пресметливо.
— Името — каза накрая той. — Утре.
— Добре — обеща Ричър.
Лейн кимна на хората си и те излязоха в същия ред, в който бяха влезли. Първо Перес, после Адисън и накрая Лейн. Ричър чу как изтрополиха надолу по стълбите, входната врата към улицата се затръшна и той се върна в спалнята. Там ги проследи с поглед, докато се качваха в черния рейндж роувър и потегляха на север. Изчака една минута и когато прецени, че вече са минали светофара на Хаустън Стрийт, се върна в антрето и почука на вратата на банята.
— Тръгнаха си.
Ричър занесе Хобарт на канапето и го подпря да седне като парцалена кукла. Ди Мари отиде в кухнята, а Полинг сведе очи и каза:
— Чухме всичко.
— Супата още е топла — обади се Ди Мари. — Имахме късмет, че този човек не се доближи до нея.
— Той имаше късмет — отвърна Ричър.
Хобарт се намести на канапето и се обади:
— Не се заблуждавай. Те не са вчерашни. Без малко да пострадаш сериозно. Лейн не взема на работа добри хора.
— Взел е теб.
— Да, така е.
— Тогава?
— Аз не съм добър човек — отвърна Хобарт. — Вписвам се идеално.
— На мен ми се струваш добър.
— Само защото изпитваш съчувствие.
— Но защо да си лош?
— Уволнен съм дисциплинарно. Изритаха ме от морската пехота.
— Защо?
— Отказах да изпълня заповед. После пребих човека, който я беше издал.
— Каква беше заповедта?
— Да открия огън по цивилно превозно средство. В Босна.
— Звучи ми като неправилна заповед.
Хобарт поклати глава.
— Не, лейтенантът беше прав. Колата беше пълна с лоши. По-късно същия ден раниха двама от нашите. Аз бях сбъркал.
Ричър се обърна към него.
— Да предположим, че на онзи наблюдателен пост в Африка бяха останали Перес и Адисън. Щеше ли да ги зарежеш?
— Работата на морския пехотинец е да изпълнява заповедите — отвърна Хобарт. — А аз се бях научил по трудния начин, че понякога офицерите знаят по-добре от нас какво става.
— И все пак? Без заобикалки?
Хобарт зарея поглед в празното пространство, преди да отговори:
— Не, нямаше да ги оставя. По никакъв начин. Не си представям как някой изобщо е способен на такова нещо. Все още не проумявам как ме зарязаха, по дяволите. И ужасно съжалявам, че са го направили.
— Супа — обади се Ди Мари. — Стига си говорил, трябва да ядеш.
— Първо трябва да ви преместим — каза Полинг.
— Вече няма нужда — възрази Ди Мари. — Те няма да се върнат. Сега това е най-безопасното място в целия град.
— Така ще ви бъде по-лесно.
— Аз не търся лесното. Търся правилното.
Домофонът звънна и се чу глас с руски акцент. Беше домакинът от Шесто Авеню, който беше дошъл да поправи разбитата врата. Ричър го посрещна в антрето. Руснакът носеше чанта с инструменти и няколко дъски.
— Сега определено сме добре — каза Ди Мари.
Така че Полинг просто плати на руснака и двамата с Ричър си тръгнаха.
Докато вървяха по тротоара, Полинг мълчеше и беше леко враждебна. Не се доближаваше до Ричър и гледаше право пред себе си, сякаш не искаше дори да го вижда.
— Какво има? — попита той.
— От банята чухме всичко — отвърна тя.
— И?
— Ти се продаде на Лейн. Сега работиш за него.
— Работя за Кейт и Джейд.
— Можеш да го правиш и безплатно.
— Исках да го проверя — обясни Ричър. — Все още ми трябва доказателство, че този път отвличането е наистина. Ако не беше, Лейн щеше да се откаже. Щеше да каже, че вече не заслужавам парите, защото съм закъснял. Но той не го направи. Все още иска да пипне извършителя. Значи наистина има извършител.
— Не ти вярвам. Проверката е безсмислена. Както ти каза и Пати Джоузеф, Лейн блъфира. Прави демонстрация за пред хората си и залага на това, че е по-умен от теб.
— Да, но сега току-що откри, че не е по-умен от мен. Все пак намерих Хобарт преди него.
— Както и да е, въпросът е за парите, нали?
— Да — отвърна Ричър. — Точно така.
— Поне можеш да се опиташ да го отречеш.
Ричър се усмихна.
— Виждала ли си един милион долара в брой? — попита той. — Държала ли си един милион долара в ръцете си? Аз да, днес. Страхотно усещане. Толкова са тежки и плътни. Толкова могъщи. Сякаш бяха топли. Като миниатюрна атомна бомба.
— Не се съмнявам, че е било много впечатляващо.
— Аз поисках тези пари, Полинг. Наистина. И мога да ги спечеля. Тъй или иначе, ще намеря човека. Заради Кейт и Джейд. Нищо не ми пречи да продам името му на Лейн. Това не променя нищо в уравнението.
— Променя го. Така ставаш наемен войник. Точно като тях.
— Парите са голяма сила — настоя той.
— Какво можеш да си купиш с един милион долара? Къща? Кола? Нова риза? Не те разбирам.
— Аз често оставам неразбран — каза Ричър.
— Неразбирането беше изцяло мое. Харесвах те. Мислех, че си по-добър от тях.
— Ти също работиш за пари.
— Да, но много внимателно си избирам за кого да работя.
— Това са много повече пари.
— Мръсни пари.
— Струват също толкова, колкото и чистите.
— Е, харчи си ги със здраве.
— Така и ще направя.
Тя не каза нищо.
— Полинг, успокой се — каза Ричър.
— Защо?
— Защото смятам да платя на теб за времето, услугите и разходите ти и да изпратя Хобарт в Бърмингам или Нашвил, за да го оправят. Ще му купя резервни части за цял живот, ще му наема жилище и ще му оставя пари за харчене, защото предполагам, че точно в момента няма лесно да си намери работа. Поне не
