Джоан отвори вратата на автомобила и излезе на шосето. Той я последва и двамата се запътиха към палмите, които бяха само на няколко крачки от морето.
По-късно, когато Хари лежеше до нея, загледан в синевата на небето, осъзна, че за първи път в живота си беше влюбен.
ШЕСТА ГЛАВА
I
Вече се свечеряваше, когато Хари се върна в мотела. По негова молба Джоан го беше оставила в началото на крайбрежния път.
— Сигурен ли си, че всичко ще бъде наред? — попита го тя, докато слизаше от „Бентли“-то. — Изпитвам чувство на вина спрямо Глори. Мисля, че не биваше да я зарязваш самичка целия ден. Трябваше да се върнеш по-рано.
— И това го казваш ти — усмихна се Хари. — Нямах никакъв шанс да се измъкна от тебе. Виж сега, не се безпокой за Глори. Предупредил съм я, че ще закъснея. Забрави за нея. Когато й кажа за нас тя ще разбере. Ще си тръгне още утре. Не я познаваш. Ще й дам малко пари и тя ще отиде да живее при брат си. Просто я изхвърли от съзнанието си.
Джоан не изглеждаше убедена.
— Не мислиш ли, че би трябвало да дойда с тебе? Струва ми се, че тя няма да се предаде лесно.
— Глори ли? — засмя се Хари с пресилена веселост. — Нищо подобно. Тя знае как стоят нещата помежду ни. Не би се подиграла със себе си. Ще се разбера с нея. Ще те чакам пак тука утре сутринта в единадесет. Ще отидем да поговорим с посредника за парцела. Става ли?
— Ще бъда тук в единадесет. Убеден ли си, че всичко ще бъде наред?
— Разбира се — той се наведе напред и я целуна. — Обичам те, Джоан! Беше великолепен ден! Ти си първата жена, в която се влюбвам истински.
Тя погали лицето му.
— Ти също си първият мъж, който означава всичко за мене — отвърна му. — Ще бъдем щастливи, Хари.
Той се отдръпна назад, наблюдавайки я как обръща голямата кола, а после, когато потегляше, й махна за сбогом.
Остана на средата на шосето, загледан в автомобила, докато не се скри от погледа му, след което извади пакет цигари и запали.
Беше прекарал чудесно. Не помнеше някога да е преживявал по-приятен ден. Бяха ходили да огледат бъдещото летище и веднага бе разбрал, че изборът й е правилен. Теренът можеше с минимум разходи да бъде превърнат в летище и беше само на четири мили от центъра на града. Тя му каза, че би могъл да го купи на безценица. Бил предназначен за строителен обект, но компанията, която щяла да застроява парцела, фалирала и явно друг не го искал.
Обядваха заедно в елегантен ресторант на Бей Шор Драйв. Докато се хранеха, навлязоха във фактите и подробностите. Беше го впечатлила нейната делова уравновесеност. Джоан имаше някои идеи за механизма на рекламата. Знаеше откъде можеха да купят евтино две прилични коли на старо. Той трябвало да разполага с тези автомобили, изтъкна тя, за да взема клиентите от техните хотели и да ги откарва до летището. Баща й бил директор на една фабрика за самолети, която щяла да снабди Хари с типа самолети, които искал, на намалени цени. Знаела и една компания, където баща й притежавал контролния пакет акции, която щяла да излее пистите.
— Твоята работа ще бъде да организираш полетите и да се занимаваш с персонала и самолетите — беше казала тя. — Останалото можеш да оставиш на мене. Аз ще осигурявам пътниците. Познавам всички тук, включително мениджърите на повечето хотели. След време ще установим монопол в този бизнес, Хари, и това е единственият начин да го постигнем.
Бяха разговаряли надълго й нашироко. След като напуснаха ресторанта, се качиха в колата и продължиха да говорят. Слънцето вече се скриваше зад хоризонта, когато Джоан си спомни, че баща й даваше прием тази вечер и от нея се очакваше да играе ролята на домакиня.
