поразяваше височината. Грамадата се извисяваше чак до тавана. Беше десет пъти по-висока от двете нищожни фигурки в подножието. По-висока от къща. От две къщи. Невероятно. Складът беше огромен. И претъпкан с пари. Четирийсет милиона еднодоларови банкноти.
Двете жени се движеха мудно, грохнали от умора като изтощени десантчици в края на жестоко учение. Работеха механично, полузаспали, а умовете им плачеха за почивка. Тъпчеха по кашоните шепа след шепа от колосалния доларов куп. Безнадеждна задача. Оттеглянето на бреговата охрана бе изненадало Клайнър. Той нямаше готовност. Складът беше безнадеждно задръстен. Сега принуждаваха Чарли и Роскоу да работят до изнемогване като робини. Тийл и Клайнър бяха поели ролята на надзиратели. Но се чувстваха неспокойни, сякаш знаеха, че вече всичко е свършено. Огромният куп пари щеше да ги погребе. Да ги затрупа, додето се задушат.
Чух как стъпките на Финли звънтят тихичко по стъпалата. Пропълзях назад и го посрещнах на площадката.
— В колата са — прошепна той. — Как е тук?
— Две пушки в бойна готовност — отвърнах аз. — На Роскоу и Чарли засега им няма нищо.
Той се озърна към ярката светлина и тихото шумолене.
— Какво правят вътре?
— Ела да видиш — прошепнах аз. — Само че гледай първо да си прехапеш устните.
Вмъкнахме се вътре. Пропълзяхме до прозорците. Бавно надигнахме глави. Финли погледна към фантастичната сцена долу. Дълго стоя така. Очите му шареха насам-натам. Накрая се завъртя към мен. Наистина бе прехапал устни.
— Господи — прошепна той.
Кимнах назад. Пропълзяхме на пожарната стълба.
— Господи — отново прошепна Финли. — Представяш ли си?
Поклатих глава.
— Не. Не мога да си го представя.
— Какво ще правим сега? — запита той.
Направих му знак да чака на площадката. Промъкнах се вътре и надникнах през прозореца. Огледах целия склад. Запомних къде седи Тийл, огледах вътрешната врата на канцеларията, проверих каква видимост има Клайнър, прецених накъде биха тръгнали Роскоу и Чарли. Пресметнах ъглите и разстоянията. Стигнах до конкретно решение. Никак нямаше да е лесно.
Клайнър старши беше най-близо до нас. Роскоу и Чарли работеха между него и Тийл. Тийл беше опасен, защото се намираше в дъното на склада. Когато излезех на вътрешната стълба, и четиримата щяха да ме погледнат. Клайнър щеше да вдигне пушката. Тийл също. И двамата щяха да стрелят.
Клайнър имаше добра позиция — изстрел под ъгъл шейсет градуса, като стрелба по диви патици. Но Роскоу и Чарли бяха долу, между мен и Тийл. А той щеше да стреля под по-малък ъгъл. Седеше на три метра височина. От разстояние трийсет метра трябваше да се прицели десет метра нагоре. Значи сравнително малък ъгъл. Убийственият оловен сноп щеше да закачи и жените. Да ги убие. Щом Тийл вдигнеше поглед към мен и натиснеше спусъка, Роскоу и Чарли щяха да умрат.
Пропълзях назад и излязох на площадката до Финли. Наведох се и взех пластмасовото шише. Подадох му го заедно с кибрита. Обясних шепнешком какво да направи. Пошушукахме още малко, после той бавно слезе надолу по металното стълбище. Аз се промъкнах през канцеларията и предпазливо оставих пустинния орел на пода до вътрешната врата. С вдигнат предпазител. Върнах се към прозореца. Надигнах глава и зачаках.
Минаха три минути. Гледах към отсрещния край на голямата врата. Гледах и чаках. Взирах се през цялото огромно пространство в процепа между вратата и бетонния под, точно по диагонал срещу мен. Гледах и чаках. Четири минути. Дребните фигурки долу продължаваха да се трудят. Роскоу и Чарли тъпчеха кашоните под зоркия поглед на Тийл. Клайнър се изкатери нагоре и взе да събаря с ритници нови купища долари към жените. Пет минути. Клайнър бе оставил пушката. Сега се намираше на десет метра от нея. Разрови се из парите и събори малка лавина, която спря пред нозете на Роскоу. Шест минути. Седем.
Сетне видях как под вратата плъзна тъмна струя бензин. Взе да се събира на локвичка. Продължаваше да приижда. Стигна в подножието на огромната дюна от долари само три метра по-долу от Тийл. Постепенно растеше. Тъмно петно върху бетона. Клайнър продължаваше да разравя планината на десетина метра от Тийл. И на същото разстояние от оръжието си.
