Конант се ухили, без да разтваря устни. Веждите му бяха свъсени, но изражението му издаваше добро настроение.
— Хайде да не се заяждаме — рече. — Чака ни работа, остави плоските си шеги. Седни… или първо виж веществено доказателство номер едно. Във ваната, зад теб. Да, разгледай го. После ще обсъдим фактите.
Кармади се обърна, отиде до дървената врата, вмъкна се вътре. На стената стърчеше крушка с ключ. Щракна го, наведе се над ваната.
За миг тялото му се вцепени, дъхът му секна. После много бавно изпусна въздуха, пресегна се назад с лявата ръка и притвори вратата. Наведе се още повече над голямата чугунена вана.
Беше достатъчно дълга да побере изтегнат човек и в нея наистина лежеше някой. Беше напълно облечен, дори с шапка, макар че ако се съдеше по положението й, не си я беше сложил сам. Имаше гъста къдрава коса, вече леко прошарена. Лицето му беше изцапано с кръв, в ъгъла на лявото му око зееше червена дупка. Беше Шенвеър — мъртъв, и то отдавна.
Кармади пое дъх и бавно се изправи, сетне изведнъж се наведе още повече между ваната и стената. Долу в праха лъщеше нещо синкаво, металическо. Синкавата стомана на пистолет. Пистолет като този на Шенвеър.
Кармади бързо се озърна назад. През открехнатата врата видя ъгъл от мансардата, горната част на стълбата, единия крак на Дол Конант, стъпил здраво и неподвижно на килима под масата. Бавно бръкна зад ваната и вдигна пистолета. В четирите открити гнезда имаше патрони.
Кармади разкопча палтото си, пъхна пистолета в панталона, затегна колана и отново се закопча. Излезе от банята и внимателно затвори вратата.
Дол Конант посочи стола срещу себе си, от другата страна на масата.
— Сядай.
Кармади погледна Джийн Ейдриън. Тя го фиксираше с любопитен поглед изпод черната шапка, с начумерени и безцветни очи върху бледото лице. Махна й, усмихна се едва-едва.
— Мистър Шенвеър, гълъбче. Случило му се е не щастие… мъртъв е.
Момичето го гледаше съвсем безизразно. Сетне потрепери силно. Загледа го пак, без да гъкне. Кармади седна на стола срещу Конант. Конант го стрелна с поглед, увеличи с още една димяща угарка колекцията в бялата чинийка и запали нова цигара, драскайки клечката по цялата дължина на масата. Запуши, после небрежно подхвърли:
— Да, мъртъв е. Ти го застреля.
Кармади поклати леко глава, усмихна се.
— Не.
— Не се прави на младенец, човече. Ти си го застрелял. Перуджини, оня жабар отсреща, е собственик на тая къща и от време на време я дава под наем на подходящ човек, за да поспечели нещо. Между другото, той ми е приятел, оправя ме много с другите жабари. Дал я под наем на Шенвеър. Не го познавал, но Шенвеър му допаднал. Перуджини чул стрелба тук тази вечер, надникнал от прозореца, видял мъж да отива към кола. Запомнил и номера й. Твоята кола. Кармади отново поклати глава.
— Но аз не съм го убил, Конант.
— Върви го доказвай… Италианецът притичал и намерил Шенвеър мъртъв, насред стълбата. Довлякъл го горе и го напъхал във ваната. Предполагам, щукнало му е нещо относно кръвта. После го пребъркал, намерил полицейска карта, разрешително за частен детектив и това го уплашило. Обади ми се по телефона и щом чух името, запраших насам.
Конант спря, загледа втренчено Кармади. Кармади каза много тихо:
— Разбра ли за стрелбата в „Сирано“ тази вечер?
