— Да, виждали сме се.
Ако можеше да докопа Глори, би я удушил. Сега вече беше загубен. Щом Грейнър познаваше Годфри, той със сигурност щеше да го проучи, а Хари отсега би могъл да се обзаложи какво щеше да каже Годфри за него.
Следващата половин миля пропътуваха мълчаливо, после Джоан неочаквано започна да се смее. Наложи й се да намали, а после и да спре, като продължи да хихика няколко секунди, докато Хари зяпаше през стъклото, без да поглежда към нея.
— Съжалявам — произнесе най-сетне тя, но тонът й не изразяваше голямо съжаление. — Недей да посиняваш от гняв. Няма да казвам на татко, че си работил в Корпорацията. Всичко ще бъде наред.
Хари изтръпна. Извърна се и зяпна в нея.
— Какво значи това? Какво целиш?
Тя потупа ръката му. Докосването на нейните пръсти накара кожата му да пламне.
— Тази сутрин се обадих на мистър Хърбърт и разговарях с него за твоя милост.
— С Хърбърт ли? Със завеждащия кадрите?
— Да. Исках да разбера дали характеристиката ти е добра или лоша.
Хари изведнъж усети как сърцето му заби до пръсване.
— Защо?
— Нима не е обичайна практика да подразбереш нещичко за бъдещия си съдружник? — отвърна Джоан с усмивка.
„Ама тя май наистина е решила да се залови с този бизнес!“ — помисли си Хари. Но какво ли й беше казал Хърбърт? С него бяха добри приятели. Не че би му дал прекалено черен атестат, но вероятно би намекнал, че не е напълно непорочен като младенец.
— Сериозно ли говореше снощи, когато каза, че те била заинтригувала моята идея? — попита спокойно Хари. — Трябва да знаеш, че за мене е много важно дали говореше сериозно. Няма нищо смешно.
Тя моментално се покая.
— Извинявай! Чувството ми за хумор е ужасно. Разбира се, че говорех сериозно. Обмислях идеята ти до среднощ. От месеци насам търся с какво да се захвана. До гуша ми е дошло да бездействам. Смятам, че твоето хрумване с аеротакситата е тъкмо нещото, с което би ми харесало да се занимавам.
— Може би баща ти…
— Той много иска да върша нещо. Убеден е, че всеки трябва да си има професия. Знам, че ще ме подкрепи.
— Какво каза Хърбърт за мене? Джоан се усмихна.
— Каза точно това, което очаквах. Заяви, че си бил най-добрият пилот, който някога са имали, че си познавал из основи работата си, че си имал организаторски способности, че си се разбирал добре с подчинените си и хората те обичали. Мисли, че ти би успял във всяко начинание, стига да ти е по сърце.
Хари си пое дъх дълбоко и продължително.
— Много колегиално от негова страна. Какво друго каза?
Тя се засмя.
— Съвестта ти е гузна, нали? С право. Съобщи ми, че си склонен към безразсъдства, често пиеш прекалено много и жените са фаталната ти слабост. Разказа ми, че си бил уволнен, защото те спипали, когато по време на полет си „щурмувал“ стюардесата. — Джоан се опита да сподави усмивката си, но не успя. — Какво й направи?
— Обичайните неща — отвърна Хари, хилейки се. — Ако Годфри не беше на „хвърчилото“ и не беше ни заловил в сюблимния момент, нямаше да има никакви последствия. Онази ме обвини в сексуално насилие, за да спаси собствената си кожа.
Джоан кимна.
— Същото каза и Хърбърт. Жените слабост ли са ти?
— Някои жени — рече Хари, поглеждайки я право в очите. — Младите сламенокоси блондинки винаги са ме впечатлявали силно.
Тя го изучаваше с поглед.
— Даже и когато си нямат богато татенце ли?
Лицето на Хари се изопна.
— Това май си е чисто заяждане, а?
— Вероятно, но въпросът е основателен.
— Зависи от блондинката — отвърна. Хвърли по едно око в двете посоки на дългия, безлюден път, след което се наклони по-близо до нея. — Ако има сиви очи и толкова красива уста като твоята, парите не биха имали никакво значение.
Джоан се отдръпна. Между лицата им имаше само няколко инча.
— Кой знае дали може да ти се вярва? — рече му. Той посегна към ръката й и устните му покриха нейните. Останаха така един безкраен миг. Усещаше дъха й в шията си и натиска на езика й върху неговите зъби. Пламенността на тази целувка накара сърцето му да залудува. После тя се отдръпна, като опря ръце на гърдите му, за да го отблъсне.
— Още в момента, в който те зърнах — заговори убедено, — разбрах, че това ще се случи. — Джоан трепереше, а изразът на очите й беше като на обречена. — Надявам се, че няма да затънем в някоя блатна история. Защо ли си толкова привлекателен?! Познавам те едва от три часа, а виж в какво състояние съм…
Хари сложи ръце върху нейните.
— Вярно е — рече той. — По този начин се случват само истинските неща. Луд съм по теб, Джоан! Сигурно ще се чувстваме чудесно заедно.
Тя му се усмихна.
— Искаш ли да ти помогна в бизнеса с въздушните превози, или предпочиташ да си го развиваш самостоятелно?
Хари се поколеба.
— Бих желал да видя как ще потръгне, преди да хвърлим големите пари. Имам около петдесет хиляди долара. Ако успея да купя два самолета, да се сдобия с този терен, за който говориш, и да започна пробно, веднага щом се докаже, че има изгода, бихме могли да намерим капитал и да се установим в града.
— Да, точно така — потвърди тя. — Но петдесет хиляди не стигат, Хари. Имам мои собствени пари. И аз ще пусна в „касичката“ петдесет хилядарки. После, ако наберем скорост, ще помолим татко да ни помогне да основем фирма. За шест месеца все ще разберем има ли хляб в тази работа, или не.
— Да — прегърна я той. — Джоан, ще се омъжиш ли за мен след шест месеца?
— Бих се омъжила за тебе още днес — отвърна тя. — Защо да чакам шест месеца?
— Не! — Хари почувства изкушението, но съзираше и опасността. — Трябва да помислим за баща ти. Искам да му докажа, че мога да въртя бизнес. Ако се оженим сега, той ще си помисли, че го правя заради парите му.
— Добре — погали тя ръката му. — Ами Глори?
— Защо не забравиш за нея? Аз ще имам грижата. Всичко ще бъде наред. Нали ти казах, че с нея вече не означаваме нищо един за друг.
— Наистина ли смяташ така, Хари? Убедена съм, че тя те обича.
— Вече не. Взаимно сме си омръзнали. Снощи тъкмо си говорехме, че ще е по-добре да се разделим. Тя има брат в Мексико, когото иска да посети — излъга Хари. — Ще й дам малко пари и това ще е всичко.
Джоан се наведе напред, за да го целуне, и обви ръце около врата му, разтворила устни досами неговите.
Той я притегли към себе си, а сърцето му отново заби неудържимо.
След малко тя каза:
— Няма ли да отидем да хвърлим поглед на бъдещото летище?
— През целия ден няма какво друго да правим — отвърна й с възбуда в гласа. — Виждаш ли онези палми? Хайде да се поразходим дотам и да се опознаем като хората.
