— Оттам трябва да е излязъл. Откъде другаде?
Уолдман кимна, после сви рамене.
— Просто не сме открили друг начин, да речем, а сега и не се налага. Ще се обадя в участъка.
Мина покрай Редър, влезе във всекидневната и седна до телефона.
Някой позвъни на входната врата. Редър погледна към Джо Петигру, после към вратата. Тихо прекоси вестибюла, застана зад вратата, отвори я не повече от двайсетина сантиметра и погледна навън. Отпред стоеше висок кокалест мъж, който изглеждаше съсухрен и носеше цилиндър и вечерна пелерина (макар Редър да не знаеше за какво служи и как точно се нарича тази дреха). Беше блед, с много хлътнали черни очи. Свали си шапката и се поклони.
— Господин Петигру?
— Зает е. Кой го търси?
— Сутринта му оставих мостра от един нов вид емфие. И се питах дали му е харесало.
— Господин Петигру не иска никакво емфие — увери го Редър. Странна птица. Откъде ги изкопават такива? Май ще бъде добре да изследват праха за кокаин.
— Е, ако поиска, знае къде да ме намери — учтиво отвърна професор Бинго. — Приятен ден ви желая. — Докосна периферията на шапката си и се обърна. Тръгна бавно, с голямо достойнство. На третото стъпало го настигна грубият полицейски глас на Редър (все по-рядко го използваше напоследък).
— Елате за малко, докторе. Може да се наложи да говорим с вас за праха. На мен не ми прилича на емфие.
Професор Бинго спря и се обърна. Ръцете му бяха скрити под вечерната пелерина.
— А вие кой сте? — попита той с непринудена наглост.
— Полицай. В тази къща е извършено убийство. Може да е свързано с този прах…
Професор Бинго се усмихна.
— Аз съм в делови отношения с господин Петигру, господин полицай.
— Върнете се веднага! — излая Редър и рязко широко отвори вратата. Професор Бинго надникна във вестибюла. Сви устни. Но не мръдна от мястото си.
— Виж ти, това прилича на господин Петигру там на пода — каза той. — Болен ли е?
— По-лошо. Мъртъв е. А вие се върнете тук, както ви казах.
Професор Бинго извади ръка изпод пелерината. В нея нямаше оръжие. Редър бе посегнал към кобура си, но си отдъхна и отпусна ръка.
— Мъртъв, а? — професор Бинго се усмихна почти весело. — Е, не трябва да позволявате това да ви разстройва, господин полицай. Някой, предполагам, го е застрелял при опит за бягство?
— Ела тук веднага! — викна Редър и тръгна да слиза по стълбите.
Професор Бинго махна с дългата си бяла ръка.
— Горкият господин Петигру, всъщност той бе мъртъв от цели десет години. Просто не го знаеше, господин полицай.
Редър вече бе слязъл по стълбите. Ръката го сърбеше да извади пистолета отново. Нещо в очите на професор Бинго накара кръвта му да изстине.
— Имали сте проблем, предполагам — каза учтиво професор Бинго. — Сериозен проблем. Всъщност нещата са много прости.
Извади грациозно дясната си ръка изпод пелерината. Палецът и показалецът, притиснати един към друг, поеха към лицето.
Професор Бинго смръкна щипката прах.
Информация за текста
© 1951 Реймънд Чандлър
Raymond Chandler
Professor Bingo’s Snuff, 1951
Сканиране и разпознаване: nextvasko, 2008
Редакция: BHorse, 2008
Издание:
Реймънд Чандлър. Пълна колекция разкази, том 5
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9511]
Последна редакция: 2008-11-19 14:30:00
