Боркен я погледна и кимна.
— Ще се обърнем. Но имаш само една възможност. Ако не го сториш, тия момчета ще ти помогнат, разбра ли?
Той даде заповед и петимата пазачи се разпръснаха в полукръг срещу дърветата. Изчака Ричър да се обърне, после се завъртя на пети и отправи поглед нагоре.
— Добре. Започвай.
Чуха шумоленето на копчета и памучен плат. Чуха как старата риза пада на земята и новата заема нейното място. Чуха потракване на нокти по копчетата.
— Готово — промърмори Холи.
Ричър свали якето и ризата и потръпна от хладния планински ветрец. Взе от Боркен новата риза и я навлече. Преметна якето на рамо. Боркен кимна и пазачът подаде на Ричър лоста и лопатата. Ричър ги пое и го погледна въпросително. Боркен посочи с изпъната ръка към дърветата право на запад.
— Вървете сто метра на запад — каза той. — После още сто на север. Като стигнете, ще разберете какво да правите.
Холи погледна Ричър. Той също я погледна и сви рамене. Тръгнаха заедно на запад между дърветата.
След трийсет метра, щом дърветата ги закриха от поглед, Холи спря. Подпря се на патерицата и изчака Ричър да се върне.
— Боркен — каза тя. — Знам кой е. Виждала съм името му в досиетата. Подозират го за въоръжен грабеж някъде в Северна Калифорния. Двайсет милиона в облигации, платими на предявител. Шофьорът на бронираната кола бил убит. Централата в Сакраменто разследва случая, но не стигна доникъде.
Ричър кимна.
— Негова работа е. Няма съмнение. Фаулър сам го призна. Казва, че имали двайсет милиона на Каймановите острови. Отнети от врага.
Холи направи гримаса.
— Това обяснява предателя в Чикаго — каза тя. — С двайсет милиона в банката Боркен може да си позволи доста приличен подкуп.
Ричър пак кимна, този път по-бавно.
— Имаш ли представа кой би приел подкуп? — запита той.
Холи сви рамене.
— Всички се жалват от заплатата.
Той поклати глава.
— Не. Помисли кой не се жалва. С цял куп облигации в джоба нашият човек изобщо не би се тревожил за пари.
Тя отново сви рамене.
— Не всички мърморят. Някои просто се примиряват. Като мен например. Само че аз май съм различна.
Той я погледна. Отново закрачи напред.
— Че си различна, различна си. Дума да няма.
Каза го разсеяно, сякаш размишляваше върху думите. Изминаха още десетина метра. Ричър крачеше бавно, Холи куцаше покрай него. Той наистина размишляваше. Отново чу пискливия глас на Боркен: Холи е нещо повече от генералска дъщеря. Чу собствения й възмутен глас да пита: защо, по дяволите, всички смятат, че каквото и да се случи с мен, все е заради баща ми? Отново спря и я погледна право в очите.
— Коя си ти, Холи?
— Знаеш коя съм — отвърна тя.
Той поклати глава.
— Не, не знам. Отначало мислех, че си обикновена жена. После мислех, че си жена на име Холи Джонсън. След това се оказа агент от ФБР. После дъщеря на генерал Джонсън. А накрая Боркен ми каза, че си нещо повече. Холи е нещо повече от генералска дъщеря, точно така рече. Когато му врътна онзи номер, щеше да се надриска от страх. Ти си заложник от чисто злато, Холи, двайсет и четири карата. Тъй че коя си, по дяволите?
Тя го погледна. Въздъхна.
— Дълга история. Започнала е преди двайсет и осем години. В Белия дом се заинтересували от баща ми. Привлекли го за съветник. Често става така с най-перспективните. Там се сприятелил с един политик. Онзи мечтаел да стане конгресмен. Жена му била бременна, майка ми също. Той помолил родителите ми да станат кръстници, те пък помолили него. И така се случило, че човекът стоял до купела, когато ме кръстили.
— А после? — запита Ричър.
— После направил кариера — каза Холи. — Още е във Вашингтон. Сигурно си гласувал за него. Сега е президент.
Ричър крачеше като насън. Непрекъснато се озърташе към Холи, която пъргаво куцаше до него. На сто метра западно от наказателната барака имаше гола камениста площадка. Двамата завиха и тръгнаха на север, срещу вятъра.
— Къде отиваме? — попита Холи с тревожни нотки в гласа.
Ричър спря изведнъж. Знаеше къде отиват. Отговорът долиташе с вятъра. Изби го студена пот. Кожата му настръхна. Сведе очи към инструментите в ръцете си, сякаш за пръв път виждаше такива неща.
— Стой тук — каза той.
Тя поклати глава.
— Не. Където отидеш ти, там съм и аз.
— Моля те, Холи — настоя той. — Остани тук, ако обичаш.
Гласът му като че я изненада, но тя отново поклати глава и повтори:
— Идвам с теб.
Той я изгледа мрачно и продължи на север. Насилваше се да крачи към онова, което го чакаше. Петдесет метра. Всяка стъпка изискваше усилие на волята. Шейсет метра. Искаше да се завърти и да побегне. Просто да бяга, без да спира. Да се хвърли в буйната река и да изчезне накъдето му видят очите. Седемдесет метра. Спря.
— Стой тук, Холи — повтори той. — Моля те.
— Защо? — запита тя.
— Не е за гледане — смутено призна той.
Тя отново поклати глава и продължи. Той я догони. Усетиха мириса още преди да видят каквото и да било. Лек, сладникав, незабравим. Една от най-обикновените и най-страшните миризми в дългата и ужасна история на човечеството. Миризмата на прясна човешка кръв. Двайсет крачки, след като я усетиха, чуха звука. Влудяващото бръмчене на хиляди мухи.
Джаксън висеше разпнат между два млади бора. Разперените му ръце бяха приковани за стъблата през дланите и над китките. Краката му, също разперени, бяха приковани за корените. Беше гол и осакатен. Ричър разбра, че е умирал поне няколко минути.
Ричър стоеше неподвижно, втренчен в гъмжащата маса от лъскави сини мухи. Пребледнялата Холи бе изпуснала патерицата. Лицето й приличаше на зловеща восъчна маска. Тя падна на колене и повърна. Извъртя се от ужасната гледка и се просна по очи. Дращеше слепешком с пръсти в меката горска почва. Гърчеше се и крещеше сред бръмчащото горско безмълвие. Крещеше и плачеше.
Ричър гледаше мухите. Очите му бяха безизразни. Лицето спокойно. Само едно трептящо мускулче в ъгъла на челюстта му издаваше някакво чувство. Няколко минути стоя неподвижно. Холи замлъкна и остана да лежи до него. Ричър пусна лоста. Преметна якето си на един нисък клон. Пристъпи право пред тялото и започна да копае.
Копаеше с тиха ярост. Забиваше лопатата с все сила. Срязваше корените с дивашки удари. Когато срещаше камъни, вадеше ги на купчина. Холи седна и го загледа. Гледаше пламналите очи на спокойното
