тя.
Не успеех ли да я прекарам, с мен беше свършено.
Произнесох с безгрижен глас:
— Седмица? Прекалено късно. Ако не се срещна с Найт сега, той ще загуби много пари, а това няма да се хареса на мистър Ширели.
Беше много съмнително дали ще мине, но по-добро не успях да измисля.
Ушите на цялата аудитория бяха щръкнали. Всички се бяха привели напред като ловджийски кучета и ловяха всяка дума.
За нещастие мис Уисийн не споделяше техния интерес. Дари ме с една мека и отегчена усмивка.
— Ако желаете, можете да оставите писмено съобщение. Ако мистър Найт се заинтересува от вас, ще ви се обадим.
В тоя момент вратата зад нея се отвори и отвътре се показа дебел мъж с оплешивяваща глава, наближаващ четиридесетте, в сивобежов летен костюм, огледа приемната с враждебен поглед и произнесе „Следващият“ с гласа на зъболекарска сестра.
Бях точно до него. С крайчеца на окото си зърнах един върлинест младок с бакенбардите на Елвис Пресли да се стрелва от стола си, сграбчил китара, но не му оставих никакъв шанс.
Закрачих напред изблъсквайки пред мен дебелака обратно в офиса му, като го дарявах с широка и нехайна предразполагаща усмивка.
— Здравейте, мистър Найт — казах аз. — Имам нещичко за вас, което след като го чуете, ще пожелаете същото да стори и мистър Ширели.
През това време вече бяхме влезли в стаята и аз бях успял да затворя вратата с крак.
На бюрото му имаше магнитофон. Заобиколих Найт и поставих ролката на магнитофона и го включих.
— Това е нещо за което ще ми бъдете благодарен до гроб, че съм ви дал възможност да го чуете — произнесох с твърд и бърз глас. — Разбира се, това техническо недоразумение тук едва ли ще извади всичко от лентата, но като го чуете през хай-фай колони, направо ще полудеете.
Той ме следеше с разтревожено изражение на лицето.
Натиснах бутона старт и излитналият от апарата глас на Рима буквално го блъсна.
Наблюдавах го внимателно и видях как мускулите на лицето му се втвърдиха когато първите тонове запълниха стаята.
Изслуша така лентата до края и когато натиснах бутона за пренавиване, ме запита:
— Коя е тя?
— Моя клиентка — казах аз. — Е, какво ще кажете, да зарадваме ли и мистър Ширели?
Той ме огледа отгоре до долу.
— А кой сте вие?
— Казвам се Джеф Гордън и бързам да сключа сделка. Работата е или мистър Ширели, или RCA. Изберете сами. Дойдох първо при вас, защото сте ми много по-близо.
Но той беше от стара коза яре. Ухили се и седна зад бюрото.
— Отпуснете се, мистър Гордън — каза той. — Не твърдя, че тя пее лошо. Добра е, но съм слушал и по- добри от нея. Възможно е да ни заинтересува. Доведете я към края на седмицата, ще я прослушаме.
— Нея я няма, а и освен това имам договор с мен.
— Добре, доведете я тогава, когато се появи.
— Мислех да сключа договора с вас още сега — казах. — Но щом не желаете, ще бъда принуден да се обърна към RCA.
— Не съм казал, че не я одобряваме — изрече Найт. — Казах ви само, че искаме да я прослушаме на живо.
— Съжалявам — опитах се гласът ми да прозвучи уверено и авторитетно. — Работата е там, че тя всъщност не е добре. Има нужда от малко настройка. Ако не я искате, само ми кажете, и няма да ви досаждам повече.
Отвори се срещуположната врата и в офиса влезе дребен белокос евреин.
Найт се изправи забързано на крака.
— Ако обичате, само за минутка, мистър Ширели …
Това беше големият ми шанс и аз не го изпуснах. Натиснах бутона старт и увеличих силата на звука.
Гласът на Рима изпълни стаята.
Найт понечи да изключи магнитофона, но Ширели го спря със жест. Слушаше изправен, с глава леко наклонена встрани, и дребните му тъмни очи се местеха последователно от мен на Найт и после към магнитофона.
Когато записът свърши и аз спрях апарата, Ширели каза:
— Изключително! Коя е тя?
— Просто неизвестна — казах аз. — Няма начин да знаете името й. Искам договор за нея.
— Имате го. Доведете я тук утре сутринта. Може да се окаже ценна собственост — и се отправи към вратата.
— Мистър Ширели…
Той спря и се извърна.
— Момичето не се чувствува добре — казах аз, като се мъчех да прогоня отчаянието от гласа си. — Трябват ми пет хиляди долара, за да я приведа в ред. След като се оправи, ще пее дори още по-добре от този запис. Гарантирам ви го. Ще бъде сензацията на годината, но първо трябва да влезе в релси. Според вас заслужава ли гласът й да заложите пет хиляди долара на него?
Той ме изгледа, дребните му очи бяха станали стъклени.
— Какво й е?
— Нищо, което един добър лекар да не може да излекува.
— Пет хиляди ли казахте?
Потта се стичаше в очите ми, като му казах:
— Нуждае се от специално лечение.
— От доктор Клинси?
Нямаше смисъл да го лъжа. Не беше от този тип хора, когото бихте могли да излъжете.
— Да.
Той поклати глава.
— Не ме вълнува. Бих се заинтересувал, ако беше във форма и готова за работа. Щях да сключа много добър договор с вас, но не се интересувам от хора, които трябва да минат първо през клиниката на доктор Клинси, за да могат да пеят.
И той излезе, като затвори вратата след себе си.
Извадих ролката от магнитофона, сложих я в кутията и и я пуснах в джоба си.
— Това е — каза неловко Найт. — Нямахте късмет. Старецът изпитва ужас от наркомани. Дъщеря му е от тях.
— Ако я излекувам, ще прояви ли интерес?
— Без съмнение. Само че първо трябва да се увери, че е излекувана.
Той отвори вратата и ме изпроводи.
Глава четвърта
I
Когато най-сетне се добрах до хотела, Рима беше излязла. Влязох в стаята си и се проснах на леглото. Бях абсолютно съсипан.
От години не бях изпадал в такава депресия. От калифорнийската компания за грамофонни плочи се бях отправил в RCA. Там също се възхитиха от гласа на Рима, но само докато не им заговорих за аванса от пет
