Хари тръгна по пътеката, която водеше към офиса, бутна вратата и се насочи към редицата телефонни кабини. Намери в указателя номера на Хауърд Грейнър, затвори се в една от кабините и го набра.
Прозвуча мъжки глас:
— Резиденцията на мистър Грейнър.
— Бихте ли предали на мис Грейнър, че се обажда мистър Грифин?
— Моля почакайте един момент, сър.
Хари чакаше. Зазяпа се през остъклената врата във високата, грациозна, червенокоса хубавица, която се беше надвесила над сметачната машина, вписвайки нещо в книгата. От мястото, където стоеше, можеше да зърне деколтето на роклята й. Не беше в настроение, за да оцени онова, което виждаше.
— Здравей, Хари…
Той се стегна и обърна гръб на червенокосата.
— Здравей, Джоан! — Опита се да накара гласа си да звучи бодро, но не успя. — Ти беше права. Имам си проблеми тук. Тя не е настроена особено сговорчиво в момента.
— О, скъпи! Съжалявам! Мога ли да направя нещо?
— Не. Ще се оправя, но няма да стане по късата процедура. Иска повече пари. Виж, недей засега да говориш с баща си. Вероятно ще трябва да й дам повече, отколкото бях определил първоначално, и сигурно няма да ми стигне времето, за да се отърва от нея. Тя се досеща за нас, Джоан. Ще бъде по-добре да не се срещаме, докато не си отиде. Не искам да я предизвиквам. Разбираш ме, нали?
— Знаех си, Хари. Слушай, не бих ли могла аз да поговоря с нея? Предчувствах, че ще създаде неприятности.
— Не. Ти трябва да стоиш настрана! — отвърна Хари. — Аз ще имам грижата за нея. Всичко е въпрос на пари. Ще ме остави на мира, ако й платя достатъчно.
— Добре, скъпи. Няма да казвам нищо на татко, преди да си готов. Кога ще се видим?
— Ще ти се обадя веднага щом си тръгне. Може да отнеме ден-два, но аз мисля за тебе и те обичам. Знаеш го.
— Да, Хари. Знам го. Аз също мисля за тебе. Сигурен ли си, че не бих могла да бъда полезна с нещо?
— С нищо. Ще уредя всичко сам. Дай ми няколко дни. Ще ти позвъня в момента, в който се отърва от нея. Обичам те, Джоан!
— Ох, скъпи! Съжалявам за тази история. Няма да предприемеш нищо прибързано, нали?
Той се усмихна тъжно.
— Разбира се, че няма. Става дума за капризи. Ще се откача от нея, ако ще и с цената на всичко, което имам.
— Не бива да го правиш, Хари. Парите ще ти трябват.
— Ще се справя. Не се безпокой. Ще ти се обадя, мила.
Той излезе от кабината, пресече пътя и тръгна към плажа. Седна под една палма, запали си цигара и прегърна с ръце коленете си.
Борг, който седеше в наетата кола на двадесет ярда разстояние, извади своя револвер от кобура и се прицели в главата на Хари. Мишената изкушаваше и той с усилие на волята се въздържа да не натисне спусъка.
Без да подозира, че е само на косъм от смъртта, Грифит разсъждаваше над необходимостта да измисли някакъв безотказен план, за да елиминира Глори. Обстоятелствата го улесняваха. Бяха току-що пристигнали в Маями и никой не ги познаваше. Джоан щеше да остане с впечатлението, че Глори е напуснала града. Тя нямаше нито роднини, нито приятели, които биха поискали да разберат какво се е случило с нея. Това беше важно. Обикновено някой любопитен родственик предизвикваше полицейско разследване. Глори беше сама. Нямаше човек, който да го е грижа дали тя е мъртва или жива.
