фактури — лява и дясна. Фактура имаше и в ръката й, замръзнала по средата на пътя от лявата към дясната купчинка. На Ричър му се стори по-дребничка, отколкото я бе запомнил. Някак по-тиха, по-невзрачна. Умърлушена.
— Трябва да поговорим — каза той. — Не мислиш ли?
— Много съжалявам за станалото — каза тя.
— Не се извинявай. Не се чувствам обиден. Искам само да знам как стана всичко.
— Не знам как стана.
— Знаеш, Санди. Нали беше там.
Тя не отговори. Постави фактурата върху дясната купчинка и я подравни с пръсти.
— Кой го организира?
— Не знам.
— Поне знаеш кой ти е казал какво да правиш.
— Джеб — каза тя.
— Джеб?
— Джеб Оливър — каза тя. — Работи при нас. Понякога излизаме след работа.
— Тук ли е днес?
— Не, днес не дойде.
Ричър кимна. Гари му беше казал:
— Снощи видяхте ли се? След случката?
— Не, аз побягнах.
— Къде живее?
— Не знам. Живее с майка си някъде. Не го познавам отблизо.
— И какво ти каза?
— Че иска да му помогна за нещо, което е намислил.
— Забавно ли ти се стори?
— В понеделник вечер всичко се струва забавно на едно момиче в град като тоя. Дори да гледаш как капе мивката е забавно.
— Колко ти плати?
Тя не отговори.
— Такова нещо никой не прави безплатно — каза Ричър.
— Сто долара — отвърна тя.
— А на останалите четирима?
— И на тях по толкова.
— Какви бяха те?
— Приятели. Негови.
— Кой го измисли? Това, да се правите на братя и сестра?
— Идеята беше на Джеб. По план ти трябваше да почнеш да ме опипваш. Само дето не стана по план.
— Но ти импровизира доста добре.
Тя се поусмихна, сякаш извънредно рядко получаваше подобна похвала за лично постижение.
— А откъде разбра как да ме намериш? — попита Ричър.
— Разхождахме се с пикапа на Джеб. Мотаехме се безцелно насам-натам. Всъщност повечето време стояхме на едно място. И изведнъж някой му се обади по телефона.
— Кой му се обади?
— Нямам представа.
— Дали приятелчетата му са наясно?
— Едва ли. Джеб обича да знае повече от останалите.
— Не би ли ми заела колата си?
— Колата ми ли?
— Трябва да открия Джеб.
— Но аз не го знам къде живее!
— Остави това на мен. Трябва ми кола.
— Хм, знам ли…
— Не се бой, имам години за шофьорска книжка. Имам години и за доста други неща. В някои от които съм много печена.
Тя отново се поусмихна, понеже Ричър цитираше думите й от предишната вечер. Отмести поглед встрани, после отново се обърна и го загледа — плахо, но с любопитство.
— Добра ли бях снощи? — запита тя. — Искам да кажа, сполучливо ли го изиграх?
— Беше страхотна! — каза Ричър. — Нещо бях угрижен, иначе замалко щях да зарежа футбола.
— За дълго ли ти трябва колата ми?
— Голям ли е тоя град?
— Не особено.
— Ами тогава не за дълго.
— За важна работа ли ти трябва?
— Ти си получила сто долара. Приятелчетата на Джеб, и те по толкова. Дотук петстотин. Предполагам, че самият Джеб е прибрал поне още толкова. Някой му е платил хиляда долара, за да ме прати в болница. Значи работата не е маловажна. Поне за мен.
— Що ли ми трябваше да се замесвам…
— Всичко се размина.
— Заплашва ли ме нещо? — попита тя.
— Може би — отвърна Ричър. — А може би не. Виж какво, да се разберем така. Ти ми услужваш с колата си и аз забравям всичко.
— Обещаваш ли?
— Все едно нищо не е било — каза Ричър.
Тя се наведе и вдигна чантичката си от земята. Порови в нея и измъкна връзка ключове.
— Тойота е — каза тя.
— Знам — отвърна Ричър. — В края на паркинга, до шевролета на Гари.
— Как разбра? — изуми се тя.
— Интуиция — каза той.
Взе ключовете, затвори вратата след себе си и тръгна обратно към магазина. Гари тъкмо маркираше някаква покупка на клиент. Ричър застана до щанда. След около две минути дойде и неговият ред.
— Трябва ми адресът на Джеб Оливър — каза той.
— Защо? — попита Гари.
— По правен въпрос.
— Ще трябва да покажете документ за самоличност.
— Магазинът ти е сцена на престъпен заговор — каза Ричър. — На твое място, колкото по малко знам по въпроса, толкова по-добре.
— Нещо все пак трябва да ми покажете.
— Какво ще кажеш за вътрешността на някоя линейка? Ако не ми дадеш адреса на Джеб Оливър, това ще е следващото нещо, което ще видиш.
Гари се поколеба още миг. Зад Ричър се образуваше опашка. Момчето, изглежда, прецени, че не му се участва в сбиване, което няма изгледи да спечели. И то пред толкова хора. Затова отвори чекмеджето, извади някаква папка и преписа нещо на листче от бележник с емблемата на производител на маслени филтри.
— Карайте на север — каза той. — На седем-осем километра е.
— Благодаря — каза Ричър и пое листчето.
Тойотата на червенокосата запали при първото завъртане на стартера. Ричър остави двигателя да поработи на празен ход, докато премести седалката си докрай назад и нагласи огледалото. Закопча колана и
