— Това е пистолетът на Нътли. С този пистолет убих него и Рос, а сега ще убия и теб. — Той се изправи. — В известен смисъл съжалявам за това, Скот. Ще ми липсваш. Добър си в професията, но няма друг изход от тази каша. Уверявам те, че няма да боли. Чувал съм, че изстрелът в ухото убива моментално.
Вече бях готов да скоча до тавана. Наблюдавах го как бавно се приближава до мен с пистолета в ръка, когато на вратата се звънна.
Никога няма да забравя този момент. Ейткън замръзна и погледна към вратата. Видях как палецът му бута затвора на пистолета напред. Той стоеше като вкаменен и се ослушваше.
— Знаят, че съм тук — казах аз дрезгаво. — Колата е отвън.
Той ме погледна и изръмжа.
— Само да гъкнеш и ще бъдеш първият.
Звънецът иззвъня още веднъж, упорито и нетърпеливо. Ейткън отиде тихо до вратата на хола и надникна в антрето. Гърбът му беше обърнат към мен и към френските прозорци. Видях една сянка и после едрата, масивна фигура на лейтенант Уест изведнъж влезе тихо през прозореца. В дясната си ръка държеше 38-милиметров специален полицейски пистолет. Той не ме погледна. Очите му бяха приковани в гърба на Ейткън. Вдигна пистолета и изджафка:
— Горе ръцете, Ейткън, и хвърли пистолета!
По тялото на Ейткън премина тръпка. Той се извъртя и вдигна оръжието, лицето му се сви от ярост и страх.
Уест го застреля.
Пистолетът на Ейткън изтрещя, но той вече падаше и куршумът издълба бразда в паркета. Червено петно се появи между очите на Ейткън. Той падна напред и се сгромоляса с трясък, който разлюля украшенията в стаята. Докато умираше, потрепна, но това беше само рефлекс. Пистолетът се изплъзна от пръстите му и Уест замислено се приближи и го вдигна.
Чух шум от бягащи хора и трима полицаи с пистолети в ръка се скупчиха в стаята.
— О’кей, О’кей, О’кей. Справих се.
Той се приближи до мен, пъхна пистолета си в джоба и ми се ухили.
— Обзалагам се, че се бяхте уплашил.
Погледнах го. Бях все още толкова уплашен, че не можах да кажа нищо. Той се наведе над мен и започна да размотава лепенката около китката ми. В този момент Джо Фелоуз влезе забързано. Очите му щяха да изскочат, а лицето му лъщеше от пот.
— Здрасти, Чес — каза той и спря изведнъж, като видя тялото на Ейткън. Лицето му стана сиво-зелено и той бързо отстъпи. — Мили Боже! Мъртъв ли е?
— О’кей, вие двамата — каза Уест — излезте оттук.
Той ме потупа по рамото, докато се изправях колебливо.
— Идете да седнете на терасата, докато намеря време да поприказвам с вас. Успокойте се. Чух го какво каза. Излезте навън и ме почакайте.
— Убил ли я е? — попитах аз.
— Да — отвърна Уест. — Сигурно е бил луд. Вярно ли е, че има рулетка в „Литъл Тавърн“?
Сложих ръка на револвера си. Фотоапаратът беше все на същото място. Освободих го и го пуснах в ръката му.
— Тук има снимка на рулетката. „Инкуайърър“ ми даде фотоапарат.
— Май ме очаква тежък следобед. Излезте на терасата и стойте там.
Уест отиде до телефона. Един полицай ни избута навън. Ние седнахме, а той се облегна на касата на вратата и ни загледа с отегчение.
— Видях как двамата главорези те извеждат от задния изход на клуба — каза Джо. — Проследих ви, защото бях сигурен, че си загазил. Стигнах дотук, но те изглеждаха прекалено яки за мен и затова извиках ченгетата.
— Благодаря ти, Джо — казах аз и се изтегнах в плетения стол. Чувствах се доста зле.
Минутите се точеха едва-едва. Джо изведнъж каза:
— Изглежда ще останем без работа.
— Може и да не останем. Някой трябва да ръководи „Интернешънъл“. Това може да е нашият голям шанс, Джо — казах аз и погледнах към пясъка и морето.
— Да, не съм мислил за това — той се размърда неспокойно. Сигурно е бил луд. Винаги ми се е струвало, че има нещо шантаво в него.
— Чу ли го какво приказваше?
— Бях пред вратата на верандата през цялото време. Ужасно се страхувах, че ще ме види. Ако онзи полицай не беше с мен, не знам какво щях да правя.
— И аз така се почувствах.
След това млъкнахме. Седяхме и чакахме около час. После лейтенант Уест излезе на верандата.
— Хванали са Клод и твоите две приятелчета — каза той и лицето му цъфна в усмивка — а четири каруци с градски благородници са потеглили към ареста. Само гледайте заглавията във вестниците утре! — Той седна и ме погледна. — О’кей, хайде да започнем означало. Има някои неща, които не разбрах. Ще трябва да дойдете в полицията и да напишем всичко. Вървете напред и говорете.
И аз тръгнах напред и заговорих.
Информация за текста
© 1958 Джеймс Хадли Чейс
© 1992 Ирина Казакова, превод от английски
James Hadley Chase
Hit and Run, 1958
Сканиране: strahotna, 2009
Разпознаване и редакция: beertobeer, 2009
Издание:
Джеймс Хадли Чейс. Удряй и бягай
ИК „Гуторанов и син“, София
Корица: Пенко Гелев
ISBN 954–507–006–4
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15383]
Последна редакция: 2010-01-23 12:45:00
1
Слим — тънък, строен (англ.) — бел.прев.
2
Грейт Скот — Господи Боже! — бел.прев.
3
Дейви Крокет — американски национален герой — бел.прев.
