Конант се качи в лимузината и албиносът я подкара по алеята след другата кола. Стигнаха до кръгъл циментиран паркинг, заобиколен от кипариси, и всички слязоха.
В горния край на стълбището се виждаше голяма отворена врата и в очертанията й беше застанал мъж по халат. Притиснат здраво между двама души, Тарго беше изкачил наполовина стълбището. Беше гологлав и без палто. Едрото му тяло в бялото сако изглеждаше огромно между двамата гангстери.
Другите се качиха, влязоха в дома и последваха загърнатия в халат иконом по коридор, украсен с портретите на нечии прадеди, през тихо елипсовидно фоайе, после по друг коридор и влязоха в облицован с ламперия меко осветен кабинет с тежки драпирани завеси и дълбоки кожени кресла.
Зад голямо черно писалище, разположено в ниша от ниски библиотеки, издадени напред, стоеше мъж. Беше невероятно висок и мършав. Бялата му коса беше толкова гъста и пухкава, че отделните косми не личаха. Имаше малка, права, упорита уста и черни безизразни очи на бледото, набраздено от бръчки лице. Стоеше поприведен; неестествено мършавото му тяло беше загърнато в халат от синьо рипсено кадифе със сатенени ревери и маншети.
Икономът затвори вратата, а Конант я отвори и кимна на двамата, които бяха влезли с Тарго. Те излязоха. Албиносът пристъпи зад Тарго и го блъсна да седне в някакъв стол. Тарго изглеждаше зашеметен, не на себе си. Едната страна на лицето му беше изцапана, очите му бяха като на упоен. Момичето се втурна към него и възкликна:
— Дюк… добре ли си, Дюк?
Тарго примига и се насили да се усмихне.
— Значи трябваше да ни наклепаш, а? Няма значение. Много добре съм. — Гласът му звучеше неестествено.
Джийн Ейдриън се отдръпна от него, седна и се сгуши, сякаш й бе студено.
Високият мъж с равнодушен поглед огледа поред всички в стаята, сетне изрече немощно:
— Това ли са изнудвачите… и беше ли необходимо да ги докарвате тук посред нощ?
Конант се освободи от палтото си и го хвърли на пода зад някаква лампа. Запали цигара и застана разкрачен насред стаята — едър, брутален, начумерен мъж, изключително самоуверен. Сетне заговори:
— Момичето настояваше да те види, да ти каже, че съжалява и иска да помогне. Младежът в бялото сако е Тарго, боксьорът. Набъркал се е в пукотевица в едно кабаре и така се развилнял, че му дали сънотворно, та да го усмирят. Другият е Кармади, синът на стария Маркъс Кармади. Още не съм наясно какво да мисля за него.
— Аз съм частен детектив, сенаторе — сухо заяви Кармади. — Тук съм заради моята клиентка, мис Ейдриън. — Разсмя се.
Момичето бързо го изгледа, сетне впери очи в пода. Конант каза кисело:
— Шенвеър, знаеш за него, се оставил да го пречукат. Не сме ние. Още не знаем кой.
Високият мъж кимна равнодушно. Седна зад писалището, взе бяло перо за писане и почеса ухото си с него.
— Как смятате да процедирате по въпроса, Конант? — осведоми се тихо. Конант сви рамене.
— Не си поплювам, но тук ще постъпя по законния ред. Ще поговоря с областния прокурор, ще ги тикна в дранголника като заподозрени в изнудване. Скалъпвам нещо за вестниците, после оставям всичко да утихне известно време. След това ги изхвърлям зад щатската граница и им казвам да не се връщат, инак…
Сенатор Кортуей зачеса с перото другото си ухо.
— Пак могат да се заяждат с мен, от разстояние — отбеляза студено. — Аз съм за окончателно уреждане на въпроса, да ги поставим на мястото им.
— Не можеш да ги съдиш, Кортуей. Това ще те погуби политически.
— Уморен съм от политическия живот, Конант. С удоволствие ще се оттегля. — Високият мършав мъж изкриви уста в немощна усмивка.
— Как не — изръмжа, извърна глава и рязко заповяда: — Ела тук, кукло.
Джийн Ейдриън стана, мина бавно през стаята, застана пред писалището.
