Тя се озърна към Ричър. Той сви рамене и кимна. Тя също кимна и наведе очи към картечния пистолет. Щракна предпазителя и свали ремъка от рамото си. Усмихна се широко и пусна оръжието. Фаулър приклекна да го вземе. Боркен отново вдигна ръце.
— Към стрелбището — извика той. — В колона. Свободни сте.
Холи закуца към Ричър.
— „Уимбълдън“ ли си спечелил? — тихо попита тя.
Той кимна.
— Значи можеш да победиш и сега? — настоя тя.
Той кимна отново.
— С вързани очи.
— Мислиш ли, че ще е разумно? — тихо попита Холи. — Подобен тип няма да е много щастлив, ако загуби.
Ричър сви рамене.
— Щом иска да правим театро, ще си го получи. Сега не е на себе си. Първо ти го подхвана. Искам да го довърша. В крайна сметка ще ни бъде от полза.
— Много да внимаваш, чу ли? — каза тя.
— Само гледай — отвърна Ричър.
Двете чисто нови мишени стояха една до друга в самия край на полигона. Тази на Боркен беше отляво, с надпис ЦРУ Отдясно стърчеше мишената на Ричър и върху сърцето й бе изписано ФБР. За да се увеличи разстоянието до максимум, бяха придърпали дюшеците назад чак до дърветата. Ричър прецени, че ще трябва да стреля от около осемстотин метра. Никак нямаше да е лесно.
Тълпата се бе разтегнала в неправилен полукръг зад дюшеците и около тях. По-близките мишени бяха захвърлени в храстите, за да не пречат. Няколко души държаха бинокли. Всички надничаха към края на стрелбището и гласовете им постепенно заглъхваха, отстъпвайки място на напрегнато очакване.
Фаулър изтича надолу до оръжейната. Върна се с по една пушка във всяка ръка. Една за Боркен, една за Ричър. Бяха съвсем еднакви и струваха колкото малка семейна кола. Пушки „Барет 90“, калибър .50 инча. Дължина метър и двайсет, тегло почти десет килограма. С ръчно презареждане. Изстрелваха куршуми с диаметър сантиметър и четвърт. Не куршум, а същински снаряд.
— По един пълнител на човек — каза Боркен. — Шест изстрела.
Ричър взе пушката и я остави до краката си. Малкия Стиви избута хората по-назад от дюшеците. Боркен провери пушката и разгъна крачетата под цевта. Шумно зареди пълнителя. Лекичко остави оръжието върху дюшека.
— Аз стрелям пръв — каза той.
Падна на колене и намести туловището си зад пушката. Придърпа приклада удобно към рамото. Леко измести крачетата наляво и едва забележимо завъртя цевта надясно. Прещрака затвора и се прилепи към земята. Положи буза върху приклада и притисна око към оптическия мерник. Джоузеф Рей пристъпи напред и подаде на Ричър бинокъла си. Ричър кимна мълчаливо и го пое. Вдигна бинокъла пред гърдите си. Боркен обтегна пръст върху спусъка. Даде първия изстрел.
От огромното дуло изхвръкнаха газове настрани и надолу. Над дюшека се вдигна прах. Пушката ритна назад и изтрещя. Грохотът прелетя над дърветата и след секунди отекна из планините. Сто чифта очи се врътнаха от Боркен към мишената. Ричър вдигна бинокъла и фокусира изображението на осемстотин метра.
Изстрелът се оказа неточен. Мишената не беше засегната. Боркен погледна през мерника и се навъси. Пак залегна и изчака прахът да се разсее. Ричър го наблюдаваше. Боркен просто чакаше. Дишаше равномерно. Спокойно. После пръстът му се напрегна отново. Стреля втори път. Пушката ритна, изтрещя и отново се вдигна прах. Ричър пак вдигна бинокъла. Попадение. Върху дясното рамо на мишената имаше назъбена дупка.
Над тълпата се надигна шепот. Биноклите тръгнаха от ръка на ръка. Постепенно шушукането замря. Боркен стреля отново. Прибърза. Все още не бе съвсем неподвижен. Ричър видя грешката. Не си направи труда да вдигне бинокъла. Знаеше, че грамадният куршум е отхвърчал към Айдахо.
