Записано от Мартин от Бреша, който тук полага тържествена клетва, че разказът е предаден точно.
Сретение Господне, година Господня 1398.“
Крейн остави листовете, легна по гръб и угаси лампата. Не можеше да заспи. Съзнанието му беше изпълнено с един-единствен образ — огромно око, немигащо и обвито в чисто бял пламък.
ГЛАВА 25
Вратата на лабораторията на Джон Марис беше отворена, но въпреки това Ашър почука.
— Влез — каза криптологът.
Лабораторията на Марис беше най-чистата и подредената в Базата. Не се забелязваше нито прашинка. С изключение на няколкото наръчника, старателно натрупани на купчина в ъгъла, на бюрото нямаше нищо освен клавиатура и компютър с плосък екран. Нямаше снимки, нито плакати или лични спомени. От друга страна, това беше типично за Марис — стеснителен, сдържан, затворен и потаен за личния си живот и мнението си. Изцяло отдаден на работата си. Идеалните качества за криптолог.
Жалко, че сегашният му проект — кратък и очевидно лесен за разбиване шифър, се оказваше толкова труден и сложен.
Ашър затвори вратата, седна на единствения стол за посетители и каза:
— Получих съобщението ти. Успя ли да разбереш нещо от атаките с груба сила?
Марис поклати глава.
— А с филтрите за хаотични байтове?
— Нищо смислено.
— Разбирам. — Ашър прегърби рамене. Когато бе получил имейла от Марис да се отбие при него при първа възможност, той почувства прилив на надежда, че криптологът е разгадал шифъра. В устата на флегматичния Марис обаче думите „при първа възможност“ всъщност бяха крещяща молба за незабавна консултация.
Марис го погледна, после отмести очи.
— Питах се дали не подхождаме към шифъра от погрешен ъгъл.
Ашър се намръщи.
— В смисъл?
— Снощи четох една книга за живота на Алън Тюринг.
Ашър не се изненада. Марис беше опитен, стремящ се към съвършенство учен и работеше върху втора докторска степен по история на компютрите, а Алън Тюринг беше култова фигура в първите компютърни теории.
— Продължавай.
— Ами… Знаеш ли какво представлява машината на Тюринг?
— Опресни паметта ми, ако обичаш.
— През тридесетте години на двадесети век Алън Тюринг конструира теоретичен, абстрактен компютър, известен като машината на Тюринг. Състои се от хартиена лента с произволна дължина, изпъстрена със символи от някаква крайна азбука. Върху нея минава „глава“, която разчита символите въз основа на таблица. Положението на главата се променя в зависимост от символите, които разчита. Лентата записва или информация, или краен списък от инструкции, кратки програми. В съвременните компютри лентата е паметта, а главата микропроцесорът. Тюринг твърди, че теоретичният компютър може да изчисли всичко. Той е първият.
— Продължавай — повтори Ашър.
— Замислих се за шифъра, който се опитваме да разкодираме. — Марис посочи екрана на компютъра, където светлинните пулсации на маркера излъчваха сигнала — той сякаш им се подиграваше с краткотрайността и загадъчността си.
1111100000101010001101011001110010000101
0001001100010100011010011000010000000000
— Запитах се дали това не е лента на Тюринг — продължи Марис. — И какво ще направят нулите и единиците, ако ги пуснем през машината на Тюринг?
Ашър бавно се наведе напред.
— Мислиш, че тези осемдесет бита са компютърна програма?
— Знам, че звучи налудничаво, сър.
— Съвсем не. — „Не по-налудничаво от факта, че сме тук — помисли си Ашър. — На дъното на морето и копаем“. — Продължавай — каза на глас за трети път.
— Добре. Първо трябваше да разбия редицата нули и единици на отделни команди. Предположих, че първите стойности 00000 и 11111 са указания, които обозначават дължината на всяка инструкция и че всяка дигитална „дума“ е дълга пет бита. Така ми останаха четиринадесет петбитови инструкции. — Марис натисна един клавиш и дългата редица цифри изчезна. На нейно място се появиха серии кратки редове:
10101
00011
01011
00111
00100
00101
00010
01100
01010
00110