Когато тя си замина, Хари тръгна по крайбрежното шосе към мотела. Налегнаха го съмнения. Беше достатъчно убедителен, когато говореше на Джоан за Глори, но съзнаваше, че сега трябва да се справи с нея не само на думи, а това можеше да се окаже не чак толкова лесно.
„Длъжна е да разбере…“ — продължаваше да си внушава той. Друга възможност нямаше. Тя беше излишна. Трябваше да го проумее. Само трябваше да внимава тя да не разбере, че с Джоан са любовници. „Няма нужда да си пъха носа в тези работи“ — разсъждаваше той и забави крачка. Щеше да й обясни, че става въпрос за сделка, която няма нищо общо с нея. За Глори би било по-безопасно да изчезне заради Борг. Трябваше да постави ударението върху Борг. Тя беше умна. Щеше да разбере, че и двамата ще са по-защитени, ако се разделят.
Докато вървеше по отбивката, която извеждаше до бунгалата, Хари с облекчение забеляза, че тяхното не свети. Помисли си, че Глори сигурно е излязла някъде. Какво пък, това щеше да му даде повече време, за да сложи в ред мислите си. Не беше съвсем наясно как да я подхване.
Стигна до къщичката, натисна дръжката на бравата и отвори. Пристъпи напред в полумрака, затвори вратата и потърси опипом ключа за лампата.
— Не пали, моля те — обади се Глори някъде от мрака.
Тогава я видя — седеше в креслото с лице към прозореца. Очертанието на главата й се открояваше на фона на бялата стена. Интонацията на гласа й предизвика у него злокобно усещане. Звучеше като чужд. Сякаш говореше съвсем непознат човек.
— Какво правиш? Седиш си на тъмно ли?
Щракна ключа и бутна вратата с крак. Ако се канеше да прави сцени, щеше да я посрещне фронтално, каза си Хари. Онзи, който нанесеше първия удар, щеше да спечели битката.
Лампата над полицата светна. Погледна към Глори. Вместо да предизвика гнева му, нейният вид го шокира. Тя беше бяла като току-що навалял сняг. Очите й бяха потънали в орбитите си, така че дори срещу светлината не можеха да се видят. Кожата й сякаш се беше съсухрила и това придаваше охлузен, ръбат вид на лицето й.
Понечи да я попита какво се е случило, но се въздържа. Рече си, че би било пагубно, ако й дадеше повод да започне скандал.
— Извинявай, че не се върнах по-рано — каза той, — но бях зает. — Запали цигара и изстреля с пръсти кибритената клечка в камината. — Имах много работа.
Тя не отрони нито дума.
Изведнъж му се прииска стаята да не беше толкова малка и той да не стърчеше така над главата й. Трябваше да се провре покрай нея, за да стигне до другото кресло. Седна и се прозя широко. Даваше си сметка, че сега не е моментът да й сервира новината за скъсването им. Никога по-рано не беше я виждал да изглежда по този начин. Това го разтревожи. Изруга наум. Най-доброто, което можеше да направи, беше да е мил с нея, да я предразположи малко. Можеше да й съобщи истината и след вечеря.
— Хайде да хапнем нещо — предложи той. — Какво прави днес? Ходи ли да поплуваш?
Тя изви глава и очите й срещнаха неговите. Почувства как отново го полазиха тръпки. Никога преди не беше го гледала по този начин. Любовта, която винаги беше откривал в погледа й, беше изчезнала. Все едно, че го фиксираше някаква непозната.
— Не, не съм ходила да плувам — отвърна му с хладен, недружелюбен тон.
— По-хубаво да беше отишла. Щеше да ти се отрази добре. Хайде да вървим да ядем. Аз съм гладен, а ти?
Глори го наблюдаваше, без да помръдва.
— Как се представи онази, Хари? — попита го тихо. — Оправда ли очакванията ти?
Той изтръпна, чувствайки как в него се надига вълна от ярост.
— Какво искаш да кажеш?