Тълпата пак зашушука. Боркен се вгледа през мерника. Ричър го гледаше как допуска грешка след грешка. Вече не можеше да се отпусне. Раменете му бяха напрегнати. Той стреля за четвърти път. Ричър върна бинокъла на Джоузеф Рей. Вече нямаше защо да гледа. Знаеше, че Боркен повече няма да улучи. В това състояние не би улучил и на четиристотин метра. Нито дори на двеста. Кой знае дали би улучил от упор.
Боркен изстреля петия куршум, после шестия и бавно стана. Вдигна тежката пушка, за да провери с оптическия мерник онова, което вече знаеха всички.
— Едно попадение — каза той.
Отпусна оръжието и се озърна към Ричър.
— Твой ред е. На живот или смърт.
Ричър кимна. Фаулър му подаде пълнителя. Ричър провери пружината с палец. Натисна надолу първия патрон и усети мекото съпротивление. Куршумите блестяха. Излъскани на ръка. Снайперистки куршуми. Той се наведе и вдигна тежката пушка. Изправи я вертикално и зареди пълнителя. Не с тласък като Боркен. Намести го лекичко с длан.
Разтвори крачетата на двуножника едно по едно. Щракна ограничителите им. Огледа стрелбището и остави пушката върху дюшека. Клекна до нея и залегна е пъргаво, неуловимо движение. Остана да лежи като мъртъв, изпънал ръце покрай пушката. Искаше му се да лежи още дълго. Беше уморен. До смърт. Но се размърда и плавно прилепи буза върху приклада. Намести рамо. Стисна с лява ръка цевта под мерника. Плъзна пръстите на дясната към спусъка. Прилепи дясното си око към мерника. Издиша.
Снайперисткият изстрел на голямо разстояние е сбор от много неща. Започва с химията. Зависи от механиката. Освен това включва оптиката, геофизиката и метеорологията. А над всичко това стои човешката биология.
Химията засяга експлозиите. Барутът в гилзата зад куршума трябва да експлодира съвършено, предсказуемо, мощно, мигновено. Трябва да тласне късчето метал през цевта с максимална скорост. Куршум калибър .50 тежи около петдесет и шест грама и половина. Лежи неподвижно един момент. След една хилядна от секундата изхвръква от дулото на път към целта с над три хиляди километра в час. Затова барутът трябва да избухне бързо, изцяло и мощно. Трудна химическа задача. Тази експлозия трябва да бъде най-добрата в целия свят.
След миг начело излиза динамиката. Самият куршум трябва да е изработен съвършено. По-добре от всяко друго човешко изделие. Да е оформен със златарска точност. Да е напълно стандартен по тегло и размери. Идеално заоблен и обтекаем. Да понесе с лекота жестокото въртене по винтовите канали в цевта. Да се върти с бясна скорост из въздуха без ни най-малко отклонение от посоката.
Цевта трябва да бъде права и стегната. Много е зле, ако нагряването от предишния изстрел промени формата й. Дулото трябва да бъде маса от съвършен метал с необходимата тежест, за да остане стабилно. Да погълне лекия трепет от зареждането, спусъка и ударника. Именно затова пушката в ръцете на Ричър струваше колкото скромен автомобил. Именно затова Ричър бе отпуснал лявата си ръка върху дулото. Успокояваше и последните неуловими вибрации.
Оптиката играе важна роля. Дясното око на Ричър бе на два сантиметра от мерник „Лиополд и Стивънс“. Прецизен инструмент. Зад тъничките линии върху стъклото мишената изглеждаше съвсем дребна. Ричър се вгледа напрегнато в нея. После отпусна приклада. Видя как мишената изчезна и на нейно място нахлу небето. Той отново издиша и се загледа във въздуха.
Защото геофизиката играе ключова роля. Светлината се движи по права линия. Единствено тя. Не и куршумите. Те са реални предмети и като всички други предмети се подчиняват на природните закони. Следват извивката на земното кълбо. На разстояние осемстотин метра извивката съвсем не е малка. Куршумът излита от дулото, издига се над линията на прицела, после я пресича и пада под нея. Описва идеална дъга, също като земята.
Само че дъгата не е чак толкова идеална, защото още в първата хилядна от секундата земното притегляне се вкопчва в него като мъничка упорита ръка. Куршумът няма как да го пренебрегне. Той
