Ричър кимна.
— Да, наскоро го е напуснал.
— Как се казва?
— Тейлър — отвърна Ричър. — Греъм Тейлър. Гражданин на Великобритания.
53
Човекът от Пентагона си тръгна, като обеща в най-скоро време да се свърже с тях по мобилния телефон на Полинг. Ричър поиска отново да му напълнят чашата, а Полинг отбеляза:
— Не си намерил паспорта на Тейлър в апартамента му, нали?
— Не, нямаше го.
— Така че или той е жив, или според теб някой се представя за него.
Ричър не отговори.
— Да кажем, че Тейлър е работил заедно с човека, който няма език — предположи Полинг. — Да кажем, че са се скарали за нещо — дали заради това какво да направят с Кейт и Джейд накрая или заради парите, а може би и двете. Да кажем, че единият от тях е убил другия и е избягал с паспорта на Тейлър, като е взел всички пари.
— Ако е човекът без език, защо да използва паспорта на Тейлър?
— Може би си няма собствен. Много американци нямат международен паспорт. Или пък е записан в някакъв черен списък. Вероятно не може да мине през летището със собственото си име.
— На паспортите има снимка.
— Снимките на паспортите често са стари и не много ясни. Ти харесваш ли се на снимката си в паспорта?
— Горе-долу.
— Горе-долу понякога е достатъчно — каза Полинг. — Когато излизаш, не те проверяват толкова подробно, както когато влизаш.
Ричър кимна, вдигна поглед и видя как Бруър влиза в кафенето. Едър, бърз, енергичен. По лицето му се четеше нещо — може би раздразнение, може би тревога.
— Трупът от реката не е на човека от снимката на Пати — съобщи той.
— Сигурен ли си? — попита го Ричър.
— Естествено. Човекът на Пати е висок около метър и осемдесет, с атлетично телосложение, а удавникът е висок около метър и деветдесет и е дебел. Това са доста важни разлики, не смяташ ли?
Ричър кимна.
— Доста са важни.
— Имаше ли език? — попита Полинг.
— Какво?
— Език — повтори Полинг. — Удавникът имаше ли език?
— Всички хора имат езици. Какъв е този въпрос?
— Търсим човек с отрязан език.
Бруър я погледна в очите.
— Значи удавникът не е вашият човек. Току-що бях в моргата. Човекът си има всичко друго, освен пулс.
— Сигурен ли си?
— Патолозите обикновено забелязват такива неща.
— Добре — каза Ричър. — Благодарим за помощта.
— Чакай малко — каза Бруър. — Сега и вие ми кажете нещо.
— Какво?
— Защо се интересувате от този тип?
— Установихте ли самоличността му? — попита Ричър.
— Да, по отпечатъците — кимна Бруър. — Бяха размазани, така че се поизмъчихме. Бил е доносник на полицейското управление в Ню Йорк. Ценен кадър. Някои от моите колеги в центъра са доста нещастни.
— За какво е доносничил?
— Търговия с метаамфетамини в Лонг Айланд. Скоро е трябвало да влезе в съда.
— Къде е бил преди това?
— В затвора „Райкърс“, съвсем доскоро. Преместили са го заедно с други затворници, за да не бие на очи. Задържали са го няколко дни, а после са го пуснали.
— Кога?
— Току-що. Патолозите казват, че е умрял около три часа, след като е излязъл от ареста.
— Значи не знаем нищо за него — каза Ричър. — Няма абсолютно никаква връзка с нашия случай.
Този път беше ред на Бруър да попита:
— Сигурен ли си?
— Абсолютно — кимна Ричър.
Бруър го изгледа вторачено, като истински полицай. После просто сви рамене.
— Добре тогава.
— Съжалявам, че не можем да ти помогнем — каза Ричър.
— Случва се.
— Носиш ли снимката от Пати?
— Снимките — уточни Бруър. — Даде ми две. Не можа да реши коя е по-добра.
— В теб ли са?
— В джоба ми.
— Искаш ли да ми ги оставиш?
Бруър му се усмихна — по мъжки.
— Искаш да ги върнеш лично, а?
— Може и така да направя — отвърна Ричър. — Но първо нека да ги погледна.
Снимките бяха в обикновен плик за писма. Бруър го извади от вътрешния си джоб и го остави на масата. Ричър видя, че на едната страна на плика със синя химикалка и красив почерк е написано името „Тейлър“ и думите „За Бруър“.
После Бруър изведнъж си тръгна. Просто стана и излезе на улицата също толкова бързо и енергично, колкото беше влязъл. Ричър го проследи с поглед, после обърна плика на масата пред себе си. Изгледа го, без да го отваря.
— Какво имаме значи? — попита.
— Същото като преди — отвърна Полинг. — Имаме Тейлър и мъжа, който не може да говори.
Ричър поклати глава.
— Тейлър и немият са един и същ човек.
54
— Абсурд — каза Полинг. — Лейн не би взел на работа човек, който не може да говори. Защо му е? Освен това никой не спомена за отрязан език. Ти няколко пъти си питал за Тейлър. Казали са ти, че е добър войник. Не са казали, че е добър войник, въпреки че не може да говори. Не смяташ ли, че щяха да споменат такава важна подробност?
— Три думи — отвърна Ричър. — Трябва да се добавят само три думи, и всичко изведнъж става съвсем смислено.
— Какви три думи?
— Постоянно повтаряме, че човекът не може да говори. Всъщност трябва да казваме: човекът не може
