Ричър се спотайваше в гората. Тревожеха го кучетата. Само за тях не беше уверен. С хората знаеше как да се справя. Но с кучетата нямаше почти никакъв опит.
Намираше се между дърветата на север от Бастиона и южно от стрелбището. От километър и половина бе чул падането на хеликоптера. Тежката машина рухна с опашката надолу, като размазваше и трошеше дърветата по склона. Изглежда, в последния момент чинукът се бе плъзнал настрани, за да падне на около двеста метра от съдебната сграда.
Нямаше взривове. Нито в градчето, нито около хеликоптера. Ричър се надяваше екипажът да е оцелял. Предполагаше, че дърветата и разпадането на грамадния кух корпус може да са смекчили удара. Бе виждал пилоти, преживели далеч по-страшни премеждия.
Държеше автоматична пушка М–16, а в джоба си имаше пистолет. Глокът беше зареден докрай. Седемнайсет патрона. Пушката беше с къс пълнител. Двайсет патрона без онзи, който изхаби преди малко за човека с ракетохвъргачката. Другата пушка имаше дълъг пълнител. Трийсет патрона. Само че беше скрита в гората. Защото Ричър имаше едно желязно правило: винаги избирай оръжието, за което знаеш със сигурност, че е в изправност.
Инстинктивно усещаше, че всеобщото внимание ще е насочено на югоизток. Там държаха Холи, там падна и хеликоптерът. Там би трябвало да се събират противниците. Усещаше, че в този момент хората се обръщат на югоизток и с тревожно очакване гледат към Съединените щати. Затова пое решително на северозапад.
Крачеше предпазливо. Основните вражески сили бяха другаде, но знаеше, че са пратили групи да го издирят. Знаеше, че вече са открили трупа на Фаулър. Бе видял два отделни патрула да претърсват горите. Във всеки по шест човека, въоръжени до зъби. Крачеха из гъсталаците и вдигаха шум до небесата, тъй че лесно щеше да ги избегне. Но с кучетата не беше така. Точно това го тревожеше. Затова се движеше толкова предпазливо.
Без да напуска дърветата, той заобиколи от западната страна на стрелбището. Върна се на изток покрай парадния плац. Мина петдесет метра на север, отново зави и тръгна покрай пътя за мините. Придържаше се към дърветата и тичаше в бърз тръс. Същевременно обмисляше най-важните задачи. И си съставяше график. Предполагаше, че има на разположение около три часа. Свалянето на хеликоптера щеше да предизвика яростна реакция. Без съмнение. Но през цялата си военна служба не бе виждал нещо да стане за по-малко от три часа. Значи разполагаше с три часа и имаше да измине доста път.
Когато скалистата почва под нозете му стана по-стръмна, той премина на бърз ход. Изкачи се в широка дъга на запад и пресече право към ръба на котловината с мините. Чу дизелови двигатели, работещи на празен ход. Приведе се и пропълзя към прикритието на една висока скала. Надникна надолу.
Намираше се в средата на склона около котловината. Отсрещният край беше горе-долу в източна посока. Масивните врати на по-далечната пещера зееха широко разтворени. Четири от военните камиони бяха изкарани на каменистото дъно. Четирите камиона с ракетите. Петият още бе вътре.
В котловината имаше шепа хора. Стояха в неправилен кръг около камионите. Ричър преброи осем души. Униформи, пушки, напрегнати пози. Какво бе казала жената от кухнята? Мините са забранена зона. Там допускат само верните хора на Боркен. Ричър се вгледа в тях. Осем верни помощници, разиграващи твърде сносна пародия на караулна служба.
Погледа ги една-две минути. Смъкна пушката от рамото си. Беше на по-малко от сто метра. Чуваше как хрущят шистите под краката им. Нагласи селектора на единична стрелба. Имаше деветнайсет патрона в пълнителя и трябваше да изстреля минимум осем. Налагаше се да пести боеприпасите.
Автоматичната пушка М–16 е добро оръжие. Лесна за употреба и поддържане. Удобна за прицелен огън. Отгоре на дръжката има надлъжен прорез, който води към подобен върху предния прицел. От сто метра поглеждаш по двата прореза и виждаш какво ще улучиш. Ричър се подпря с цяла тежест на камъка и избра първата цел. Отработи лекото мръдване, с което да се насочи към втората. И третата. Репетира пълна серия от осем изстрела. Не искаше да закачи с лакът някоя издатина по средата на цялата работа.
Върна се към първата цел. Изчака миг и стреля. Трясъкът на гърмежа отекна из планините. Дясната предна гума на първия камион избухна. Той завъртя цевта към лявата предна. Стреля отново. Камионът клюмна напред като зашеметен бик.
