Един изстрел

— Да правиш така с ръката си.

— Не мога.

— Това отскоро ли е?

— От година-две.

— Не откакто излезе от комата?

— Не.

Лекарят погледна картона. Възраст: четирийсет и една години.

— Пиеш ли? — попита той.

— Не много — отвърна Бар. — Понякога сръбвам по глътка, за да заспя.

Лекарят не му повярва, естествено, затова прелисти картона до чернодробните показатели и токсикологичната картина. Но нямаше клинични данни за чернодробни увреждания, а токсикологията беше отрицателна. Не пие. Няма алкохолни изменения.

— В последно време ходил ли си на лекар? — попита той.

— Нямам здравна застраховка — отвърна Бар.

— Да чувстваш изтръпване в ръцете и краката?

— Малко.

— Другата ти ръка прави ли така?

— Понякога.

Лекарят отново извади писалката и надраска набързо в долната част на здравния картон: Наблюдава се тремор в дясната ръка, не посттравматичен, малко вероятно да е по причина на алкохолна зависимост, прояви на спорадично изтръпване в крайниците, вероятно начална фаза на ПА.

— Какво ми е? — попита Бар.

— Стига въпроси! — тросна се докторът. След това закачи картона на долната табла на леглото и с чувство за изпълнен дълг излезе от стаята.

Хелън Родин прерови кашоните с материали по делото и намери официалната формулировка на обвиненията срещу Джеймс Бар. Между различните формални нарушения на законите щатската прокуратура на Индиана бе изброила пет убийства, извършени при утежняващи вината обстоятелства, като в съответствие с процедурата бе посочила имената и личните данни на жертвите — пол, възраст, адрес, занятие. Хелън прочете внимателно страницата, като проследи с пръст колонките за адрес и занятие.

— Не виждам никаква очебийна връзка — отбеляза тя.

— Не твърдя, че всичките са набелязани цели — каза Ричър. — Най-вероятно целта е била само една. Максимум две. Останалите са за заблуда. Предумишлено убийство, маскирано като безразборна стрелба на психопат. Така мисля, че е станало.

— Залавям се за работа — каза Хелън.

— Ще ти се обадя утре — каза Ричър.

Вместо с асансьора той слезе по аварийното стълбище и се добра незабелязан до подземния гараж. Изкачи се по рампата на улицата и отново се скри в сянката на надлеза. Невидимият човек. Живот в сянка. Ричър се усмихна на себе си.

Изведнъж се спря. Трябваше му уличен телефон.

Намери го, долепен до страничната стена на малка бакалия, която се казваше „При Марта“, на две преки северно от магазина за евтина конфекция, откъдето си беше купил дрехите. Кабината гледаше към широка сляпа улица, която се ползваше за паркиране. И шестте очертани под ъгъл паркинг места бяха заети. Зад колите се издигаше тухлена стена, по горния ръб на която имаше зазидани остри стъкла. Зад бакалията уличката завиваше под прав ъгъл. Ричър си каза, че после отново завива и излиза на следващата пряка.

Тук е безопасно, помисли си той. Извади втората половина от картичката на Емерсън — онази, на която бяха останали телефонните номера — и набра този на мобилния. Облегнат на стената, той наблюдаваше едновременно и двете посоки по уличката, като същевременно слушаше сигналите в слушалката.

— Да — чу се гласът на Емерсън.

— Познай кой е! — каза Ричър.

— Ричър?

— Печелиш бонбонче.

— Къде си?

— Още съм в града.

— Къде точно?

— Близо.

— Знаеш, че те търсим, нали?

— Чух това.

— Трябва да се предадеш.

— Няма да стане.

— Тогава ние ще те открием.

— Мислиш ли, че можете?

— Много лесно.

— Познаваш ли един тип на име Франклин?

— Разбира се.

— Можеш да го питаш колко е лесно.

— Тогава беше различно. Можеше да си навсякъде.

— Мотела ли сте завардили?

Емерсън не отговори.

— Нека хората ти да чакат. Може и да се върна. А може и не.

— Ще те намерим.

— Няма как да стане. Не си достатъчно добър.

— Може в момента да проследяваме разговора.

— Ще те улесня. Намирам се до една бакалия на име „При Марта“.

— Трябва да се предадеш доброволно.

— Предлагам ти сделка — каза Ричър. — Първо открий кой е оставил конуса в гаража и тогава може да помисля дали да се предам.

— Бар го е оставил.

— Знаеш добре, че не е той. Вана му го няма на видеозаписите.

— Значи е ползвал друга кола.

— Бар няма други коли.

— Може да я е взел назаем.

— От приятел? Може би. А може и приятелят да е оставил конуса вместо него. Така или иначе, първо открийте приятеля и едва тогава ще помисля дали да се предам.

— На записите има стотици коли.

— Имате достатъчно хора.

— Не правя сделки със заподозрени — каза Емерсън.

— Мисля, че се казва Чарли — каза Ричър. — Дребен, с остра черна коса.

— Не правя сделки — повтори Емерсън.

— Не съм убил момичето.

— Ти ще кажеш!

— Не съм аз. Тя ми беше симпатична.

— Ах, недей! Сърцето ми се къса.

— Освен това знаеш, че снощи не бях в „Метропол“.

— Тъкмо затова си подхвърлил трупа там.

— Освен това не съм левак.