Пропълзях до вътрешната врата. Бавно придърпах дръжката надолу. Усетих как езичето хлътна навътре. Взех пистолета. Открехнах вратата. Върнах се до прозореца. Погледнах растящата локва бензин.
Боях се, че Тийл ще надуши миризмата. Това бе най-слабата точка в целия план. Но той не можеше да надуши нищо. Защото целият склад бе изпълнен с поразителен, задушлив мирис. Още щом открехнах вратата преди малко, този мирис буквално ме блъсна в главата. Тежък, кисел, мазен мирис. Дъх на пари. Милиони и милиони смачкани мазни банкноти излъчваха миризмата на потни длани и мръсни джобове. Миризмата висеше из въздуха. Същата, която бях доловил около празните кашони в гаража на Шърман Столър. Киселият дъх на вехти пари.
Сетне видях как пламъчето плъзна под вратата. Финли бе пуснал клечката. Ниско, синкаво пламъче. То пробяга напред и разцъфна над локвата като огромно цвете. Достигна подножието на чудовищната зелена планина. Видях как Тийл врътна глава и се втренчи, застинал от ужас.
Пристъпих към вратата и се промъкнах напред. Вдигнах пистолета. Подпрях китка върху парапета. Дръпнах спусъка и от трийсет метра пръснах главата на Тийл. Куршумът го улучи в слепоочието и разпиля черепа му по цялата стена отзад.
После всичко се обърка. Видях го как става с онзи ужасяващо бавен ритъм, който идва, когато мисълта е по-бърза от мускулите. Дясната ми ръка извиваше пистолета наляво, за да засече Клайнър, докато тича към пушката. Но Клайнър се хвърли надясно. Хвърли се в отчаян плонж през планината към мястото, където Тийл бе изтървал оръжието. Нямаше да тича до пушката си. Щеше да стреля с тази на Тийл. И да използва същата убийствена геометрия, от която се плашех. Видях как ръката ми сменя посоката. Описваше из въздуха изящна дъга, изоставайки само с част от секундата след Клайнър, който се премяташе през вихрушка от долари. После чух как долу изтрещя служебната врата. Шумът се смеси с ехото на изстрела, който току-що бе убил Тийл, и аз видях Пикар да залита през склада.
Беше без сако, огромната му бяла риза бе цялата в кръв. Видях го как пристъпва срещу жените с грамадни, несигурни крачки. Въртеше глава, а дясната му ръка вихрено се надигаше към мен. Зърнах револвера — малък като играчка в юмрука му. Зърнах как Клайнър стигна до пушката на Тийл, наполовина потънала в доларите.
Видях как сините пламъчета се стрелват нагоре по огромната дюна от долари. Видях как Роскоу бавно извива глава да ме погледне. Видях как Чарли Хъбъл бавно се върти в обратна посока, за да види какво става с Тийл. Видях как отваря уста за писък. Ръцете й плавно пълзяха нагоре, устата продължаваше да се отваря, очите й се затваряха. Писъкът долетя до мен, сля се със заглъхващото ехо от изстрела и трясъка на вратата.
Впих ръка в парапета и с всичка сила се наклоних напред. Завъртях пистолета право надолу, стрелях и улучих Пикар в дясното рамо част от секундата преди неговият револвер да ме уцели. Видях го да рухва на пода сред гейзер от кръв и завъртях пистолета обратно към Клайнър.
Умът ми работеше хладно и безпристрастно. Просто решаваше механична задача. Бях напрегнал рамо, тъй че мощният откат да подметне ръката ми нагоре. Така печелех част от секундата, за да завъртя прицела към отсрещния край на склада. Усетих по удара върху дланта си как горещите газове изхвърлиха гилзата и наместиха нов патрон. Клайнър повдигаше дулото сред бавна доларова виелица и зареждаше патрон в цевта. През грохота на изстрела, с който бях повалил Пикар, чух зловещото двойно прещракване.
Умът ми безстрастно пресметна, че Клайнър ще стреля почти хоризонтално, за да ме улучи с горния край на оловното ветрило, а с долния да обезглави Роскоу и Чарли. Подсказа ми, че моят куршум ще прекоси склада за седем стотни от секундата и трябва да се целя някъде около дясното му рамо, за да отклоня пушката от жените.
След това мозъкът ми просто изключи. Подхвърли решението и седна ухилен някъде настрани да гледа как се мъча да извъртя ръка, преди Клайнър да е надигнал пушката. Беше като мъчително бавно надбягване.