Продължи равномерно да стреля. С пет куршума бе улучил пет гуми, преди някой да реагира. Докато изстрелваше шестия, зърна с крайчеца на окото си как часовите се разбягват да търсят прикритие. Някои просто залягаха на земята. Други тичаха към гаража. Той изстреля седмия куршум. Забави се преди осмия. Най-далечната гума беше и най-трудна. Под остър ъгъл. Нямаше как да я улучи отстрани. Трябваше да се цели отпред. Куршумът можеше да отскочи. Стреля. Улучи. Гумата избухна. И последният камион клюмна напред.
Най-близкият часови още, бе на крака. Не бягаше към пещерата. Просто стоеше и гледаше скалата, зад която се криеше Ричър. Надигаше пушката. Беше М–16, също като на Ричър. Дълъг пълнител, трийсет патрона. Стоеше прав и се целеше в скалата. Храбрец или идиот. Ричър приведе глава и изчака. Онзи стреля. Беше нагласил оръжието на автоматична стрелба. Пусна откос от три куршума. Три изстрела за една пета от секундата. Забиха се в дърветата на пет метра над Ричър. Наоколо се посипаха вейки и листа. Онзи изтича десет метра напред. Стреля пак. Още три изстрела. Далеч наляво. Ричър чу свистенето на куршумите и глухите удари в дънерите още преди гърмежа. Така става с куршумите, които летят по-бързо от звука. Чуваш всичко в обратен ред. Куршумът пристига преди гърмежа.
Ричър имаше да реши две неща. Докъде да допусне този тип? И да даде ли предупредителен изстрел? Следващите три куршума удариха по-близо. Ниско, но по-близо. На не повече от два метра. Ричър реши: дотук, по дяволите, и никакъв предупредителен изстрел. Онзи долу беше издивял. Да го предупреждава щеше да е чисто прахосничество. Само едно можеше да го успокои.
Ричър легна на една страна. Изпъна крака и се подаде край основата на скалата. Стреля веднъж и улучи врага в гърдите. Онзи рухна на камъните. Пушката отхвръкна надясно. Ричър остана на място. Вгледа се внимателно. Онзи не беше мъртъв. Затова Ричър стреля още веднъж. Улучи го в темето. Тъй бе по- милосърдно, отколкото да се мъчи още десет минути със зееща рана в гърдите.
Ехото на кратката престрелка заглъхна в планинската тишина и въздухът отново застина. Другите седем души не се виждаха никъде. Всички камиони бяха клекнали на предните джанти. Извън строя. Можеше и да ги изкарат някак от котловината, но още първият остър завой щеше да смъкне спуканите гуми. С камионите беше свършено. Без съмнение.
Ричър пропълзя десет метра назад и се изправи между дърветата. Изтича надолу по склона и пое обратно към Бастиона. Седемнайсет патрона в глока, девет в пушката. Напредваше, но на висока цена.
Кучетата го срещнаха на половината път. Две едри, мощни животни. Немски овчарки. Видя ги точно когато го видяха и те. Препускаха с онази безгранична енергия, характерна за едрите кучета. Дълги, изящни скокове, стръвни очи, зинали влажни муцуни. Рязко заковаха с изпънати предни крака и в едно неуловимо движение смениха посоката. Бяха на трийсет метра от него. На двайсет. Десет. Ускоряваха. С прилив на нова енергия. От гърлата им се надигаше глухо ръмжене.
Ричър беше наясно с хората. Кучетата бяха съвсем друго нещо. Хората имат свободен избор. Ако някой човек се втурнеше озъбен насреща му, значи го правеше, защото така е решил. Сам си поемаше риска. Ричър не отговаряше за последствията. Но с кучетата не беше така. Те нямаха свободен избор. Лесно се подлъгваха. И възникваше морален проблем. Никак не му се искаше да стреля по куче само защото са го подвели да постъпва неразумно.
Остави глока в джоба си. Пушката му се стори по-подходяща. Беше със седемдесет и пет сантиметра по-дълга от пистолета. Седемдесет и пет сантиметра допълнително разстояние изглеждаха умна идея. Кучетата спряха съвсем наблизо. Козината по вратовете им бе настръхнала. И по цялата дължина на гръбнака. Приведоха се с разперени предни лапи, от снишените им муцуни излиташе мощно ръмжене. Имаха жълтеникави зъби. Много. И кафяви очи. Ричър зърна черни ресници, изящни като на младо момиче.
Едното стоеше малко по-напред от другото. Водачът на глутницата. Ричър знаеше, че при кучетата трябва да има йерархия. Щом са две, значи едното трябва да е по-горе от другото. Като при хората. Не знаеше как го уреждат помежду си. Може би чрез сплашване. По миризмата. Или със схватки. Погледна първото куче. Право в очите. Понякога бе чувал хората да говорят за кучета. Никога не проявявай страх, така казваха. Овладей кучето с поглед. Не му давай да разбере, че се страхуваш. Ричър не се страхуваше.