Конант кимна. Кармади продължи:
— Бях там с едно приятелче от хотела. Малко преди стрелбата Шенвеър ме халоса с юмрук. Хлапакът го проследил дотук и започнали да се стрелят. Шенвеър беше пиян и изплашен, обзалагам се, че е стрелял пръв. Дори не знаех, че хлапакът има оръжие. Шенвеър го прострелял в корема. Момчето се добрало до дома си, умряло там. Оставило ми е бележка. Тя е у мен.
След малко Конант се обади:
— Ти си убил Шенвеър или си наел за тази работа онова момче. Ето защо: опитвал се е да спечели от вашата история с изнудването. Продал се е на Кортуей.
Кармади изглеждаше слисан. Рязко завъртя глава към Джийн Ейдриън. Тя се наклони напред, загледа го втренчено, по бузите й изби руменина, очите й блестяха. Промълви:
— Съжалявам… гълъбче. Бях несправедлива към теб.
Кармади се поусмихна, обърна се към Конант и рече:
— Тя мислеше, че аз съм се продал. Кой е Кортуей? Ловджийският ти пес, щатският сенатор?
Конант пребледня. Остави много внимателно цигарата в чинийката, наведе се през масата и удари с юмрук Кармади в устата. Кармади се прекатури назад заедно с паянтовия стол. Падна на пода и удари главата си.
Джийн Ейдриън скочи от мястото си, зъбите й затракаха, сетне застина.
Кармади се претърколи, стана и изправи стола. Извади носна кърпа, избърса устата си, погледна кърпата.
По стълбата изтопуркаха стъпки и албиносът пъхна в стаята продълговатата си глава, предшествана от пистолета.
— Трябва ли ти помощ, шефе?
Без да го погледне, Конант каза:
— Махай се… затвори вратата… и не влизай!
Вратата се затвори. Стъпките на албиноса затихнаха надолу по стълбата. Кармади сложи лявата си ръка на облегалката на стола и бавно я заплъзга насам-натам. В дясната още стискаше кърпата. Устните му започнаха да се подуват и да посиняват. Загледа се в люгера до лакътя на Конант. Конант взе цигарата, пъхна я в устата си и каза:
— Може би си мислиш, че ще преглътна тази изнудваческа история. Не, братче. Ще я ликвидирам… веднъж завинаги. Ще кажеш и майчиното си мляко. Имам три момчета долу, които трябва да се поразкършат. Почвай да говориш.
— Да, но трите ти момчета са долу — каза Кармади. Пъхна кърпата в палтото си и извади ръка със синкавия пистолет в нея. — Хвани люгера за дулото и го бутни по масата към мен.
Конант не помръдна. Присви очи. Цигарата подскочи веднъж в дебелите устни. Не докосна люгера, само процеди:
— Струва ми се, че знаеш какво ще ти се случи сега.
Кармади поклати леко глава.
— Може и да не ме интересува чак толкова — отвърна. — А пък ако наистина се случи нещо, обещавам ти, няма да бъдеш свидетел.
Конант продължаваше да го гледа, без да мърда. Наблюдава го дълго, сетне премести поглед върху револвера.
— Откъде го взе? Тези простаци не те ли претърсиха?
— И още как. Това е пистолетът на Шенвеър. Твоят приятел, жабарят, сигурно го е ритнал зад ваната. Колко лекомислено.
Конант протегна два дебели пръста, завъртя люгера и го блъсна към другия край на масата. Кимна и отрони глухо:
— Губя тая партия. Трябваше да се сетя за това. Сега май аз ще говоря.
Джийн Ейдриън бързо прекоси стаята и застана до масата. Кармади посегна над стола, взе люгера в лявата си ръка и го пъхна в джоба на палтото си, без да го изпуска. После подпря синкавия пистолет на облегалката на стола.
— Кой е този? — попита Джийн Ейдриън.
— Дол Конант, местна клечка. Сенаторът Джон Майърсън Кортуей е неговото „ухо“ в щатския сенат. А сенаторът Кортуей, гълъбче, е човекът на снимката върху твоето писалище. Човекът, за когото каза, че ти е баща и бил мъртъв.
