Няма да ти се размине

— Дали прави любов по твой вкус? Дали те задоволява?

Хари се изправи.

— Млъкни! — изръмжа той. — Не искам да слушам подобни неща!

— Защо? Ти винаги си се гордеел с твоето така наречено правене на любов, нали? Защо да не те попитам дали тя те задоволява?

— Като ти казвам да млъкнеш, значи трябва да млъкнеш!

— Само не ми разправяй, че си се влюбил в нея — продължаваше Глори. — Това едва ли бих ти го повярвала. Започвам да си мисля, че ти винаги си обичал само себе си. Тя просто е новото завоевание — свежо и младо, нали? Нещо по-различно от мене. Достъпна, навита малка курва, която за момент е привлякла вниманието ти. Не е ли така?

Отворената длан на Хари се стовари върху бузата й, отхвърляйки главата й назад. Глори не помръдна, а остана свита на кълбо, загледана втренчено в него, с лице наподобяващо маска на мъртвец.

— Казах ти да си затваряш устата — рече той, надвесен над нея. — Просеше си го и си го получи. Сега слушай! Имах намерение „кацането“ да е меко, но след всичко това хич не ми пука. С тебе бяхме дотук! Можеш да си събираш багажа и да се омиташ по дяволите. По-добре е да скъсаме. Наистина мисля така. Ще ти дам хиляда долара и изчезваш. Разбираш ли?

Тя го погледна с искрящи очи.

— Няма да си отида, Хари, — гласът й по-скоро приличаше на въздишка.

— Напротив, ще го направиш! — отвърна той. — Трябва да видиш истината в очите. И двамата сме изчерпани. Няма смисъл да оставаш повече тук. Между другото, за тебе ще е по-безопасно да си заминеш. Ако Борг е по следите ни, за тебе ще е най-добре да не си при мене, а за мене — да не съм при тебе. Ако предпочиташ да останеш тук тази вечер, не възразявам. Ще наема друго бунгало. Утре обаче напускаш Маями. Пет пари не давам къде ще отидеш, но ще си отидеш. Ще намериш някой друг мъж, който да се грижи за тебе. Дотогава ще разполагаш с хиляда долара, за да се издържаш.

Мускулите на лицето й се изпънаха.

— Няма да се отървеш от мене — рече Глори със сподавен шепот. — Няма да си тръгна!

Той се вгледа в нея. Решителният блясък в очите й го смути.

— Не ставай глупачка! Не би останала там, където не си желана, нали?

Тя не каза нищо.

— Слушай, тъпачке, не разбираш ли, че съм скъсал с тебе? — рече й, повишавайки тон.

— Не! Не си приключил с мене, Хари.

Той видя как червените следи от пръстите му бавно се появяват върху страната й. Това го накара да изпита срам.

— Точно обратното — отвърна й. — Какво ти става? Не разбираш ли английски?

— Може да си мислиш, че си, но всъщност не си!

— Виж какво, не искам да си късам нервите с тебе. Това е краят! Ще те оставя да пренощуваш тук. Първата ти работа утре сутринта ще бъде да се изметеш. Трябва да преосмисля живота си. В него няма място за тебе.

— Но преди имаше, нали?

— Не започвай отново! — нетърпеливо каза Хари. — Каквото било, било! Не го избивай на чувства, Глори! На тебе ти беше добре с мене, на мене ми беше добре с тебе. Сега сме квит. Защо ще го превръщаме в драма? Това не е първият път, когато някой ти махва за сбогом, нали? На твоето приятелче Дилейни му е дошло до гуша от тебе. После е имало други. Усещането не е ново за твоя милост и ти го знаеш. Изпяла си си песента, така че свикни с тази мисъл и млъквай!

Тя го изненада с реакцията си:

— Би ли ми дал една цигара, ако обичаш? Моите ги изпуших, докато те чаках.

Той хвърли пакета в скута й.

— Изнасям се — й заяви, обърна се към гардероба, отвори вратата и извади двата си костюма.

— Аз не бих го направила — каза тя. — Само дето ще трябва да си ги прибираш обратно. Не можеш да излезеш оттук тази вечер.

