10011
00001
00000
00000
Ашър се втренчи в екрана.
— Кратка е за компютърна програма.
— Да. Трябва да е много елементарна компютърна програма. И на машинен език — основният, универсален, дигитален език.
Ашър кимна.
— И после?
— Сутринта съставих кратка програма, която да сравни тези стойности с крайния списък инструкции, написани на стандартния машинен език. Програмата даде всевъзможни инструкции на стойностите, една по една, и после провери дали ще се появи компютърна програма, с която може да работи.
— Какво те кара да мислиш, че подателите на посланието използват същия машинен език за инструкции като нашия?
— На бинарно ниво има някои дигитални инструкции, които са общи за всяко въобразимо компютърно устройство — инкремент, декремент, прескочи, пропусни, ако е нула, и булеан логика. Затова оставих програмата да върви и продължих с другата си работа.
Ашър кимна.
— Преди двадесетина минути програмата завърши проверката.
— И четиринадесетте реда преведоха ли се в някоя компютърна програма?
— Да. В една.
— Сериозно?
— Програма за прост математически израз. Ето я. Марис натисна друг клавиш и на монитора се появиха редици инструкции.
Ашър нетърпеливо се наведе напред.
| ЛИНИЯ № | МНЕМОНИКА | ЗАБЕЛЕЖКИ |
|---|---|---|
| 00101 | ADD | /Зареди установена единица /от числото в позиция 13 (десетична дроб) |
| 00011 | 00011 | |
| 01011 | CNM | /Сложи обратен знак на числото. |
| 00111 | PLC | /Въведи полученото число /в позиция 14. |
| 00110 | 00100 | |
| 00101 | ADD | /Извади от /числото в позиция 12. |
| 00010 | 00010 | |
| 01100 | ISZ | /Инкремент и пропусни, ако е нула. |
| 01010 | JMP | /Върни програмния контрол /на стъпка 6. |
| 00110 | 00110 | |
| 10011 | КРАЙ | /Затвори програмата. |
| 00001 | /Позиция 12 | |
| 00000 | /Позиция 13 | |
| 00000 | /Позиция 14 |
— Какво прави програмата? — попита Ашър.
— Ще забележите, че е написана като серия от повтарящи се изваждания, закодирани в кръг. Така се извършва делението на машинен език — чрез повтарящо се изваждане. Е, поне единият от начините. Може също да използваш десния SHIFT за аритметически действия, но това изисква по-специализирана компютърна система.
— Тогава е деление.
Марис кимна.
Ашър почувства изненада и озадаченост, примесени с внезапно силно вълнение.
— Не се колебай. Кое число се дели?
— Едно.
— Едно. И на какво се дели едно?
Марис облиза устни.
— Ами, проблемът е там, че…
ГЛАВА 26
Вратата беше едната от шестте в резервния необозначен коридор в североизточния квадрант на третото ниво и имаше надпис „Радиология“.
Капитан Королис кимна на единия от придружаващите го морски пехотинци да я отвори и влезе. Питър Крейн погледна над рамото му и видя малка, но добре обзаведена лаборатория. Всъщност по-голямата част от помещението беше заета от обемист апарат. Пред един компютър седеше жена с азиатски черти и бяла престилка и бързо пишеше. Тя вдигна глава, стана, усмихна се и се поклони.
Без да отговори на поздрава, Королис обиколи стаята, като неодобрително поглеждаше Крейн.
— Това трябва да послужи на целите ви — каза той и отново огледа помещението, сякаш отмяташе наум нещата, които Крейн би могъл да открадне, после излезе в коридора. — Оставете пост отвън — заповяда Королис на двамата командоси, обърна се и тръгна.
Крейн се вторачи за миг в гърба му, после кимна на морските пехотинци, влезе в лабораторията и затвори вратата. Чу се тихо изскърцване на гума — уплътнителят около вратата прилепна на мястото си. Крейн се приближи до жената, която все още стоеше права до лабораторната маса и се усмихваше.
— Питър Крейн — представи се той и стисна ръката й. — Извинявайте, че нахлух така, но тук долу нямам работно пространство, а ми казаха, че в тази лаборатория има светлинна маса.
— Хюй Пионг — каза азиатката. Усмивката й разкри ослепително бели зъби. — Чувала съм за вас, доктор Крейн. Вие изследвате заболяването, нали?
— Да. Искам само да видя няколко рентгенови снимки.
— Няма проблем. Чувствайте се свободен да използвате, каквото желаете. — Беше дребна и слаба, с искрящи черни очи зад кръглите очила. Говореше със силен китайски акцент. Изглеждаше тридесетинагодишна. — Светлинната маса е ей там.
— Благодаря.
— Кажете ми, ако се нуждаете от нещо.
Той отиде до светлинната маса, включи я и извади рентгеновите снимки, които беше поръчал да направят на неколцината работници в Сондажния комплекс. Както предполагаше, нямаше проблеми. Радиографиите бяха потискащо нормални Всичко беше чисто.
През последните няколко часа беше направил неофициални прегледи на шест души от Сондажния комплекс и бе установил, че оплакванията им са същите като на пациентите в незасекретената зона на Базата — неясни и влудяващо разнообразни. Един се оплакваше от силно чувство за гадене, друг от замъглено зрение и увреждане на зрителното поле. Няколко оплаквания бяха на психична основа — смущения в храненето, трудно запазване на равновесие, краткотрайна загуба на паметта. Нито един от случаите не беше остър и както останалите, не изглеждаха свързани. Само един беше интересен — жена, която показваше забележителна промяна в характера. Обикновено плаха и тиха въздържателка, от десетина дни тя беше започнала да ругае и да псува и бе станала агресивна и развратна. Предишния ден я бяха затворили в стаята й, след като я бяха намерили пияна по време на смяна. Крейн я разпита и разговаря с колегите й. Щеше да изпрати подробен доклад на Роджър Корбет за преценка — разбира се, уместно
