По трудния начин

почести, медали и препоръки.

— Ти такъв ли си?

— Да. Но имах проблеми с израстването в кариерата, защото понякога отказвам да сътруднича. Грегъри ме попита за това. Беше първият от тях, с когото разговарях. Още в началото се поинтересува дали съм имал проблеми в кариерата. Когато потвърдих, изглеждаше щастлив от този факт.

— Защото е означавало, че сте от една порода.

Ричър кимна.

— Освен това донякъде обяснява защо се държат за Лейн. Къде иначе ще изкарват по двайсет и пет хиляди на месец с такива досиета?

— Толкова ли получават? Това прави по триста хиляди годишно.

— И аз така го сметнах, въпреки че отдавна съм учил математика.

— И на теб ли ти предложи толкова? Триста хиляди?

Ричър не отговори.

— Какво те тревожи?

— Все още не сме свършили с предаването на информация — напомни той.

— Ан Лейн е умряла преди пет години на един празен парцел близо до магистралата в Ню Джързи. Не разполагаме с никакви други факти.

— И какво ти подсказва интуицията?

— А твоята?

Ричър сви рамене.

— Бруър ми каза нещо интересно. Каза ми, че просто не знае истината, което било странно за него, защото дори когато греши за нещо, някак си знае, че греши. Аз съм същият. Винаги знам. Но този път не знам нищо. Така че това, което ме тревожи в момента, е абсолютното нищо.

— Според мен е било истинско отвличане — каза Полинг. — И аз съм виновна за всичко.

— Наистина ли така мислиш?

Тя помълча за миг и поклати глава.

— Всъщност не. Честно да ти кажа, не знам какво да мисля. Господ ми е свидетел, че ми се иска Лейн да е виновен. Очевидно. И той може би е. Но в името на здравия разум трябва да призная, че просто така ми се иска, за да имам извинение пред собствената си съвест. Все пак трябва да проумея цялото нещо. И се опитвам да избягвам евтината утеха. Обикновено най-простото обяснение е вярното обяснение. Така че според мен е било обикновено отвличане, а не сложна конспирация. И аз съм объркала всичко.

— Как точно?

— Не знам. Стояла съм будна стотици нощи, за го да обмислям. Не виждам къде съм допуснала грешка.

— Значи може би не си. Може би наистина е било сложна конспирация.

— Какво те тревожи, Ричър? — повтори тя.

Той я погледна и отговори:

— Каквото и да е било, в момента то се случва отново.

25

Лорън Полинг се наведе напред на стола си и рече:

— Разкажи ми.

Така че Ричър й разказа всичко — за първата вечер в кафенето и първото двойно еспресо в пластмасова чаша; за неправилно паркирания мерцедес-бенц, неизвестния шофьор, който беше пресякъл пеш Шесто Авеню между колите и беше заминал с мерцедеса; за втория ден, в който Грегъри беше потърсил свидетели; за третия ден, с червената врата, която беше останала затворена, и за синьото беемве. И за кошмарния електронен глас, който беше накарал шофьора на следващото черно беемве да спре до същия пожарен кран.

— Ако наистина е конспирация, тя е невероятно сложна — каза Полинг.

— И аз мисля същото — отвърна Ричър.

— И безумно скъпа.

— Не е задължително — каза той.

— Имаш предвид, че парите се въртят в кръг?

— Имам предвид, че всъщност не съм виждал пари. Виждал съм само затворени сакове.

— Нарязани вестници?

— Може би — отвърна той. — Ако наистина е конспирация.

— Ами ако не е?

— И аз това се питам.

— Имам чувството, че е истинско.

— А ако не е, не мога да си представя кой го прави. За такава работа ще му трябват доверени хора, което означава хора от елитната група, но никой от тях не липсва.

— Разбирали ли са се? Като мъж и жена?

— Никой не твърди противното.

— Значи е истинско.

Ричър кимна.

— Схемата изглежда стабилна. Първоначалното отвличане зависи от вътрешен човек — от информацията къде ще бъдат Кейт и Джейд и кога. И ние можем да докажем съществуването на вътрешен човек по два начина. От една страна, похитителите знаят много за работата на Лейн. Знаят точно какви автомобили притежава например.

— А от друга страна?

— Има нещо, което ми се върти в главата. Нещо за ченгета. Накарах Лейн да ми повтори точно какво са казали при първото обаждане по телефона. И той го направи — дума по дума. И лошите така и не казаха „Не замесвай ченгетата.“ А това е нещо стандартно, нали? Винаги предупреждават жертвата да не замесва ченгетата. Но сега не са го направили. А това подсказва, че те знаят за историята отпреди пет години. Знаят, че Лейн, така или иначе, няма да отиде при ченгетата. И няма нужда да му го казват изрично.

— От което следва, че историята преди пет години също е истинско отвличане?

— Не непременно. Може би просто отразява версията, която Лейн е представил на хората.

— Но ако този път е истинско, това не прави ли по-голяма вероятността и миналия път да е било така?

— Може би да, а може би не. Какъвто и да е случаят, престани да се измъчваш.

— Все едно сме в зала с криви огледала.

Ричър кимна и каза:

— Но все пак има един факт, който не мога да вместя в нито един от сценариите. Самото първоначално отвличане. Единственият възможен метод е бърз, мръсен удар в самата кола — в момента, в който е спряла. Всички са съгласни. Зададох този въпрос теоретично на някои от хората на Лейн, за да проверя дали не изпускам нещо. Но няма такова нещо. И така, проблемът в тази версия е фактът, че „Блумингдейлс“ е дълъг цяла пресечка. Как е възможно някой да предвиди точно къде ще спре ягуарът на Тейлър? Ако не са го предвидили съвсем точно, цялата схема би трябвало да се разпадне на секундата. Кейт или Джейд вече щяха да са излезли на тротоара или пък Тейлър щеше да е забелязал как към колата тича непознат човек и щеше да е потеглил. Или поне да е заключил вратите.

— И какво следва от това?

— Следва, че независимо дали е истинско или фалшиво, нещо в отвличането не се връзва. Не мога да разбера какво точно е станало. Не мога да намеря място, на което да стъпя здраво. За пръв път през живота си просто не знам нищо. Както каза Бруър, много пъти съм грешал, но винаги съм бил сигурен.

— Трябва да говориш с Бруър. Официално.

— Няма смисъл. Полицейското управление на Ню Йорк не може да предприеме нищо, ако Лейн не им се обади. Или ако не получат поне доклад за изчезнало лице от някой, който има интерес от това.