Спартан се усмихна криво.
— Знам всичко за мисията. Трябвало е да предавате разузнавателна информация от първа ръка за построяването на завод за обогатяване на уран на брега на Жълто море. И ако се наложи, да го взривите с торпедо с „мръсна“ бомба, но така, че експлозията да прилича на авария.
Крейн го погледна изненадано, но после се сети, че правителството вероятно има много малко тайни от военния ръководител на нещо толкова строго секретно като Базата.
— Нямах предвид мисията — продължи адмиралът, а каква е била ролята ви в спасяването на подводницата.
Крейн се умълча за миг, после обясни сбито:
— Членовете на екипажа започнаха да умират по особено ужасен начин. Нещо разяждаше синусите им и мозъците им се превръщаха в пихтия. Всичко ставаше само за няколко часа. Първия ден умряха двадесет. Действахме при пълно комуникационно затъмнение и не можехме да зарежем патрулирането. На борда настъпи паника. Заговори се за саботаж и отровен газ. Когато за една нощ умряха още двадесет души, последва хаос. Командната верига се прекъсна. Назряваше бунт. Из подводницата тръгнаха тълпи за саморазправа, търсеха предателя.
— А вашата роля?
— Осъзнах, че онова, което всички мислят за ефект от отровен газ, може да е фикомикоза.
— Моля?
— Гъбична инфекция, която уврежда имунната система на организма. Успях да събера необходимите материали да изследвам проби от мъртвите членове на екипажа и открих, че телата им са гъмжат от rhizopus oryzae — гъбичките, които предизвикват рядката, но изключително опасна инфекция, известна като мукормикоза.
— Това ли убиваше екипажа на „Спектър“?
— На дъното на подводницата се беше зародила особено пагубна разновидност на гъбичките.
— Как спряхте разпространението й?
— Дадох лекарства на останалите от екипажа. Докарах ги до състояние на контролирана ацидоза, на която спорите на гъбичките не издържат.
— И спасихте подводницата?
Крейн се усмихна.
— Както вече казах, адмирале, капитан Нейсби обича да преувеличава.
— Не ми се струва преувеличение. Запазили сте хладнокръвие, открили сте причината, работили сте с подръчни материали и сте постигнали резултат.
Вратите на асансьора се отвориха и двамата влязоха в необозначен коридор.
— Какво общо има това със сегашния ни проблем?
— Откровено казано, паралелите са многобройни и вие също ги виждате. — Спартан бързо тръгна напред и зави по друг коридор. — Следя развитието ви, докторе. И реших, че ще е разумно да ви окажа по- голямо доверие.
— Това е причината да ми дадете достъп до секретните нива. Ще ми помогне по-бързо да реша проблема.
— Причината, както се изразихте, се намира зад онази врата. — Адмиралът посочи един люк в дъното на коридора. От двете страни стояха вездесъщите морски пехотинци.
Спартан направи знак и единият открехна люка, а после го отвори широко. Крейн пристъпи напред, но спря — отвъд цареше мрак.
Адмиралът мина през люка и се обърна.
— Идвате ли?
Крейн се наведе, провря се през тъмния люк, огледа се и затаи дъх.
Намираха се в тясна камера за наблюдение, гледаща към огромен хангар с машини и съоръжения, простиращ се под тях. Специалисти седяха в дълги редици от двете страни и наблюдаваха компютърни терминали. Чуваше се пиукане на електроника, потракване на ключове и шепот на приглушени гласове. Отвъд стъклената стена, долу в хангара, други специалисти в бели престилки търчаха насам-натам или записваха нещо в джобни компютри. Крейн обаче не обърна внимание на всичко това. Очите му бяха приковани в предмета, който беше окачен на невероятно дебел кабел над пода на хангара.
Беше сфера, направена от метал, вероятно титан или нещо още по-ценно, с диаметър около три метра. Беше лъскава като огледало и блестеше ярко като слънце. От долната част като мъх от корпуса на кораб висеше малка гора от сензори, фарове и роботизирани механизми. Други две такива сфери бяха поставени в бронирани гнезда до отсрещната стена.
— Какво е това? — прошепна Крейн.
— Наричаме го Стъкленото топче, най-важната част на Базата. Всичко останало тук работи, за да го поддържа.
— Със Стъкленото топче ли копаете?
— Не. Прави го приспособена за дълбочината „къртица“ с двойна защита, машина за пробиване на тунели. В момента работата на Стъкленото топче е да следва пробивната машина и да укрепва новите секции на тунела със стоманени обръчи. По-късно, когато шахтата бъде завършена, Стъкленото топче ще премине към изследване и изваждане.
— Автономно ли е?
— Не. Няма начин всичките му функции да са автоматизирани. Обслужват го редуващи се екипажи от по трима души.
— Екипажи? Не виждам люк.
Адмиралът се засмя. Звукът наподобяваше сух лай на куче.
— На дълбочината, на която работим, не може да има люкове. Поради невероятното налягане Стъкленото топче трябва да бъде кръгло. Не може да има никакво отклонение от сферичната форма.
— Как влизат и излизат екипажите?
— Щом влязат, обшивката се заварява и шевът се излъсква до огледален блясък.
Крейн изумено подсвирна.
— Да. Всяка смяна е по двадесет и четири часа, защото влизането и излизането отнемат много време. За щастие, както виждате, имаме две резервни сфери, затова докато едната работи в тунела, друга се подготвя и презарежда. По този начин работата продължава денонощно.
Крейн не можеше да откъсне очи от ослепително блестящото кълбо. Това беше едно от най-красивите неща, които беше виждал. Трудно му беше да си представи, че трима души от екипажа са натъпкани в такова тясно пространство.
— Вероятно не сте убеден, че търсим Атлантида — сухо отбеляза Спартан. — Но не ви засяга какво търсим. Вашата грижа е медицинският проблем. Вече няма да отговаряте пред Ашър, а пред мен. Не е необходимо да споменавам, че не трябва да обсъждате какво сте видели тук с работниците от некласифицирания сектор. Движенията ви ще бъдат наблюдавани, поне в началото, и ще ви придружават до по-чувствителните зони. Разбира се, ще ви осигуряваме необходимите медикаменти и инструменти. Вършили сте секретна работа и преди и знаете какви са привилегиите и отговорностите. Ако нарушите правилата, следващите лампи, пред които ще застанете, няма да са, за да ви направим снимка.
Крейн най-после откъсна очи от сферата и погледна Спартан. Адмиралът не се усмихваше.
— Какво по-точно се е случило? — попита Крейн.
Спартан прокара пръсти по стъклената стена, спускаща се надолу към хангара.
— Досега Сондажният комплекс не беше засегнат от странното заболяване, но през последните дванадесет часа се разболяха двама души.
— Какви са симптомите?
— Може да ги попитате сам. На четвърта палуба има спешно отделение. Ще ви ги изпратя там.
— Защо не ми беше съобщено за тези нови случаи?
— Нали сега ви казвам. Двамата са от висшата охрана и не им се позволява достъп до незасекретените нива.
— Бих се възползвал от помощта на доктор Бишоп.
— Тя има ограничен достъп отвъд портала само при спешни случаи и придружена от морски пехотинци.
