Щяло е да му отнеме секунда-две.
Хелън се замисли.
— И какво е другото обстоятелство? — попита тя.
— То е лесно да се открие, стига да гледаш в правилната посока. На него му е било нужно да вижда фонтана откъм юг, не откъм запад. Това е било жизненоважно за целите му. Да му се пада надлъж, не напречно.
— Защо?
— Защото той не е пропуснал целта, Хелън. Стрелял е нарочно във фонтана. Искал е куршумът да попадне във водата по дългата ос, не по късата, като в балистичен басейн, за да може по-късно да го открият невредим. Като потвърждение, че е излетял от неговата цев. Ако беше стрелял напряко на езерцето, куршумът е щял да се удари в стената и да се сплеска.
— Но защо му е било нужно всичко това?
Ричър не отговори.
— От внезапно разкаяние? За да го арестуват и накажат? След четиринайсет години?
Ричър поклати глава.
— Щеше да си признае още при ареста. Ако е бил обхванат от внезапно разкаяние, е щял да
— И защо го е направил тогава?
— Много просто, Хелън. Понеже е бил
Тя го гледаше изумена.
— Някой го е принудил — каза Ричър. — Както да го направи, така и да поеме вината. Казали са му оттам да си иде направо вкъщи и да чака да го арестуват. Затова е взел и приспивателно. Иначе е щял да полудее сам в очакване на неизбежното.
Хелън Родин мълчеше.
— Действал е под принуда — продължи Ричър. — Повярвай ми. Това е единственото логично обяснение. Бар не е някакъв самотен перко. Затова е казал:
Хелън мълчеше.
— Кукловодът — каза Ричър.
Ричър огледа за пореден път площада от прозореца на кантората. Фонтанът беше вече две трети пълен. Водните струи подскачаха весело. Слънцето беше изгряло. А в пешеходната зона не се виждаха съмнителни празноскитащи.
Хелън Родин стана от бюрото. Просто се изправи и се загледа замислено пред себе си.
— Предполагам, че трябва да скачам от радост — каза тя.
— Все пак е убил петима души.
— Да, но ако принудата е била такава, че не е могъл да се противопостави, това може да му помогне в съда.
Ричър не отговори.
— Какво според теб е станало? Може ли отзад да стоят хора, които са го заплашили, че ще го убият, него или семейството му, ако не им изпълни една поръчка? Може ли да са го направили само заради тръпката?
— Всичко е възможно — каза Ричър. — Но се съмнявам. Защото, ако се замислиш, Джеймс Бар отдавна е надхвърлил възрастта за подобни облози и тръпки. Поне с двайсет години. Това са детинщини. Пък и в такъв случай нищо не им е пречило да го направят от надлеза. Щели са да искат да оцелее, за да повторят облога.
— Ако не е това, какво?
— Нещо съвсем различно. Много по-сериозно.
— Дали да не кажем на Емерсън? — запита тя.
— Не — отсече Ричър.
— Мисля, че е редно.
— Не бива, по ред причини.
— Какви?
— Например, защото Емерсън смята, че си е опекъл работата. И няма никакъв смисъл да рови отново. Ченгетата мразят да се връщат на случаи, които веднъж са сметнали за приключени.
— Как да постъпим тогава?
— Редно е да си зададем три основни въпроса — каза Ричър. — Кой, как и защо. Това е било сделка. Трябва да се запитаме кой е имал полза от нея. Понеже това със сигурност не е бил Джеймс Бар.
— Явно е същият, който снощи е пратил ония типове по петите ти. Понеже сделката е заплашвала да се провали, ако външен човек като теб почне да клати лодката.
— Именно — каза Ричър.
— Така че трябва да издирим въпросното лице.
— По-добре не.
— Защо?
— Защото това може да струва живота на клиента ти.
— Клиентът ми е в болницата, под денонощна охрана.
— Джеймс Бар не ти е клиент. Клиентът ти е Роузмари. Само си представи с какво са заплашили Джеймс Бар, за да извърши това, което се е искало от него. Та човека в най-добрия случай го чака доживотен затвор без помилване. В най-лошия — инжекция. И той го е знаел от самото начало. Няма как да не е знаел. Защо тогава ги е послушал? Защо се е оставил безропотно да го въвлекат във всичко това? С каквото и да са го сплашили, трябва да е било сериозно, Хелън. Че ще му отнемат най-скъпото. Джеймс Бар няма жена, деца, родители. Има само една сестра.
Хелън Родин мълчеше.
— Казали са му да си затваря устата до края, това е ясно. Затова е поискал да повикат мен. Пратил ми е нещо като шифровано послание. Куклата няма право да споменава кукловода си, нито сега, нито когато и да било. Понеже заплахата не е преминала. Мисля, че той се е съгласил да изтъргува своя живот срещу живота на сестра си. Което ни създава голям проблем. Ако кукловодът забележи, че се ровиш в случая, ще си помисли, че куклата е проговорила. Затова не можеш да се обърнеш към Емерсън.
— Но куклата не е проговаряла. Ние сами се сетихме.
— Може да пуснем и съобщение във вестника, че сами сме се сетили. Дали ще му повярва някой обаче?
— Какво да предприема тогава?
— Нищо — каза Ричър. — Нищо не можеш да направиш. Колкото повече се опитваш да помогнеш на Джеймс Бар, толкова повече се увеличава опасността Роузмари да плати с живота си.
Известно време Хелън Родин мълча.
— Не можем ли да й осигурим защита?
— Не — каза Ричър. — Не можем. Само двама сме, а за това са нужни поне четирима плюс тайна квартира. Което струва много пари.
Хелън Родин излезе иззад бюрото си. Пристъпи до Ричър и се загледа през прозореца. Докосна с ръка перваза — съвсем лекичко, както пианист докосва клавиатурата. После се обърна и облегна гръб на стъклото. Тялото й ухаеше на чисто, може би на фин тоалетен сапун.
— Можеш да го издириш — каза тя.
— Така ли? — попита Ричър с равен глас.
Хелън кимна.
— Той направи грешка — каза тя. — Даде ти повод, който не е свързан с Джеймс Бар. Поне не пряко. Като прати ония хлапаци да те пребият. Сега ти имаш легитимен интерес да откриеш кой ги е наел. Наречи го личен интерес. Можеш да го подгониш, без непременно да си помисли, че Джеймс Бар е проговорил.
