също се бе надигнал със стол в ръка. Стовари го върху главата на най-близкия от бабаитите на Херц и го простря на пода.
Двама от хората на Сам, единият с ръжен в ръка, се стрелнаха насам. Останах в ръка само с една дъска от облегалката — оръжие, равняващо се на клечка за зъби срещу животно като него. Той се олюля, но ръмжейки, се насочи напред. Дясната му ръка се изнесе светкавично нагоре. Да бях направил стъпка назад, пак би ме достигнал. Тъкмо обратното, подскочих напред и юмрукът ми се стовари по средата на лицето му. Беше хубав прав, който отметна главата му. В последвалия ми скок настрана настрана налетях върху един от хората на Сам. Той ми нанесе удар с гърба на ръката си и ме отметна върху Херц, който връхлиташе отново. Успях ловко да хвана китката му с две ръце, извъртях се мигновено гърбом и докарах мишницата му върху рамото си. Дръпнах силно, като се наведох. Той прелетя през главата ми и се стовари със страшен трясък на пода. Дървената сграда потрепера от удара.
Завъртях се, търсейки Фултън. Бе се облегнал на стената, притиснал кърпа към лицето си. Коленете му се подгъваха.
Изтичах до него и го хванах за ръка.
— Бързо, навън! — изкрещях му.
Един от гангстерите на Херц ме налетя. Наведох се под бутилката, насочена към главата ми, и отправих десен прав в ребрата му, като същевременно му подложих крак. Не дочаках да го видя как се търкаля. Грабнах Фултън и го повлякох през салона към изхода.
Навън също не бяхме кой знае колко защитени. Предстоеше ни да извървим тесния, ярко осветен вълнолом, от двете страни на който се плискаше морето. Накрая беше също ярко осветеният паркинг.
Фултън бе ударен лошо и можеше всеки момент да припадне. В следващите секунди щяхме да бъдем последвани от Херц и бандата му.
— Бягай! — зашепна Фултън. — Не мога да продължа. Махай се, докато не са те хванали!
Взех ръката му, обвих я около врата си и го помъкнах. Бързи стъпки зад мен ми подсказаха, че не ще стигна много далеч. Отстраних Фултън и се обърнах. Херц ме настигаше.
— Тичай! — викнах на Фултън. — Аз ще се справя с тази маймуна. — Бутнах го и той се понесе клатушкайки се.
Херц ме достигна. Движеше се с бързината на професионален боксьор. Извъртях се с лице към него, като застанах така, че идващата отгоре светлина да е насочена в очите му. Внимавах за юмруците му. Изглеждаше обхванат бяс. Това беше в моя полза. Човек, изпаднал в ярост, не е така опасен, както онзи, запазил разума си в битката. Връхлетя ме като разярен бик. С десен прав отметнах главата му назад. Същевременно отбягнах негов десен, който, ако ме беше намерил, щеше да отнесе главата ми. Контрирах с още един удар в шията му. Левият му юмрук описа дъга и ме разтресе, сякаш ковашки чук ме бе улучил. Отстъпих бързо гърбом при следващата му атака, като го блъснах. Така отбягнах смазващия му удар, който видях да се зарежда още от глезените на краката му. Отстъпих една крачка и метнах бърз поглед по вълнолома. Фултън бе изчезнал. Реших, че е време да бягам и аз.
Не би трябвало обаче да откъсвам очите си от Херц нито за стотна от секундата. Притежаваше вещината на боксьорите от леките категории да нанася бързи удари. Докато за миг бях отклонил поглед, пропуснах да видя ръката му, насочена в кука. По долната ми челюст се стовари тежък удар. Преди него обаче бях започнал друга крачка назад и това отне част от тежестта на крошето. То бе достатъчно силно да ме постави на колене, но не дотам тежко, та да замъгли съзнанието ми. Когато това животно полетя отново върху мен, спуснах се напред, обхванах дебелите му бедра, изправих се и го хвърлих назад. Тялото му мина над главата ми и се плъзна с лице надолу сред летвите на парапета. Преди да се съвземе, тичах вече към паркинга. Достигнал го, чух глас:
— Хей, Брендън, насам!
Насочих се към колата си. Фултън ми махаше от предната седалка. Зад себе си чувах тежките стъпки на Херц. Моторът на колата бе запален. Достатъчно ми бе само да седна зад волана. Включих на скорост и натиснах газ. Когато колата подскочи напред, Херц бе на около двадесетина метра от нас. Разбитото му лице представляваше озъбена животинска муцуна, преливаща от бяс. Прелетях през портала на сантиметри от страничните греди и с висока скорост изскочих на булеварда. Все със същата скорост завих по първата улица вдясно. Натиснал здраво педала, достигнах края и и завих още веднъж. Едва тогава понамалих скоростта.
