След като излезе от мотела, отиде до града с автобуса и се поразтъпка насам-натам. Закуси изискано в едно от елегантните заведения на морския бряг, след това си купи чифт бански гащета и прекара цял час във водата. По-късно, след около час и нещо печене на слънце, посети два-три от луксозните барове в града, продължавайки да убива времето, и накрая, в единадесет и половина, телефонира на Глори.
— Май ще се позабавя. Не ме чакай за обяд. Ще се оправиш, нали?
Тя отвърна със спокоен безразличен глас, че щяла да се оправи. Това го подразни и като каза едно рязко „Довиждане“, Хари й затвори.
Взе автобуса до средата на крайбрежния път и седна под една палма, откъдето можеше да следи за появата на „Бентли“-то.
Беше мислил много след излизането си от мотела. Глори беше права. Ако Джоан наистина говореше сериозно за бизнес, той трябваше да внимава какво ще й разкаже за миналото си. На практика, колкото по-малко й кажеше, толкова по-добре. Нейният баща положително щеше да предприеме разследване за него и ако Грейнър узнаеше защо го бяха изхвърлили от Калифорнийската въздушно-транспортна корпорация, с него щеше да бъде свършено.
Освен това оставаше проблемът с Глори. Джоан я наричаше мисис Грифин, а това означаваше, че тази глупачка й е казала, че е омъжена за него. Как може да е толкова изкуфяла? Глори беше умница. В това нямаше никакво съмнение. Навярно беше преценила красотата на Джоан и решавайки, че състезанието няма да е по правилата, беше излязла с номера „мисис Грифин“ като вариант на самозащита — „Той е мой! Долу ръцете!“ Е, така доникъде нямаше да стигне. Глори не го притесняваше особено. Можеше да я манипулира. Не без известни угризения беше решил, че трябва да се разделят. Не му се щеше да признае, че Джоан има нещо общо с решението. „По всичко личи — казваше си той, — че малката Грейнър няма да дойде.“ Едва ли щеше да я види пак някога. За тях с Глори щеше да е по-добре да се разделят главно защото, ако Борг бе по петите им, и двамата щяха да са по-сигурни поотделно. Във всеки случай тя не би могла да очаква връзката им да продължи вечно. В края на краищата беше пет или шест години по- възрастна от него. Каза си, че надали ще го обори. Той щеше да свали картите си на масата и да й каже истината. Бяха си поживели добре заедно, но сега за тях щеше да е по-безопасно и по-правилно да се разделят. Тя трябваше да го проумее. Щеше да й даде малко „сухо“, за да преживее, докато си намери някаква работа. Пет хилядарки би трябвало да стигнат. Пет хилядарки ли? Хари смръщи вежди. Май че беше прекалено щедър. Петте хиляди долара щяха да отворят истинска пробойна в капитала му, а ако Джоан имаше предвид сериозен бизнес, на него щеше да му е необходим всеки цент, за да стане съдружник. Вероятно две хиляди щяха да са й достатъчни. Както и да е, той би могъл да говори с нея и да й обясни ситуацията. Щеше да го разбере. Винаги го беше разбирала. Това беше най-ценното в Глори — с нея можеше да се говори. Знаеше, че тя ще е последната му грижа. Калифорнийската въздушно-транспортна корпорация беше най-голямото препятствие, после се нареждаше Борг.
Въобще не беше наясно какво да предприеме по отношение на него. Можеше само да се надява, че мазният главорез е загубил следите му. Ако го надушеше и се лепнеше за него, щеше да му се наложи да спре да бяга и да се бие.
При тази мисъл лицето му се разтегна в гримаса. Сега, когато Борг беше отдалечен на хиляда мили, беше много лесно да се разсъждава така, но когато застанеше на един изстрел разстояние от него, нямаше да бъде толкова просто. Хари си спомни своя ужас, когато си бе представил, че онзи се крие някъде из летището. Борг беше професионален убиец. Хари не надценяваше шансовете си срещу него. Обаче нещо трябваше да се направи. Този тип не биваше да попречи на плановете му. Ако някога натрупаше големите пари, щеше да е в състояние да си позволи телохранител, който да има грижата за Борг. Хари засия при тази мисъл. Това се казваше идея! Един изпечен, бърз с револвера гангстер, който да види сметката на Борг!
