която вървеше горе-долу успоредно на Бекман Драйв. В края беше къщата на семейство Морисън. Голяма, изискана къща с колони отпред и симетрично посадени иглолистни дръвчета. Край вратата бе паркиран нов линкълн, а между колоните се жълтееше полицейска лента.
— Влизаме ли? — запита Финли.
— Щом сме дошли — рекох аз.
Промъкнахме се под лентата и влязохме от предната врата. Къщата беше в ужасно състояние. Навсякъде проблясваше мътно сив металически прах за издирване на отпечатъци. Всичко беше разхвърляно, претърсено и фотографирано.
— Нищо няма да намериш — каза Финли. — Обиколихме цялата къща.
Кимнах и тръгнах към стълбището. Горе открих голямата спалня. Спрях на прага и надникнах. Нямаше нищо за гледане освен неравната линия дупки от пирони по стената и огромните кървави петна. Кръвта вече почерняваше. Сякаш някой бе разплискал кофи катран. Килимът бе хванал кора. По паркета около вратата видях отпечатъци от галоши. Различих дори шарката на подметките. Слязох долу и заварих Финли да се подпира на една от колоните.
— Как се чувстваш сега? — запита той.
— Страхотно. Претърсихте ли колата?
Той поклати глава.
— Тя е на Морисън. Ние търсехме само следи от нападателите.
Отидох до линкълна и опитах вратата. Отключена. Вътре нямаше нищо освен мирис на нова кола. Кола на началник. Ясна работа — нямаше да е пълна с обвивки от сандвичи и бутилки от сода като кола на прост полицай. Но аз все пак проверих. Бръкнах в джобчетата на вратите и под седалките. Нищо. После отворих жабката и намерих нещо. Вътре имаше автоматичен нож. Красива изработка. Абаносова дръжка, върху която беше гравирано със златни букви името на Морисън. Щракнах острието. Беше двуостро, двайсетина сантиметра дълго. Японска хирургическа стомана. Добре изглеждаше. Чисто нов нож, никога не бе влизал в употреба. Затворих го и го пъхнах в джоба си. Нямах оръжие, а ме чакаха големи неприятности. Ножът на Морисън можеше да реши съдбата ми. Излязох от линкълна и се върнах при Финли.
— Намери ли нещо? — запита той.
— Не — рекох аз. — Да вървим.
Върнахме се по хрускащия чакъл към шосето и поехме на север. Пак към града. Бронзовата статуя ни чакаше в далечината, а зад нея стърчеше църковната купичка.
13
— Трябва да те питам нещо — казах аз.
Финли вече губеше търпение. Погледна часовника си.
— Не ме мотай, Ричър.
Вървяхме на север. Слънцето вече преваляше, но жегата още не бе намаляла. Чудех се как ли издържа Финли с тоя вълнен костюм. Поведох го към градинката. Пресякохме тревата и се подпряхме на статуята един до друг.
— Отрязали са му топките, нали така? — запитах аз.
Той кимна. Гледаше ме и чакаше.
— Добре — продължих аз. — Значи остава един въпрос: намерихте ли ги?
Финли поклати глава.
— Не. Всичко претърсихме. И ние, и съдебният лекар. Нямаше ги. Тестисите му липсват.
При последните думи той се усмихна. Възвръщаше си полицейското чувство за хумор.
— Добре. Това исках да знам.
Усмивката му се разшири. Стигна чак до очите.
— Защо? Знаеш ли къде са?
— Кога е аутопсията? — запитах аз.
Финли продължаваше да се усмихва.
— Аутопсията няма да помогне. Отрязани са. Вече не са свързани с него. Нямаше ги. Липсват. Как тогава ще ги намерят при аутопсията му?
— Не неговата — възразих аз. — Нейната аутопсия. На жена му. Като проверят какво е яла.
Финли престана да се усмихва. Стана съвсем тих. Само ме гледаше.
— Говори, Ричър.
— Добре — казах аз. — Нали затова дойдохме, ако си спомняш. Само ми отговори на още един въпрос. Колко убийства е имало в Маргрейв?
Той се замисли. Сви рамене.
— Нито едно. Поне от трийсетина години насам. Сигурно откакто събират архиви.
— А сега имаш четири трупа за четири дни. И скоро ще намерите петия.
— Пети ли? — трепна той. — Кой е петият?
— Хъбъл — казах аз. — Брат ми, онзи Шърман Столър, Морисънови и Хъбъл. Общо петима. Нито едно убийство за трийсет години, а сега пет наведнъж. Как смяташ, може ли да е съвпадение?
— В никакъв случай. Естествено, че не. Свързани са.
— Точно така. А сега ще ти подскажа това-онова. Но най-напред искам да разбереш едно. Аз просто минавах оттук. В петък, събота и неделя, преди да стигнете по отпечатъците до брат ми, аз не давах пукната пара за цялата тази история. Чудех се как да изтрая и да духна при първа възможност.
— И?
— И ми казаха разни неща. Хъбъл се разприказва в Уорбъртън, но тогава не слушах внимателно. Беше ми все едно, разбираш ли? Каза ми разни неща, а аз не го слушах и сигурно съм забравил половината.
— Какви неща? — запита Финли.
Разказах му каквото си спомнях. Откъдето бе почнал Хъбъл. Как се заплел в някаква страшна комбина и треперел от ужас пред заплаха срещу него и семейството му. Заплаха, описваща дума по дума онова, което Финли бе видял с очите си тази сутрин.
— Сигурен ли си? — рече Финли. — Съвсем същото?
— Дума по дума. С пълни подробности. Коват го за стената, режат му топките, принуждават жената да ги изяде, после им прерязват гърлата. Дума по дума, Финли. Тъй че това е още една улика, освен ако имаме по едно и също време двама различни престъпници с едни и същи заплахи.
— Значи Морисън е бил замесен заедно с Хъбъл?
— Купен и управляван от същите хора — потвърдих аз.
После му разказах, че Хъбъл е разговарял с държавен агент. А агентът говорил със загадъчния Шърман Столър.
— Кой е бил този агент? — запита Финли. — И какво общо има Джо?
— Агентът е бил Джо. Хъбъл ми каза, че високият мъж с бръснатата глава водел разследване и искал да го измъкне.
— Що за фигура е бил брат ти? За кого е работил, по дяволите?
— Нямам представа — казах аз. — За последно чух, че работел в Министерството на финансите.
Финли се отлепи от статуята и тръгна на север.
— Трябва да завъртя няколко телефона. Време е да се заемем с тази история.
— Не бързай толкова — рекох аз. — Още не съм приключил.
Финли вървеше по тротоара. Аз по асфалта, за да не се привеждам под всеки навес. Нямаше опасност да ме блъсне кола. Понеделник, два часа след пладне, градчето изглеждаше съвсем опустяло.
— Откъде знаеш, че Хъбъл е мъртъв? — запита Финли.
Разказах му откъде. Той се замисли. Кимна и пак попита:
— Задето е довел брат ти, така ли?
Поклатих глава. Спрях пред бръснарницата.
— Не. Те не знаят това. Ако знаеха, щяха да го очистят много по-рано. Най-късно в четвъртък. Сигурно
