име. — Докато говорех, я наблюдавах и открих, че задържам вниманието и. Ледът по лицето й се стопяваше бавно. — Шепи ми телефонира да дойда. Пристигнах днес предобед. Отидох в хотела, където се бе настанил, но той беше излязъл. Малко по-късно полицията потърси моето съдействие за идентифициране на трупа му. Беше убит в една от кабините на Бей Бийч.
Очите и се разшириха.
— О, да! Видях това във вечерния вестник. Не разбрах… бил е ваш партньор?
— Да.
— Твърдите, че е написал татковото име върху папката на бюрото си? — и свъси замислено вежди. — Защо ли го е направил?
— Не зная, освен ако баща ви е бил този, който го е повикал.
Тя отмести погледа си и започна да върти рубиновия пръстен. Стори ми се, че се почувствува неловко.
— Татко не би направил такова нещо. Ако му е необходима детективска агенция, ще натовари секретаря си с това.
— Освен ако се касае за нещо дълбоко интимно?
Тя продължаваше да гледа встрани.
— Действително не виждам какво общо има това с мен? След няколко минути трябва да излизам?
— Срещнах се с баща ви днес следобед. — Видях как лицето и се скова отново. — Запитах го дали е наел Шепи, но той отрече. Беше много настойчив с този отказ. Дотолкова, че измъкна нещо, което твърде много приличаше на ексбоксьор, именуващо се Херц. Нареди му да ме огледа и добави да престана да се бутам, където не ми е работата, иначе Херц щял да охлади желанията ми.
Лека червенина започна да пропълзява по лицето и.
— Все още не виждам какво общо имам с всичко това? И така, ако ме извините…– и се изправи.
— Опитвам се да проследя пътищата, изминати от Шепи, мис Крийди — станах и аз от мястото си. — Имам доказателства, че е ходил в „Мъскитиър Клъб“. Искам да разкрия с кого е бил там. Вие сте член на клуба. Питам се, дали бихте могли да гарантирате за мен пред управата, за да мога да направя някои запитвания там?
Вторачи се се в мен, сякаш и предлагах пътуване до луната.
— Това е съвсем невъзможно! — и тонът и звучеше така, като че ли точно това искаше да каже. — Дори и да ви заведа там, а аз нямам никакво намерение да го сторя, те не биха ви изтърпели да поставяте някому въпроси.
— Напълно съм съгласен с вас тогава, мис Крийди. От всичко, чуто за това място, заключавам че то е за страшно високопоставени личности, но ако вие зададете въпросите, съвсем съм сигурен, че ще получите и отговорите.
Гледаше ме вцепенена, захапала долната си устна.
— Невъзможно! Съжалявам, мистър Брендън, но сега ви моля да си вървите.
— Това, което искам от вас, не е прищявка. Убит е човек. Имам всички основания да вярвам, че полицията не прави много усилия да открие убиеца. За вас то сигурно звучи твърде силно, но вече говорих с капитан Кетчън от отдела за убийства и той ни повече, ни по-малко ми заяви да се откажа от своето разследване, ако искам да се прибера у дома си жив и здрав и да не бъда принуден да съжалявам. Не се самозалъгвам, че не е в състояние да стори каквото си пожелае. Преди по-малко от два часа бях въвлечен в опасно сбиване, понеже задавах въпроси. Някой в този град изгаря от желание смъртта на Шепи да бъде посипана с пепел. Шепи бе мой приятел и нямам никакво намерение да позволявам някому да покрие с пепел неговата смърт. Моля ви да ми помогнете. Всичко, което ви моля да сторите?
Тя посегна и дръпна шнура на звънеца, който висеше на стената зад нея.
— Това няма нищо общо с мен. Съжалявам, но не съм в състояние да ви помогна.
Вратата се отвори — влезе прислужницата.
— О, Тес, мистър Брендън си отива.
Усмихнах и се.
— Е, все пак вие не ме заплашвахте, както капитан Кетчън стори това, нито все още сте изпратили наемни побойници подир мен, както направи баща ви. Благодаря ви, мис Крийди, за времето, което ми отделихте.
