Той щипна момичето по бузата и отмина, леко разлюлял рамене в луксозен костюм.
Момичето каза бавно, прегракнало, безнадеждно:
— Значи Пийт се казваш. Сигурно искаш да умреш млад, Пийт. Аз съм Тоукън Уеър. Глупаво име, нали?
— На мен ми харесва — тихо каза Пийт Англич.
Момичето се втренчи в една точка под белезникавия белег на гърлото му. Очите й бавно се напълниха със сълзи.
Тримър Уолц обикаляше между масите, като тук-там се спираше да поговори с някой клиент. Най-после стигна до отсрещния край, застана до подиума на оркестъра и обходи заведението с очи, докато погледът му срещна този на Пийт Англич. Кимна и заднишком потъна между гънките на плътните завеси отзад.
Пийт Англич избута стола си и се изправи.
— Да вървим — каза той.
Тоукън Уеър размачка цигарата в стъкления пепелник с треперещи пръсти, допи питието си и се изправи. Двамата се провряха между масите, минаха по края на дансинга и стигнаха подиума. Зад завесите имаше полутъмен коридор с врати от двете му страни. Протрита червена пътека покриваше пода. Стените бяха олющени, вратите напукани.
— Онази лявата в края — прошепна момичето.
Приближиха се. Пийт Англич почука. Гласът на Тримър Уолц им извика да влязат. Пийт Англич постоя за миг, загледан във вратата, после обърна глава и погледна момичето с твърди, присвити очи. Бутна вратата и я пропусна пред себе си. Двамата влязоха.
Стаята не беше много осветена. Малка продълговата настолна лампа върху бюрото хвърляше отблясъци върху лакираното дърво, но не чак толкова върху протрития черен килим и дългите тежки червени завеси върху външната стена. Въздухът беше спарен, наситен със сладникавия мирис на алкохол.
Тримър Уолц седеше до бюрото, докосвайки с ръце поднос, върху който имаше кристално шише, няколко инкрустирани със злато чаши, кофичка с лед и сифон за газирана вода.
Той се усмихна и потърка едната страна на големия си нос.
— Паркирайте се, господа. Пиячката е скоч, по шест и деветдесет четвъртинката. Толкова ми струва по цени на едро.
Пийт Англич затвори вратата и бавно огледа стаята — дългите до земята завеси, незапалените лампи на тавана. Разкопча горното копче на сакото си с бавен, небрежен жест.
— Топличко е тук — каза тихо. — Има ли прозорци зад завесите?
Момичето седна в кръгъл стол срещу бюрото на Уолц. Той й се усмихна едва забележимо.
— Чудесна идея — каза Уолц. — Бъди така добър да отвориш един прозорец.
Пийт Англич мина покрай бюрото и се насочи към завесите. Подмина Уолц, пъхна ръка под сакото си и докосна дръжката на пистолета. Безшумно се приближи до червените завеси. Под тях лекичко се подаваха тъпите върхове на чифт черни обувки.
Пийт Англич протегна лявата си ръка, хвана завесата и рязко я дръпна настрани.
Обувките на пода бяха празни. Уолц сухо се изсмя зад гърба му. После един плътен, студен глас каза:
— Вдигни ги високо, момче.
Момичето издаде хъркащ звук, не успя да изпищи. Пийт Англич отпусна ръце, бавно се обърна и погледна. Негърът беше огромен, горилоподобен, облечен в изторбен кариран костюм, който го караше да изглежда още по-едър. Беше излязъл безшумно, по чорапи, от вградения гардероб и дясната му ръка почти закриваше огромния черен пистолет.
Тримър Уолц също държеше пищов, марка „Савидж“. Двамата мъже безмълвно се бяха втренчили в Пийт Англич. Той вдигна ръце високо във въздуха. Очите му бяха безизразни, малката му твърда уста — стисната упорито.
Негърът с карирания костюм се приближи до него с дълги лениви крачки, опря пистолета в гърдите му и бръкна под сакото. Ръката му се появи отново с пистолета на Пийт. Пусна го зад себе си на пода. После небрежно премести своя и фрасна с плоската му част Пийт Англич по челюстта.
