Момичето много тихо промълви:
— Наистина ми е баща. Знаех, че не е мъртъв. Шантажирам го, искам му сто хилядарки. Участваме Шенвеър, Тарго и аз. Не се е женил за майка ми, така че съм незаконородена. Но пак съм негово дете. Имам права, а той не ги признава. Отнесъл се с майка ми ужасно, оставил я без пукнат цент. Следеше ме чрез детективи години наред. Шенвеър беше един от тях. Разпознал ме по снимката, когато дойдох тук и срещнах Тарго. Спомнил си. Отишъл в Сан Франциско и извадил препис от акта ми за раждане. Нося го в себе си.
Зарови в чантата, дръпна ципа на вътрешно джобче и извади сгъната хартия. Хвърли я на масата.
Конант я погледна, посегна към документа, разгъна и го разгледа. Бавно произнесе:
— Това не доказва нищо.
Кармади измъкна лявата ръка от джоба си и посегна към документа. Конант го бутна към него.
Беше заверен препис от акт за раждане, чийто оригинал носеше дата 1912 година. Освидетелстваше раждането на момиче, Адриана Джани Майърсън, дете на Джон и Антонина Джани Майърсън. Кармади пусна документа на масата и каза:
— Адриана Джани — Джийн Ейдриън. Това ли те подсети, Конант?
Конант поклати глава.
— Шенвеър се изплашил. Предупредил Кортуей. Беше много притеснен. Затова си беше приготвил това скривалище. Мислех, че по тази причина са го убили. Тарго не го е застрелял, защото е все още в пандиза. Може би сбърках с теб, Кармади.
Кармади го гледаше безизразно, не каза нищо. Джийн Ейдриън се обади:
— Грешката е моя. Аз съм виновна за всичко. Беше отвратително. Сега разбирам. Искам да го видя, да му кажа, че съжалявам и никога повече няма да чуе за мен. Искам да го накарам да обещае, че няма да стори нищо на Дюк Тарго. Може ли?
Кармади отвърна:
— Можеш да направиш всичко, което искаш, гълъбче. Имам два пистолета, които го гарантират. Но защо си чакала толкова? И защо не си го подхванала чрез съда? Ти си актриса. Щеше да спечелиш от рекламата… дори и да загубеше делото.
— Майка ми никога не е знаела кой е той, не е знаела дори фамилното му име. За нея е бил Джон Майърсън. И аз не знаех, докато не дойдох тук и не видях случайно снимката в местния вестник. Изменил се е, но познах лицето. Разбира се, и презимето…
Конант подхвърли подигравателно:
— Не си го подхванала открито, защото си знаела много добре, че не си негово дете. Майка ти просто го е хързулнала с теб, като всяка друга никаквица, която усеща, че й отнемат кльопачката. Кортуей разправя, че може да докаже това, и ще го направи, ще те сложи на мястото ти. Повярвай ми, кукло, той е точно от онези твърдоглави мухльовци, които ще затрият положението си в обществото, като разровят един двайсетгодишен скандал заради такава дреболия.
Гневно изплю угарката и добави:
— Пръснах пари да го наредя там, където е сега, и възнамерявам да го задържа на поста. Затова съм се забъркал. Няма как, кукло. Ще го натисна. Ще пиеш една студена вода и с това ще си останеш. Що се отнася до приятеля ти с двата патлака… може и да не е бил наясно, но сега знае и е в кюпа.
Конант удари с юмрук по масата и се облегна, гледайки спокойно синкавия пистолет в ръката на Кармади.
Кармади погледна едрия мъж в очите и каза много тихо:
— Онзи бандит в „Сирано“ тази вечер… да не би така да си представяш по-силния натиск, Конант?
Конант се ухили и поклати глава. Вратата откъм стълбата тихичко се открехна. Кармади не чу, гледаше Конант. Джийн Ейдриън обаче видя. Очите й се разшириха, тя отстъпи и възкликна уплашено, което накара Кармади да се обърне към нея.
Албиносът се прокрадна през вратата с насочен пистолет. Червените му очи светеха, устата му беше разтегната в подигравателна усмивка.
— Вратата е тъничка, шефе. Подслушвах. Добре ли сторих?… Пусни патлака, нещастник, или ще ви направя на решето и двамата.
Кармади се поизвърна, отвори ръката си и пистолетът тупна на протрития килим. Сви рамене и разпери ръце, без да погледне Джийн Ейдриън.
Албиносът се махна от вратата, доближи бавно и опря пистолета в гърба на Кармади. Конант стана, заобиколи масата, извади люгера от джоба му, претегли го на ръка. Без да каже дума или да промени израза на лицето си, фрасна с него Кармади отстрани по челюстта. Той залитна като пиян и се свлече на хълбок на пода.
Джийн Ейдриън изпищя, впи нокти в Конант. Той я отблъсна, премести пистолета в лявата си ръка и я зашлеви с твърдата си длан.
— Престани, кукло. Налудува се вече.
Албиносът отиде до площадката на стълбата и подвикна надолу. Другите двама се качиха в мансардата и застанаха ухилени до вратата.
Кармади не помръдваше на пода. След малко Конант запали нова цигара и чукна със свития си пръст по масата до акта за раждане. После кисело съобщи:
— Тя иска да види стария. Добре, може да го види. Всички ще идем при него. В тая работа име нещо, което смърди. — Вдигна поглед, погледна дебелака. — Ти и Левака отивате в града, вижте там Тарго да излезе от пандиза и веднага го докарвате в дома на сенатора. Да ви няма!
Двамата гангстери отново слязоха по стълбата.
Конант погледна към Кармади, ритна го леко в ребрата и продължи да го подритва, докато Кармади не отвори очи и не се размърда.
9
Колата чакаше на върха на хълма пред двукрила врата от ковано желязо, зад която беше къщичката на пазача. Вратата на къщичката се отвори и на жълтата светлина се очерта внушителната фигура на мъж с палто и прихлупена шапка. Той излезе бавно, с ръце в джобовете.
Дъждът плискаше в краката му. Облегнат на вратата, албиносът тракаше със зъби. Здравенякът му подвикна:
— К’во искаш? Виждам те.
— Поразмърдай се, нещастник. Мистър Конант иска да навести шефа ти.
Мъжът се изхрачи в мокрия мрак.
— Е, та? Знаеш ли кое време е?
Конант рязко отвори вратата на колата и отиде до тях. Шумът от дъжда заглушаваше гласовете.
Кармади бавно извърна глава и потупа Джийн Ейдриън по рамото. Тя бързо отблъсна ръката му. Гласът й прозвуча тихо:
— Глупак… ох, какъв си глупак!
Кармади въздъхна.
— Екстра съм, гълъбче. Екстра.
Мъжът зад вратата извади ключове на дълга верижка, отключи вратата и изблъска назад двете крила, докато те удариха подпорните клинове. Конант и албиносът се върнаха при колата.
Конант остана под дъжда, с крак върху стъпалото. Кармади извади от джоба си манерката, опипа я да види дали не е очукана и отвинти капачката. Протегна я към момичето:
— Пий за кураж.
Тя не отговори, нито помръдна. Той отпи, прибра манерката, загледа се покрай широкия гръб на Конант към гората от подгизнали дървета и към куп осветени прозорци, които сякаш висяха от небето.
Колата се изкатери по хълма, като пронизваше мокрия мрак с лъчите на фаровете си, изравни се с лимузината и спря. Конант отиде до нея, пъхна глава в прозорчето и каза нещо. Колата даде заден, зави в алеята, фаровете й осветиха подпорните стени, изчезнаха, появиха се пак в края на алеята като бял овал срещу каменен портал.