— Познаваш ли я? — озъби се Конант.
Кортуей дълго и безизразно разглежда напрегнатото лице на момичето. Остави перото на писалището, отвори чекмедже и извади снимка. Премести очи от нея към момичето, пак погледна снимката и глухо рече:
— Правена е преди много години, но намирам доста голяма прилика. Без колебание ще кажа, че е същото лице.
Остави снимката на писалището, също така мудно извади от чекмеджето автоматичен пистолет и го сложи до нея.
Конант погледна пистолета с недоволна гримаса и се обади с пресипнал глас:
— Няма да ти потрябва, сенаторе. Идеята ти за открит конфликт е напълно погрешна. Ще взема от тези тук подробни признания и ще ги запазя. Ако пак реагират, ще имаме достатъчно време да ги насолим.
Кармади се позасмя, закрачи по килима и доближи писалището.
— Бих искал да видя снимката — рече той, наведе се бързо и я взе.
Мършавата ръка на сенатора посегна към пистолета, сетне се отпусна на писалището. Кортуей се облегна на стола си, загледан в Кармади.
Той погледна снимката, остави я и тихо каза на Джийн Ейдриън:
— Иди да седнеш.
Тя се обърна, добра се до стола, отпусна се уморено в него. Кармади продължи към Кортуей:
— Харесвам идеята ви за окончателно уреждане на въпроса, сенаторе. Чиста и пряма, приятно разнообразие след поведението на мистър Конант. Но няма да я бъде. — Перна с нокът снимката. — Има само бегла прилика, нищо повече. Лично аз смятам, че това изобщо не е същото момиче. Ушите са с по друга форма и по-ниско на главата. Очите са по-близо разположени от очите на мис Ейдриън, челюстта е по-удължена. Тези неща не се променят. Та с какво разполагате? Писмо за изнудване. Може би, но няма как да го свържете с никого, иначе досега бихте го направил. Името на момичето. Просто съвпадение. Какво друго?
Лицето на Конант стана твърдо като гранит, устните му се свиха злобно. Гласът му потрепери:
— Ами актът, дето малката извади от чантата си, умнико?
Кармади се усмихна леко, поглади с пръст брадичката си.
— Доколкото разбрах, чул си това от Шенвеър — рече той лукаво. — А той е мъртъв.
По лицето на Конант се изписа ярост. Сви юмрук и пристъпи напред.
— Ах, ти… проклет, гаден…
Джийн Ейдриън се наведе и слисано се втренчи в Кармади. Тарго също бе вторачил в него светлите си студени очи, по лицето му играеше бегла усмивка. Кортуей го гледаше с абсолютно безизразна физиономия. Седеше студен, отпуснат, сдържан. Конант неочаквано се разсмя, щракна с пръсти.
— Добре, поперчи се — промърмори той. Кармади бавно додаде:
— Ще ви назова и друга причина, поради която няма да има никакъв открит конфликт. Стрелбата в „Сирано“. Заканите, чиято цел беше да принудят Тарго да загуби един маловажен мач. Гангстерът, който отиде в стаята на мис Ейдриън в хотела и я зашемети, остави я просната до вратата. Не можеш ли да свържеш всичко това, Конант? Аз мога.
Кортуей неочаквано се наведе напред и сложи ръка върху пистолета; пръстите му обхванаха дръжката. Очите му приличаха на две черни дупки върху бледото застинало лице. Конант не помръдна, не каза нищо. Кармади продължи:
— Защо Тарго получи заканите, а след като не изгуби мача, защо гангстерът го потърси в „Сирано“, крайно неподходящо място за такава игра? Защото в „Сирано“ той беше с момичето; Сирано е неговият покровител и ако нещо станеше там, на полицията щяха да поднесат историята със заканите, преди да имат време да се сетят за друго. Ето затова. Заканите са били един вид подготовка за убийство. Стигнеше ли се до стрелба, Тарго трябваше да бъде с момичето, та гангстерът да го да пречука, а на пръв поглед да изглежда, че боксьорът е бил целта му. Би се опитал да убие и него, разбира се, но преди всичко е трябвало да ликвидира госпожицата. Защото тя е главното действащо лице в шантажа, без нея няма да се получи, а
