я удари по лицето. — Донякъде се радвам, че ти поемаш отговорността, Глори. Винаги си била малко по- умна от мене. Но виж, навън размислих и ми се струва, че ще бъде по-разумно да напуснем Маями, вместо да оставаме тук. Ще бъда откровен с тебе. Искам да се отдалеча от изкушението. Онова момиче може да се опита да се залепи за мене. Във всеки случай ще трябва да се сблъскаме с него, ако останем тука, а аз не искам да го виждам повече. Хайде да изчезнем още утре. Ще купя някаква кола и ще можем да метнем багажа в нея и да потеглим. Струва ми се, че няма да е лошо да хвърлим едно око на Ню Орлеан. Какво ще кажеш?
Това беше неговият коз и той я наблюдаваше внимателно в очакване на нейната реакция. Така сигурно щеше да я убеди, че е искрен, Разсъждаваше Хари. Тя го наблюдаваше. Можеше да се види, че все още има леки съмнения, но поддава. Подсказваше му го изражението на очите й.
— Когато отидем в Ню Орлеан, ще подам заявление и ще можем да се оженим — продължи той. — Ще уредя парите ни да бъдат прехвърлени от Ню Йорк и ще депонирам двадесет и пет хиляди на твое име. Нямам нищо против да бъдат твои, Глори. Трябваше да стане така още преди време. — Успя някак си да докара формата на своята ослепителна и чаровна усмивка. — След това ще станем истински съдружници. Как ти се струва?
Тя изви глава, но не достатъчно бързо, за да скрие сълзите в очите си.
— Да, добре, Хари.
Ръцете му се свиха в юмруци. Номерът беше успял! Беше пробил бронята й! Изиграл беше правилната карта.
— Чудесно. Хайде да си лягаме вече — каза той. — Утре ни чака много работа. — Едва се сдържа да не се изхили. — Дяволски много работа!
— Да.
Докато Глори минаваше покрай него, за да отиде до леглото си, той я хвана и я притегли към себе си.
— Всичко ще бъде наред, бебчо — рече Хари. — Само почакай и ще видиш. Ще започнем отначало.
Тя се отскубна от него.
— Не ме докосвай, моля те! — каза му. Под тънката коприна на нощницата й можеха да се видят нейните гърди, които се повдигаха и спускаха от вълнение. — Ще преглътна всичко, но ще мине известно време. Нямаш представа колко ме нарани, Хари. Човек не може да се отърсва от подобни неща за броени секунди.
— Даа… — проточи той. Би дал много, за да успее да сключи пръстите си около бялата й шия и да „изстиска“ живота от нея. — Разбирам как се чувстваш, но всичко ще си дойде на мястото.
Проследи я с поглед как си легна, после припряно се съблече, пъхна се в пижамата и се настани в съседното легло.
— Лека нощ, Глори! — каза й, докато посягаше към ключа на лампата. — Всичко ще се оправи.
— Да, Хари.
Той угаси светлината. Здрачът го притисна. Лежеше неподвижен, с работещ на високи обороти мозък. Не беше се оказало толкова лесно, колкото се беше надявал, но поне се беше съгласила да напусне Маями, а това беше от жизнено значение за плана му. Трябваше много да внимава как се държи с нея сутринта. До утре вечер с малко късмет щеше да се отървал от нея завинаги — свободен да се посвети на плановете си и което беше по-важно, свободен да се срещне отново с Джоан, но този път на спокойствие.
Мина много време, преди Хари да заспи. Някъде в ранните утринни часове, когато плахите лъчи на изгряващото слънце проникнаха през трансперанта, го събуди звук, който го накара да настръхне.
Беше плачът на Глори.
III
На следващата сутрин малко след единадест часа Хари приключи с покупката на един закрит „Буик“, модел 1945 г. Той откара колата на паркинга в центъра на града. После тръгна да търси железарски магазин и намери един на около сто ярда нагоре по улицата. Купи лопата с къса дръжка и накара продавача да я увие в амбалажна хартия. Върна се при колата и заключи лопатата в багажника.
Отзад на около петнадесетина ярда го следваше Борг. Предназначението на лопатата не беше загадка за него. След като беше чул условията на Глори и привидната капитулация на Хари, той предположи, че онзи е намислил да я очисти. Лопатата потвърди предположенията му. Видя как Хари взе тежък гаечен ключ от комплекта инструменти на колата и го скри в джоба на вратата откъм шофьорското място. После се качи на автомобила и се върна в мотела.
Предугаждайки посоката, в която възнамеряваше да поеме, Борг не тръгна след него. Той отиде с колата си до една отбивка на главното шосе и зачака.
Хари завари Глори да затваря куфара си. Вече беше приготвила неговия.
— Ела да видиш какво купих и ми кажи дали ти харесва — рече той. Успя някак да накара гласа си да прозвучи дружелюбно и забеляза реакцията й. Нейното лице се разведри, когато се приближи до вратата.
Двамата огледаха заедно автомобила.
— Ще свърши работа — каза Хари. — Доста е широко вътре. Когато ни се усмихне щастието, ще си купим нещо по-хубаво.
— Мисля, че го бива — отвърна тя.
Видя я как завъртя дръжката на багажника и се опита да го отвори.
— Ключалката е счупена — поясни й. — Момчето, което ми продаде колата, предложи да я поправи, но на мене не ми се чакаше. Можем да сложим куфарите на задната седалка.
Той изнесе куфарите и ги сложи вътре.
— Май че сме готови. Уреди ли сметката?
— Да.
— Добре, тогава можем да тръгваме.
Глори се върна в бунгалото за дамската си чанта и шапката. Той остана на прага, наблюдавайки я как си слага шапката и повдига тъмната си коса. Неочаквано тя погледна през рамо към него.
— Нали вече не ми се сърдиш, Хари? Той се усмихна преко сили.
— Не. Не ти се сърдя. Хайде да забравим, искаш ли?
— Нали разбираш защо аз…
— Да го забравим! — повтори й. Разбираше, че това е знак да отиде при нея и да я вземе в обятията си, но беше неспособен да го направи, понеже си даваше сметка какво възнамеряваше да стори. — Е, хайде да се махаме оттук, малката. Тръпки ме побиват от това място.
Тя го последва до колата. Той се настани зад волана, докато Глори заобиколи откъм другата врата. Запали мотора.
— Ще бъде прекрасно пътуване — каза Хари, включвайки на скорост. — Предстои ни да минем през много красиви места. Ще пренощуваме в Тампа. Винаги съм си мечтал да отида там. В Тампа правят пури и ловят гърмящи змии.
Не спираше да говори, докато караше бързо по широкото шосе № 27, което водеше към Националния парк „Евърглейд“. Но както бърбореше, затрупвайки Глори с откъслечна информация, която беше събрал за областта, Хари почувства, че тя се отпуска. Погледна я с крайчеца на окото си и установи, че тя вече не изглежда смачкана и изнурена и до голяма степен е заприличала на себе си.
Пътуваха повече от час, преди да поемат по пътя, който прорязваше безлюдната девствена блатиста земя и минаха покрай търпеливо чакащия в колата си Борг, без да го забележат. Скоро вече се носеха покрай канала Тамаями.
Шосето беше осеяно с премазаните тела на миещи се мечки и змии, които бяха изпълзели от мочурището, за да преспят върху топлия асфалт, и бяха станали жертва на ранното сутрешно движение. Ята от мишелови с жълти глави и червени бузи се тъпчеха с трупове. Едва когато „Буик“-ът ги доближаваше съвсем плътно, те отлитаха встрани, надавайки крясъци.
Глори сви рамене и потрепери.