Тогава зърна приближаващото се „Бентли“ и скочи на крака. Значи все пак тя дойде! Беше ли това знак, че възнамерява да се залови с бизнес? Той отиде до автомобила, дарявайки я със своята най-хубава и най- ярка усмивка.
— Свежа си като праскова — рече й. — Извинявай, че съм толкова интимен, но не мога да не ти го кажа. На човек наистина му се приисква да те изяде. Така си и беше.
Джоан беше облечена в синьобяла рокля с къси ръкави. Сламенорусата й коса беше прибрана назад със синя панделка. Изглеждаше тъй безупречно чиста, сякаш току-що беше излязла от някаква целофанена опаковка, а големите й очи бяха толкова подвижни и блестящи, като че ли бяха от живак.
— Радвам се да те видя. Но къде е мисис Грифин? Хари отвори вратата на колата.
— Може ли да се кача?
— Разбира се.
Той се настани до нея и затвори вратата.
— Съпругата ти няма ли да дойде?
Хари се полуизвърна, така че да може да я погледне право в очите. Ставаше въпрос за нещо, което се налагаше да бъде обяснено, при това бързо.
— Надявам се, че няма да те шокирам, но тя не ми е жена. Било е глупост от нейна страна да каже такова нещо. Истината е, че попаднах на нея в Лос Анжелос. Беше го закъсала. Нямаше никакви пари и беше на прага на самоубийството. Съжалих я. В момента съм обвързан с нея, но няма да е задълго. Искам да си стъпи на краката, да се възстанови и след това ще си кажем сбогом.
Джоан се взираше в него. Нейният изпитателен поглед го объркваше.
— Разбирам — рече тя.
— Бях свободен — продължи той, говорейки скорострелно. — Имах нужда от почивка. Помислих си, че мога да я взема със себе си. Между нас няма нищо. Тя не ми е близка.
Джоан повдигна вежди. В очите й се появи подигравателен израз.
— Значи ти си нейният по-голям брат-закрилник, така ли?
Хари се изчерви.
— Хм, може би е трудно за вярване, но повече или по-малко нещата стоят по този начин.
— Повече или по-малко! Останах с впечатлението, че тя е безумно влюбена в тебе.
Той извади пакет цигари и й го поднесе.
— Да, ама грешиш! Тя е благодарна, разбира се, но уверявам те, че друго няма.
— Ако знаех, нямаше да ви заведа в онзи мотел. Там имат само едностайни бунгала и държат строго двойките да са женени — каза Джоан и се изкиска.
Хари се усмихна притеснено.
— Виж, не бихме ли могли да си спестим това? Исках само да знаеш, че не съм женен. Останалото си е моя работа, не е ли така?
— Естествено. Смятам, че е много любезно от твоя страна да ме уведомиш, че не си женен.
Той я изгледа остро.
— Нужно ли е да ме дразниш? — попита сприхаво. — Добре, щом искаш да знаеш истината, ето я: двамата живяхме заедно, но си омръзнахме и ще се разделим.
— Благодаря ти — отвърна тя с усмивка. — Винаги предпочитам истината.
Последва пауза, докато той запали на нея и на себе си, сетне каза:
— Нали щяхме да огледаме терена, за който говореше снощи. Мястото, където можело да се построи летище.
— Да. Хайде да отидем да го видим.
Тя запали мотора, включи на скорост, обърна колата и подкара обратно по пътя, по който беше дошла.
— Хареса ми как управляваш моя самолет — обади се Джоан след продължително мълчание. — Ти си много по-добър от щатния ми пилот. Жена ти, искам да кажа твоята приятелка, ми каза, че си бил летец в Калифорнийската въздушно-транспортна корпорация.
Хари побесня.
Нямаха ли край поразиите на Глори? Възнамеряваше да скрие от Джоан факта, че беше работил в Корпорацията, а ето че проклетата малоумница го беше предала.
— Да, така е — отвърна той, без да я поглежда.
— Президентът, мистър Годфри, е голям приятел на татко. Ти, разбира се, си се срещал с него, нали?