Пристъпих в хола, взех шапката си и закрачих по дългия коридор.
Бях си позволил твърде много и отново без резултат. Въпреки това на бях си губил времето напразно. Останах убеден, че Марго Крийди знае защо баща и е наел Шепи. А щом тя знае, това означава, че Джек е бил нает по работа, засягаща цялото семейство. Реших да хвърля поглед върху новия приятел на Бриджит Крийди. Жак Трисби. Възможно е Джек да е бил нает тъкмо за да установи докъде е стигнало приятелството между тях двамата. В това предположение имаше известна правдоподобност. Естествено при промененото положение след убийството на Джек за Крийди ставаше неудобно да обявява своя ангажимент. Това би му наложило да се явява пред съда и да направи достояние факта, че е поставил око да следи жена му, а това е нещо, което никой съпруг няма желание да разтръбява — най-малко Крийди.
В този момент часът беше 23,10, твърде рано да се прибирам в хотела. Седнах в буика и останах замислен за известно време, после натиснах стартера и се понесох към Бей Бийч.
II
Докато се движех по главната улица, можех да видя все още къпещи се в морето хора. Под лъчите на пълната луна водата бе придобила цвета на старо сребро.
След около десетина минути достигнах Бей Бийч. Тази част от плажа беше далеч от модните постройки и намерих плажната станция затворена, а разположените под палмите кабини потънали в тъмнина. Оставих буика в странична улица зад станцията и се спуснах на плажа. Освен случайни коли, кръстосващи, без да знаят къде отиват, този участък в момента беше тих и безлюден като чакалня на гара сутрин след първия ден на Коледа.
Портата на плажа бе заключена. Огледах се и като се убедих, че никой не ме наблюдава, се прехвърлих над горната напречна греда. Скочих съвсем безшумно в мекия пясък. Притичах бързо до защитните сенки на палмите. Тук спрях.
Нямах никакво специално намерение за идването си. Нямаше какво друго да правя и исках отново да видя мястото, където бе загинал Джек.
Като се държах в сянка, огледах редицата от кабини. Съществуваше известна вероятност Ренкин да е оставил полицай на пост. Никак не ми се искаше в този момент да се завра в ръцете на закона. Нямаше обаче ни шум, ни раздвижване в тази част на плажа освен тихия ромон на морето и от време на време преминаващите край брега коли. Убеден, че съм сам на плажа, се насочих по протежение на кабините, докато стигнах предпоследната. Тук бе издъхнал Шепи.
Натиснах вратата, но се оказа заключена. Извадих електрическо фенерче и парче стомана. Наместих го между бравата и страничната греда и натиснах здраво като с лост. Вратата се отвори.
Спрях на прага. Задушната топлина от вътрешността на кабината ме лъхна като от пещ. Завъртях фенерчето из малкото пространство. В кабината имаше две табуретки, масичка и диван-легло. В ъгъла, където бе паднал Шепи, на пода тъмнееше голямо петно. При вида му ме полазиха студени тръпки. Насреща бяха вратите на двете стаички за преобличане. Джек бе ползувал едната, а другата — момичето.
То ме озадачаваше. Дали не е било примамка за докарването на Джек тук? Винаги е бил така заплеснат по жените, че можеше лесно да попадне в такъв капан. Нямаше ли смъртта му нищо общо с Крийди? Дали наистина не се е заловил с момичето на някого от гангстерите и той да ги е изненадал? Ако нападателят е налетял внезапно, това обяснява защо е оставила дрехите си. Докато той е бил зает с Джек, тя е избягала в паника. Но защо не е потърсила помощ? Не се ли е опитвала да намери някой да предотврати убийството? Или пък всичко е станало така бързо, че Джек е бил мъртъв, преди още тя да успее да излезе, а като е видяла, че е убит, се е спасила с бягство?
Бутнах шапката назад и изтрих потта от челото си.
А дали пък тя не го е убила?
Влязох и затворих вратата. Нямах желание някой да забележи светлината от фенерчето ми. Отидох до
