цензуриран.
Извади рентгеновите снимки от светлинната маса и въздъхна. Беше поръчал да направят изследвания с магнитен резонанс и беше взел кръвни проби. Щеше да се опита да ги изпрати в лабораторията за анализ, но се опасяваше, че резултатите ще са същите като преди водещи до задънена улица. Надяваше се на пробив и въпреки че последното, което искаше да види, беше още заболели, ако в Сондажния комплекс, където се вършеше реалната работа, имаше сходни симптоми, това би му подсказало нещо по-определено. Пациентите обаче не изглеждаха по-зле от болните горе.
Стана му ясно, че внезапната загриженост на Спартан не се дължи на взискателност, а на подбор. В началото бяха засегнати само незначителни хора и адмиралът беше проявил слаб интерес. Сега обаче се разболяваха хора, пряко отговарящи за копаенето, и Спартан се беше притеснил.
Крейн угаси светлинната маса. Дори ако се окажеха маловажни и неспецифични, оплакванията все пак му бяха помогнали да направи пробив. Вече имаше достъп до секретните нива на Базата. Това удвояваше броя на хората, които можеше да наблюдава, както и възможностите да търси вероятни фактори, дължащи се на работната среда.
Хюй Пионг го погледна. Беше етюд в черно и бяло черна коса, очи и очила и бяла престилка и бяла, почти прозрачна кожа.
— Не изглеждате доволен.
Крейн сви рамене.
— Нещата не се нареждат по местата си толкова бързо, колкото се надявах.
Пионг енергично кимна, докато си слагаше гумени ръкавици.
— И с мен е така. — Късо подстриганата й лъскава черна коса се люшна.
— Върху какво работите?
— Върху това. — Пионг посочи отсрещната страна на грамадния апарат.
Крейн се приближи и надникна над ръба. За своя изненада видя друг малък предмет като плочка от домино — точно като онзи, който Ашър му беше показал предишния ден. Артефактът се рееше във въздуха и трептеше с безброй променящи се цветове. Същият тънък като конец лъч чиста бяла светлина водеше от горния край на предмета към тавана на стаята.
— Господи, и вие имате такова нещо — със страхопочитание каза Крейн.
Пионг се засмя.
— Не са много редки. Досега са извадени над двадесет.
Той я погледна изненадано.
— Двадесет?
— Да. И колкото по-надълбоко копаем, толкова повече намираме.
— Щом сте намерили толкова много само по пътя на шахтата, значи земната кора наоколо трябва да е пълна с тях.
— Те не са по пътя на шахтата.
Крейн се намръщи.
— Какво искате да кажете?
— Първият беше, но останалите излязоха да ни посрещнат.
— Да ви посрещнат? Какви ги говорите?
Пионг отново се засмя.
— Не знам как да се изразя по друг начин. Те идват към Стъкленото топче. Сякаш ги привлича.
— Тези неща пробиват твърда скала?
Тя сви рамене.
— Не знаем как точно идват, но го правят.
Той се вгледа по-внимателно в странния предмет. Нещото се рееше в средата на лабораторията и искреше с дълбок вътрешен блясък, мъждукаща дъга в безброй оттенъци. Вторачен в него, Крейн изведнъж почувства силна убеденост, че страховете на Ашър са неоправдани. Вероятно обезпокоителният разказ на очевидеца, който бе прочел през нощта, беше измислица или се отнасяше до нещо съвсем различно. Заболяването на хората в базата сигурно се коренеше другаде. Предметът трябваше да е добронамерен. Само една етично напреднала култура, превъзмогнала войната, агресията и злото, можеше да създаде нещо толкова неописуемо красиво.
— Какво по-точно изследвате? — попита той.
— Лъча светлина, който излъчва предметът. Пускам го през рефрактометър и спектрални радиометри. Анализирам съставните му части. Но не е лесно.
— Защото трябва да местите апаратурата, както на него му е удобно, а не обратното?
Пионг пак се засмя.
— Да, и това. Но имах предвид, че и с двама ни се случва едно и също. Парчетата от ребуса не се подреждат.
Крейн скръсти ръце и се облегна на апарата.
— Разкажете ми.
— С удоволствие. Вижте, учените много се интересуват от маркерите. Не се сещам за по-подходяща дума. Останалите изгарят от нетърпение да стигнат до недрата. Понякога си мисля, че ми дадоха тази маловажна задача само защото Королис иска да ме държи настрана. Доведоха ме тук да програмирам компютрите на учените, а не да работя с тях.
Не можа да прикрие огорчението в гласа си. „Королис я е отстранил от важната работа и я е напъхал в тази затънтена лаборатория — помисли Крейн, — където тя пропилява таланта си в теории и второстепенни измервания“.
— Защо го е направил? — попита той. — Няма ли ви доверие?
— Королис не вярва на никого, особено на човек с научна степен от Технологическия университета в Пекин. — Пионг посочи реещия се предмет. — Все едно. Лъчът светлина изглежда неподвижен, нали? Но когато го обработваш, виждаш, че всъщност пулсира невероятно бързо — над един милион пъти в секунда.
Крейн се втренчи в лъча.
— Да. Ашър ми каза.
— И това не е всичко. Светлината изглежда обикновена, нали?
— Да, освен, че е ослепително бяла.
— Само че съвсем не е обикновена, а парадоксална. Всички анализи, които направих, показаха аномалии.
— Как е възможно? Светлината си е светлина.
— И аз мислех така, но тестовете показаха други резултати. Ще ви дам един пример. Апаратът, на който сте се облегнали, е спектрограф.
— Не съм виждал толкова голям спектрограф.
— Да. — Тя се усмихна. — Това е много специален фотоелектрически спектрограф. Работи страхотно бързо и представя много по-подробна картина от обикновените. Знаете ли на какъв принцип действа?
— Разлага светлината на съставните й вълни.
— Точно така. Когато е йонизирана, например от висока температура, материята излъчва светлина. Различните видове материя излъчват различни видове светлина. Наричат се „линейни емисии“ и спектрографът ги улавя и категоризира. Много са важни за астрономите. Като изследват линейните емисии на някоя звезда, те могат да определят състава й.
— Продължавайте.
— Използвах спектрографа и анализирах лъча светлина, излизащ от това нещо. И ето какъв резултат получих. — Пионг победоносно взе един лист и го даде на Крейн.
Той го погледна, но не видя нищо необикновено. Беше показана вълнообразна линия с пикове и падове, не по-различна от електрокардиограма.
— Не съм запознат добре с фотоелектрическата спектроскопия, но не виждам нищо странно.
— Може би не е странно за далечна звезда, но за този малък предмет е невероятно странно. Това са абсорбционни линии. — Тя посочи няколко остри пика на диаграмата.
— И какво?