Но трябваше да внимава. На врата му вече висеше едно убийство. Този път със сигурност не биваше да допуска никаква грешка. Как щеше да се отърве от трупа? В това се състоеше най-големият проблем. Седя и пуши повече от час, докато не реши какво ще прави. В края на втория час стана, изтръска пясъка от дрехите си и се върна в мотела. Влезе в снек-бара, поръча си сандвич и двойно уиски, и докато дъвчеше, прехвърли наум плана, който беше съставил. Той съдържаше елемент на риск, но това беше нещо естествено. Затова пък беше сигурен и прост. Но щеше ли тя да бъде нащрек? Щеше ли да се досети, че той би могъл да й запуши устата? Трябваше да внимава как се държи с нея през следващите двадесет и четири часа. Първият му ход щеше да бъде приспиването на всички възможни подозрения от нейна страна. Ако успееше да направи това, останалото беше лесно. Попита бармана дали не би могъл да му услужи с по-едромащабна карта на областта. Онзи намери една и в продължение на малко повече от двадесет минути Хари я проучва. После допи чашата си, върна картата, даде бакшиш на бармана и се запъти към бунгалото.
През прозореца се процеждаше светлина и той видя силуета на Глори на фона на трансперанта. Когато влезе и затвори вратата зад гърба си, Борг се измъкна от колата и безшумно зае отново поста си до прозореца.
Глори тъкмо обличаше нощницата си, когато Хари влезе. Той зърна за миг нейното бяло, добре оформено тяло, преди копринената тъкан да го покрие.
Тя не го погледна, отиде при тоалетната масичка и започна да разресва косата си.
Хари съблече сакото, разкопча горното копче на ризата и разхлаби вратовръзката.
— Глори…
— Да?
Тя не се обърна и продължи да се реши.
— Искам да ти се извиня — рече й. — Държах се като грубиян. Съжалявам. Наистина съжалявам!
Глори застина. Четката за коса увисна във въздуха, когато го погледна. Големите й тъмни очи се бяха спрели неподвижно върху него. Трябваше да се помъчи да срещне нейния втренчен поглед без да трепне, но не го направи.
— Какво всъщност означава това? — попита тя с приглушен и безстрастен глас.
— Поседях отвън и размислих — отвърна Хари, запалвайки цигара. — Не знам какво ме прихвана, за да ти говоря по начина, по който го направих… Нито пък разбирам какво ми ставаше докато се държах така противно с тебе. Ти си права, Глори. Дължа всичко на тебе. Постъпих ужасно лошо и съжалявам. Май винаги съм бил шаран спрямо жените. Онази хлапачка ме извади от равновесие. Не съществуваше друга жена освен тебе, преди да се появи тя. Така е. Сега, когато отделих малко време да се позамисля за нея, осъзнах какъв глупак съм. Ти си права — тя е още дете. Бях заслепен от парите й, но сега разбирам, че нейното татенце никога не би ми позволило да припаря нито до нея, нито до тях, колкото и да искам. Но аз вече не искам. — Той прокара пръсти през косата си и се намръщи. — Ти ме пораздруса, Глори. Точно от това се нуждаех. Сега съзнавам, че ние двамата ще имаме много по-голям успех, работейки заедно в този бизнес без външни благодетели. Бих могъл дори да те науча да летиш. Кроих отвън разни планове за нас двамата. Искам да ми простиш. Нямам думи да изразя колко съжалявам, че се държах така с тебе. Няма да се повтори.
„Ето, хитра кучко! Налапай се с тези измислици, а ако и те не са достатъчни да те убедят, ще ти надуя още сапунени мехури.“
— Добре, Хари — отвърна тя, продължавайки да гледа встрани. — Радвам се, че разглеждаш нещата по този начин. Ти също ме раздруса. Вероятно и двамата сме имали нужда от известно отрезвяване.
— Да! — Той си наложи да задуши искрата на гнева, който заплашваше да лумне в него. Тази реч му бе струвала много. Ефектът от нея беше незадоволителен. Беше очаквал да види как тя се разтапя, но лицето й си остана също толкова непроницаемо и студено, колкото беше.
— Е, какво ще правим? Нали не смяташ цял живот да се държиш с мене като с куче? Съвсем искрено съжалявам. Няма да се повтори. Обещавам ти.
Глори остави четката за коса и се огледа в огледалото.
— Аз също съжалявам и се срамувам, че трябваше да те заплашвам — отвърна му. — Обичам те. Ти значиш за мене повече от всеки друг мъж. Мразя се, че те накарах да изтърпиш всичко това, но за Бога, Хари, длъжна бях да го направя! Ти вече има възможността да бъдеш шефът в тази авантюра. Не се справи много добре, нали? Сега е мой ред да видя какво мога да сторя.
— Така е — съгласи се той. Трябваше да се пребори с порива си да стане, да прекоси помещението и да