Той се спря объркан.

— Искаш да кажеш, че ще си тръгнеш ти, така ли?

— Не, аз също няма да заминавам. Ще останем тук. Ще се оженим, Хари.

Усети как кръвта се оттича от главата му. Беше толкова бесен, че малко оставаше да я зашлеви. Едва успя да запази хладнокръвие.

— Какви ги дрънкаш? Да не си полудяла?

— Не само ще се оженим, но и ще бъдем съдружници в бизнеса с въздушните таксита. За първи път в себичния си живот ще правиш каквото ти се нареди!

Хари стоеше неподвижно.

— Трябва да си откачила, за да ми говориш по този начин — отвърна с подрезгавял глас. — Сложихме точката! Не искам да те виждам повече!

Глори се засмя и смехът й изпрати една студена тръпка нагоре по гръбнака му.

— Ти май не разбираш, Хари. Нямаш никакъв избор. Ако не правиш това, което ти казвам, ще се обадя в полицията и ще им кажа къде могат да намерят Хари Грийн.

II

През отворения прозорец, закрит само от тънко перде, гласът на Глори достигаше ясно до Борг, който се беше облегнал в тъмното върху стената на бунгалото.

Ако не правиш това, което ти казвам, ще се обадя в полицията и ще им кажа къде могат да намерят Хари Грийн.

Значи е бил прав, помисли си той и премести шкембето си в по-удобна поза. Не беше изминал целия път до Маями, за нищо. Този висок, добре изглеждащ негодник е Хари Грийн. Никога не би допуснал, макар че го беше следил целия ден. Вълча усмивка разтегли неговата тлъста, жестока физиономия. Това беше най- добрият възможен завършек на дългия и уморителен ден. Рано сутринта беше излязъл от хотела до летището и беше взел кола под наем. От телефонния указател беше разбрал къде живее дъщерята на Грейнър. Бе отишъл с колата до резиденцията на Грейнърови на булевард Франклин Рузвелт и беше паркирал недалече от портала. Падна голямо чакане. Синьосивото „Бентли“ се появи чак в дванадесет без двадесет. Нямаше проблеми с проследяването му. Видя срещата на Хари и Джоан, следвайки ги на безопасно разстояние, наблюдава любенето им на плажа с мощен бинокъл и през целия ден се навърта около тях. Когато накрая се разделиха, Хари го доведе до мотела и до бунгалото.

Беше чул всяка казана дума. Щеше му се да дръпне настрани пердето и да зърне физиономията на Хари, когато Глори го атакува. Помисли си, че това е гледка, която си струва.

В продължение на един безкраен миг Хари стоя като парализиран — мозъкът му блокира от онова, което каза Глори. После върна съвсем бавно двата костюма в гардероба и го затвори. Седна на леглото като човек, чиито крака изведнъж бяха загубили силата си и не го държаха. Зяпна в нея с парещи очи и плувнало в пот лице.

Тя не го поглеждаше. Трепереше, а лицето й беше изопнато и пребледняло. Мъчеше се да запали цигарата, взета от пакета, който беше пуснал в скута й.

— Вече години наред — рече тя с неравен, приглушен глас — се държа като малодушна идиотка. Опитвах се да намеря щастието, като раздавах любовта си на разни мъже. Какво ли не правех, за да съхраня обичта им, но рано или късно те ми се насищаха и ме изоставяха. Навярно вината е в мен. Предполагам, че ставаше така, защото никога не зачитах себе си. Вършех невъзможното, за да ги направя щастливи, поставяйки тях на първо място, а себе си на последно. Сега разбирам, че това ми е било грешката. Не са го оценявали. Мислели са си, че съм малодушни глупачка, която може да бъде използвана и захвърляна, когато им скимне. Когато се запознах с тебе, не ми се вярваше, че ще е нещо сериозно. Очаквах да ме захвърлиш точно като предишните. После, когато ми разказа за намерението си да извършиш този обир и ме накара да ти помогна, започнах да си въобразявам, че си искрен и че искаш да останеш при мене. Помислих си, че след всичко, което направих за тебе — след като ходих при Бен и изтърпях обидите