— Абсорбционният спектър се вижда само когато пред звездата има нещо, например облак от газ, или друго, което закрива част от светлината и поглъща определени светлинни вълни. Никога няма да видиш такъв резултат от лъч светлина в стаята, където се намираш.
Крейн отново погледна графиката на спектъра и се намръщи.
— Искате да кажете, че светлината, излъчваща се от това нещо, може да се види само от далечна звезда?
— Точно така. Спектърът светлина, излъчващ се от предмета, е принципно невъзможен.
Крейн мълчаливо й върна разпечатката.
— И това е само един от десетината парадокси, които открих в този малък маркер. От всяко изследване получавам неразбираеми резултати. Интересно е, но и отчайващо. Затова си направих труда да ги анализирам със спектрографа. Реших, че нещо обикновено използвано от астрономите, ще покаже ясни данни. — Тя поклати глава. — Има и друго. Физическите съставни части. И преди всичко, защо маркерът излъчва светлинен лъч. И забелязахте ли, че лъчът винаги е отправен в една и съща посока, независимо накъде се завърта предметът?
— Не. — Крейн взе реещия се артефакт и разсеяно го обърна в ръката си. Въпреки че маркерът послушно се завъртя от лекия му натиск, лъчът светлина не промени посоката си и остана насочен към тавана. Източникът му бавно се премести по повърхността, докато се въртеше. Предметът беше студен и странно хлъзгав. Много любопитно. Светлината излиза от едно и също място, независимо как маркерът е разположен в пространството, сякаш цялата му повърхност свети. — Той доближи артефакта до очите си. Несъмнено си въобразяваше, но маркерът май се затопли. Крейн погледна Хюй Пионг. — Дали пък…
И изведнъж млъкна. Китайката беше отстъпила назад. На лицето й бяха изписани ужас и страх.
— Какво има? — попита той.
Доктор Пионг направи още една крачка назад и се скри зад големия апарат.
— Ръкавици — възкликна задавено тя.
Крейн почувства във върховете на пръстите си болезнена топлина и бързо пусна плочката. Тя плавно се плъзна в предишната си позиция в центъра на стаята.
Крейн се вторачи в нещото, замръзнал от внезапен страх. Пионг беше произнесла само една дума, но смисълът й остави незаличима следа в съзнанието му.
„Никой не го е докосвал без ръкавици“
Паренето в пръстите му се засили. Сърцето му се разтупка, устата му пресъхна. Току-що беше направил нещо недопустимо. Възмутителна грешка, сякаш беше начинаещ изследовател. И сега.
Мислите му бяха прекъснати от внезапен пронизителен сигнал. Разнесе се стържене на метал и отдушниците в лабораторията се затвориха. Лампите на тавана угаснаха. Блеснаха червени светлини, предупреждаващи за опасност.
Хюй Пионг беше натиснала бутона за тревога и ги беше затворила вътре.
ГЛАВА 27
Крейн стоеше вцепенен. Стените сякаш трепереха от звука на сирената, аварийните лампи бяха облели лабораторията в кървавочервена светлина.
Какво се беше случило? Крейн бе докоснал извънземното устройство и допирът му беше задействал някаква реакция. „Господи — помисли той, обзет от безумен страх, — Облъчен ли съм? Може би някакъв вид алфа-радиация или ниска неутронна радиация? Колко силна е дозата?“
Прогони тази мисъл от съзнанието си, опита да се пребори със страха и да разсъждава логично. „Какво е лечението за частично облъчване на тялото?“
Отстъпи от реещия се предмет и извика:
— Баня! Трябва ми баня във физиологичен разтвор. Бързо!
Хюй Пионг се бе навела над апарата и говореше нещо, но той не чуваше думите й от пронизителния вой на клаксона.
— Какво?
Китайката завика нещо, размахваше ръце.
— Какво? — повтори той.
Хюй се обърна и натисна бутона на стената. Сирената млъкна. След минута се включи неоновото осветление.
— Казах, че всичко е наред! — извика тя. — Това са само инфрачервени лъчи!
Крейн се вторачи в нея.
— Инфрачервени?
— Да. Току-що видях показанията на контролното табло. Когато го докосна, маркерът започна да излъчва инфрачервена светлина. — Пионг отново се вгледа в уреда, после взе преносим Гайгеров брояч, прокара го по гърдите на Крейн и го задържа върху пръстите му. — Нищо друго освен нормалните за Базата показания.
В същия миг чуха викове и тропане по вратата. Хюй се обърна, изтича до комуникационното табло и грабна предавателя.
— Говори доктор Пионг. Фалшива тревога. Повтарям, тревогата беше дадена по грешка.
Отговори безплътен глас, безизразен и механичен.
— Въведете код за потвърждение.
Тя се обърна към клавиатурата и натисна поредица цифри.
— Кодът потвърден — каза гласът. — Тревогата е отменена.
Отново се разнесе дрънчене на метал и капаците от вентилационните тръби се отместиха. В лабораторията нахлу свеж въздух. Хюй отключи вратата и я отвори. Двамата морски пехотинци, който удряха по нея, едва не паднаха вътре.
— Фалшива тревога — каза тя, усмихваше се почтително и кимаше. — Много съжалявам за безпокойството.
Командосите огледаха подозрително стаята, насочили оръжията си. Хюй продължи да се усмихва и да кима. Двамата погледнаха още веднъж Крейн, излязоха и отново заеха позициите си от двете страни на вратата.
Пионг я затвори, обърна се към Крейн и се усмихна глуповато.
— Съжалявам.
— Вие ли съжалявате? Аз направих грешка, от която би се засрамил дори ученик.
— Не. Мислех, че знаете указанията. Реагирах прекалено емоционално. Но пък тук долу всички сме напрегнати. Изследванията и анализите, направени дотук, показват, че маркерите са инертни и безвредни, но…
Гласът й постепенно заглъхна. Настъпи мълчание. Крейн бавно си пое дъх. Върховете на пръстите му все още пареха от инфрачервената топлина.
— Всъщност смятам, че ми направихте услуга, доктор Крейн — каза някак замислено Хюй.
— Защо? — попита той, разсеяно търкаше пръстите си.
— Дадохте ми нещо друго, което да анализирам. Маркерът излъчва два вида електромагнитна радиация.
Крейн я погледна учудено.
— Искате да кажете…
— Да. — Тя посочи апарата. — Маркерът все още излъчва видима и инфрачервена светлина.
Отново настъпи мълчание. Крейн се приближи до предмета, този път по-предпазливо. Артефактът се рееше пред него и проблясваше. Перлените му краища едва забележимо потрепваха като изящни непостоянни очертания на мираж.
— Защо го прави? — промълви той.
— Точно това е въпросът.
Крейн се вгледа в предмета с любопитство.
— Не може да е свързано с начина му на движение, нали?
— Изглежда малко вероятно.
