По трудния начин

— Какво означава ДБ? — попита Ричър.

— Дакота Билдинг — отвърна Пати. — Това е официалното съкращение по картите.

— Засичала ли си Йоко Оно?

— Постоянно я срещам.

— Как така познаваш Бърк по име?

— Бърк вече работеше там по времето на Ан.

Предпоследната бележка гласеше: „18:59 ч. Бърк и Венти излизат от ДБ в черно беемве, с чанта. Венти се крие отзад.“

— Венти? — попита Ричър.

— Така те наричам. Кодово име.

— Защо?

— Венти е най-големият размер кафе, който продават в „Старбъкс“. В най-голямата чаша.

— Аз обичам кафе — каза Ричър.

— Мога да ти направя.

Ричър се обърна към стаята. Апартаментът беше малък, с една спалня. Обикновен, подреден и чист. Най-вероятно струваше повече от петстотин хиляди долара.

— Защо ми показваш всичко това? — попита той.

— Наскоро го реших — отвърна тя. — Реших да следя за появата на нови хора, да ги причаквам в засада и да ги предупреждавам.

— За какво?

— За Лейн. Какво представлява и какво е направил.

— Какво е направил?

— Ще ти приготвя кафе — каза Пати.

Беше неудържима. Шмугна се в малката кухня и започна да се занимава с кафе-машината. Скоро Ричър усети уханието на кафе. Не беше жаден. Току-що беше изпил цяла бутилка вода. Но той обичаше кафе. Реши, че нищо няма да му струва да остане за една чаша.

— Без сметана и без захар, нали така? — подвикна Пати.

— Откъде знаеш?

— Доверявам се на инстинктите си — обясни тя.

Аз също, помисли си Ричър. Но съвсем не беше сигурен какво точно му подсказват в момента.

— Предлагам да говориш по същество — каза той.

— Добре — отвърна Пати Джоузеф. — Така и ще направя.

После добави:

— Преди пет години Ан не беше отвлечена наистина. Беше само за прикритие. Всъщност Лейн я уби.

18

Пати Джоузеф донесе на Джак Ричър черно кафе в огромна бяла порцеланова чаша. Петстотин милилитра или двайсет унции. „Венти“. Остави чашата на картонена подложка, обърна му гръб и седна на стола, поставен до прозореца. Взе химикалката в дясната си ръка и бинокъла в лявата. Уредът, изглежда, беше тежък. Държеше го като гюлетласкачка — върху отворената си длан, близо до шията.

— Едуард Лейн е студен човек — каза тя. — Той изисква вярност, уважение и покорство. Има нужда от тези неща, така както наркоманите се нуждаят от следващата доза. Всъщност това е истинската причина за цялата компания от наемни войници. Лейн не искаше да губи командирския си пост, когато напусна армията. Така че реши да си направи собствена армия. Има нужда да раздава заповеди и те да се изпълняват. Както ти или аз имаме нужда да дишаме. Според мен той е на ръба на душевно заболяване. Може би психоза.

— Какво още? — попита Ричър.

— Не обръща никакво внимание на доведената си дъщеря. Забелязал ли си?

Ричър не отговори. Наистина не спомена, че Джейд също е отвлечена, помисли си той. Освен това е изрязал лицето й от снимката в хола.

— Сестра ми Ан не беше от най-послушните — продължи Пати. — Нищо скандално, разбира се. Нищо неразумно. Но Едуард Лейн се отнасяше към брака по същия начин, по който би ръководил военна операция. Ан не можеше да понесе това. И колкото повече се противеше, толкова повече дисциплина изискваше Лейн. Направо се вманиачи.

— Какво в него изобщо я е привлякло?

— Той може да бъде привлекателен. Лейн е силен и мълчалив човек. Дори е интелигентен, по своя си ограничен начин.

— Какво работеше Ан, преди да го срещне?

— Беше фотомодел.

Ричър мълчеше.

— Да — каза Пати. — Както и следващата му съпруга.

— И какво стана?

— Двамата с общи усилия доведоха брака си до криза. Смятам, че беше неизбежно. Един ден тя ми каза, че иска развод. Естествено, аз я подкрепих. Така беше най-добре за нея. Но тя се постара да го измъчи максимално. Настояваше за издръжка, подялба на имуществото и всичко останало. Беше най- голямата грешка, която можеше да направи. Знаех, че не бива. Казах й просто да изчезва, докато все още може. Но тя беше вложила пари в този брак. И Лейн ги беше използвал като първоначален капитал. Ан си искаше своя дял. Но Лейн дори не можеше да приеме неподчинението на съпругата си, която искаше развод. Да приеме факта, че освен това трябва да й даде и пари, беше просто невъзможно. Така Ан щеше да го унижи пред обществото, защото щеше да се наложи да разкрие какво е станало и да потърси друг инвеститор. Затова той реши проблема радикално. Инсценира отвличане и нареди да я убият.

За момент настъпи тишина.

— Тогава е била намесена и полицията — изтъкна Ричър. — Както и ФБР. Значи действията му са били разглеждани под лупа.

Пати се обърна към него и тъжно се усмихна.

— Ето, започва се — каза тя. — Стигнахме до момента, в който малката сестричка започва да говори като луда. Но очевидно Лейн е планирал всичко много добре. Така че убийството е изглеждало съвсем истинско.

— Как?

— С помощта на хората му. За него работи цял отряд убийци. Те са свикнали да изпълняват заповеди. И са умни. Знаят как се правят такива неща. И не са кротки монаси. Всички до един са участвали в тайни операции. Вероятно всички до един са убивали, от упор.

Ричър кимна. Така е, помисли си той. Всички до един са го правили. Многократно.

— Подозираш ли конкретно някого от тях? — попита той.

— Нито един от тези, които ти познаваш — отвърна Пати. — Никой, който все още е в елитната група. Ситуацията не позволява такова нещо. Не и в дългосрочен план. Смятам, че хората нямаше да издържат психологически. Но освен това смятам, че Лейн не би използвал второстепенни играчи за такава задача. Трябвали са му хора, на които може да се довери напълно.

— Тогава кой го е направил?

— Хора от елитната група, които вече не работят за него.

— Кой попада в тази категория?

— Двама души — отвърна Пати. — Един, който се казваше Хобарт, и още един, който се казваше Найт.

— Защо вече не работят за него? По каква причина двама доверени войници от елитната група просто ще станат и ще си тръгнат?

— Скоро след като загина Ан, групата проведе някаква операция зад граница. Очевидно операцията не