Той залитна и усети соления вкус на кръв под езика си. Премига и каза прегракнало:
— Дълго ще те помня.
Негърът се ухили.
— Не толкоз дълго, приятел. Не чак толкоз.
И отново го фрасна с пистолета, а после изведнъж го напъха в страничния си джоб и огромните му ръчища изхвърчаха напред и сграбчиха Пийт за гърлото.
— Щом са каяци, обичам да ги поизстискам — каза почти нежно.
Палци, огромни и тежки като топки за врати, се впиха в артериите на Пийт Англич. Лицето пред и над него започна да се разраства, едно огромно мъгляво лице, широко ухилено по средата. То се поклащаше в гаснещата светлина, нереално и фантастично.
Пийт замахна немощно и заудря лицето с юмруци, омекнали като детски балончета. Юмруците му не усетиха нищо. Огромното мъжище го извъртя и тикна коляно в гърба му. После го преви одве върху коляното си.
Известно време не чуваше нито звук, освен бученето на кръвта, която се блъскаше в собствената му глава. После му се стори, че някъде отдалеч дочу слаб женски писък, а от още по-далеч гласът на Тримър Уолц промърмори:
— По-кротко вече, Руф. По-кротко.
Непрогледен мрак, пронизан с нажежено червено, изпълни света на Пийт Англич. Мракът се насити с тишина. Сега вече в него нищо не помръдваше, дори кръвта.
Негърът пусна безжизненото тяло на Пийт Англич на пода, отстъпи назад и потри ръце.
— Да, обичам да ги поизстискам — обяви той.
5
Негърът с карирания костюм седеше на ръба на леглото и вяло подръпваше петте струни на банджото. Едрото му лице бе тържествено и спокойно, дори малко тъжно. Той подръпваше струните бавно, с голи пръсти, свел глава на една страна. От ъгълчето на устата му едва се подаваше смачкан изгаснал фас.
Някъде отдълбоко в гърлото му излизаше нисък монотонен звук. Пееше.
Евтиният електрически часовник върху камината показваше 11,15. Дневната беше малка, претъпкана с ярко тапицирани мебели, червен лампион с купчина кукли в основата му, весел килим с огромни ромбоидни шарки, два прозореца със завеси и огледало между тях. В дъното се виждаше открехната врата. Другата до нея, която извеждаше в антрето, беше затворена.
Пийт Англич лежеше на пода по гръб, с отворена уста и разперени ръце. Дишането му бе дрезгаво хриптене. Очите му бяха затворени, а лицето му изглеждаше зачервено и трескаво на червеникавите отблясъци от лампиона. Негърът освободи банджото от огромните си ръчища, стана, протегна се и се прозя. Прекоси стаята и погледна календара над камината.
— Сега не е август — каза възмутено. Откъсна листа от календара, смачка го на топка и го хвърли върху лицето на Пийт Англич.
Топката уцели бузата на изгубилия съзнание мъж. Той не помръдна. Негърът изплю фаса в дланта си, задържа я отворена, перна фаса с нокът и го отпрати в посоката на книжната топка. Пристъпи лениво, наведе се и опипа с пръст ожуленото слепоочие на Пийт Англич. Натисна раната и лекичко се ухили. Пийт Англич не помръдна.
Негърът се изправи и замислено зарита припадналия в ребрата. Риташе го отново и отново, но не много силно. Пийт Англич леко се размърда, изхриптя и претърколи глава на една страна. Негърът го изгледа доволен, остави го и се върна при леглото. Отнесе банджото до вратата към антрето и го подпря на стената. Върху вестник на малка масичка беше оставен пистолет. Той влезе в стаята зад открехнатата врата и се върна с бутилка джин, пълна до половината. Внимателно избърса бутилката с кърпичка и я остави върху полицата над камината.
— Време е, приятел — замислено каза на глас. — Като се събудиш, може пък и да не се чувстваш
