а Броган пищеше все по-отчаяно. Минаха покрай труповете, колчетата и срязаните въжета, после продължиха напред.
— Отиват към наказателната барака — прошепна Ричър.
Изгубиха ги от поглед сред дърветата около пътеката към съседната поляна. Но чуваха писъците. Изглежда, Броган знаеше точно какво го чака. Макграт си спомни какво разказваше Боркен по радиото. Ричър си спомни как погреба обезобразеното тяло на Джаксън.
Поеха риска да се промъкнат към следващата поляна. Видяха шестимата да вървят към бараката без прозорци. Пред вратата спряха. Първите двама се обърнаха и насочиха пушките към гората. Онзи, който държеше Броган за дясната китка, изрови от джоба си ключ с другата ръка. Броган пищеше за помощ. За милост. Онзи отключи вратата. Спря изненадан на прага и възкликна.
Отвътре изскочи Джоузеф Рей. Все още гол, с вързоп дрехи под мишница. Засъхналата кръв превръщаше лицето му в маска. Той заподскача бос по острите камъчета. Шестимата го гледаха как се отдалечава.
— Този пък кой е, по дяволите? — прошепна Макграт.
— Един глупак — отвърна Ричър.
Четиримата захвърлиха Броган. После го вдигнаха за яката. Той се озърташе трескаво и пищеше. Ричър зърна лицето му — бяло, зяпнало, изкривено от ужас. Шестимата го блъснаха в бараката. Влязоха подир него. Вратата се затръшна. Макграт и Ричър пристъпиха по-напред. Чуха писъци и блъскане на човешко тяло в стените. Така продължи няколко минути. После стана тихо. Вратата се отвори. Шестимата излязоха един по един, като се усмихваха и изтупваха длани. Последният изтича обратно за още един ритник. Ричър чу удара и писъка на Броган. После пазачът заключи вратата и побърза след другите. Стъпките им изхрущяха по чакъла и заглъхнаха. Над поляната се възцари тишина.
Холи се приближи до вратата. Притисна ухо и се ослуша. Тишина. Никакъв звук. Тя се върна към дюшека и взе резервните панталони. Разкъса шевовете със зъби. Задърпа, докато накрая успя да откъсне предницата на единия крачол. Сега разполагаше с парче платно приблизително седемдесет и пет на петнайсет сантиметра. Отнесе го в банята и напълни мивката с гореща вода. Натопи плата. После свали панталоните си. Изстиска мокрия Плат и го омота колкото се може по-стегнато около коляното. Здраво завърза края и се обу. При изсъхването горещият влажен плат би трябвало да се свие. Да стегне още повече. Това щеше да й помогне поне донякъде. Можеше да се предпази от болки само като блокира ставата неподвижно.
После направи онова, което бе репетирала няколко пъти. Свали гумения накрайник от патерицата. Стовари металната тръба върху плочките около душа. Плочките се строшиха. Тя завъртя патерицата и изчегърта парчетата с полукръглата гривна. Подбра две. И двете бяха триъгълни, с тясна основа и остър връх. С ръба на тръбата изстърга по-меката част на плочката откъм върха. Остави непокътнат белия гланцов слой като острие на нож.
Прибра оръжията си в два отделни джоба. Дръпна завесата пред душа, за да скрие повредата. Сложи накрайника на патерицата. Докуцука обратно до дюшека, седна и зачака.
Лошото при работа с една камера беше, че трябваше да използват по-широкоъгълен обектив. Само така можеха да обхванат цялата територия. Затова отделните предмети изглеждаха дребни върху екрана. Групата мъже с тежък товар отначало им заприлича на едро насекомо, лазещо по стъклото.
— Броган ли беше? — високо запита Уебстър.
Адютантът върна записа и го пусна отново.
— Не е ясно — каза той. — Носят го с лицето надолу.
Спря кадъра и започна да увеличава компютърното изображение. Намести разпънатия човек в центъра на екрана. Продължи да приближава, докато образът се разпадна.
— Не е ясно — повтори той. — Сто на сто беше един от двамата.
— Мисля, че беше Броган — каза Уебстър.
Джонсън присви очи. Разпери палец и показалец пред екрана, за да измери ръста на човешката фигура.
— Колко е висок? — запита той.
— Колко е висок? — внезапно запита Ричър.
— Какво? — трепна Макграт.
Ричър стоеше зад него между дърветата и гледаше наказателната барака. Взираше се в предната стена. Стената беше дълга около четири метра, два и половина висока. Най-отдясно имаше около шейсет сантиметра стена, после идваше вратата, широка към седемдесет и пет сантиметра с пантите отдясно и дръжка отляво. После стената продължаваше два метра и половина до края на сградата.
— Колко е висок? — повтори Ричър.
— Господи, нима има значение? — отвърна Макграт.
— Мисля, че има — каза Ричър.
Макграт се завъртя и го изгледа втренчено.
— Някъде към метър и седемдесет и пет. Не е много едър.
Стената беше от стандартни шперплатови листове метър и двайсет на два и половина, заковани хоризонтално върху рамка от греди. По средата бяха съединени. Подът беше дъсчен, също подпрян върху греди. Значи се намираше на около дванайсет сантиметра над долния край на външната облицовка. Може би три-четири сантиметра под прага на вратата.
— Мършав, нали? — запита Ричър.
Макграт продължаваше да го гледа.
— Седемдесет кила с мокри дрехи — отвърна той.
Ричър кимна. Отвътре стените също бяха облицовани с шперплат. Обща дебелина към четиринайсет сантиметра, може би дори по-малко. Вътрешната облицовка на крайната стена трябваше да е на дванайсет сантиметра от ъгъла, а подът на дванайсет-тринайсет над земята.
— С коя ръка си служи? — попита Ричър. — Лявата или дясната?
— Обясни ми — изсъска Макграт.
— Коя ръка? — повтори Ричър.
— Дясната — каза Макграт. — Сигурен съм.
Вероятно опорните греди бяха разположени през четирийсет сантиметра. Стандартно разстояние. Но от ъгъла до десния край на вратата имаше само шейсет сантиметра. Шейсет без дванайсет — значи отвътре бяха едва четирийсет и осем. Вероятно бяха сложили греда точно по средата. Или не бяха сложили, което само го облекчаваше. Пълнеж от стъклена вата за изолация.
— Отдръпни се — прошепна Ричър.
— Защо? — запита Макграт.
— Слушай какво ти казвам — отвърна Ричър.
Макграт се отдръпна настрани. Ричър прикова очи в една точка на двайсет и пет сантиметра от ъгъла на бараката, малко по-малко от метър и половина над основата. Пристъпи наляво и подпря рамо на едно дърво. Вдигна пушката и се прицели.
— Какво правиш, по дяволите? — изсъска Макграт.
Ричър не отговори. Изчака сърцето му да удари и стреля.
Пушката изтрещя, куршумът прелетя сто метра и се вряза в обшивката. Двайсет и пет сантиметра от ъгъла, метър и половина над основата.
— Какво правиш, по дяволите? — изсъска отново Макграт.
Вместо отговор Ричър стисна ръката му и го дръпна навътре в гората. Отдалечи се на север и изчака. После станаха две неща едновременно. Шестимата въоръжени мъже отново изхвръкнаха на поляната. А вратата на наказателната барака се отвори. Броган стоеше на прага. Дясната му ръка висеше безсилно. От разкъсаното му дясно рамо шуртеше кръв. Стискаше служебния си револвер трийсет и осми калибър. Ударникът бе вдигнат. Пръстът му лежеше върху спусъка.
Ричър нагласи пушката на сериен огън. Пусна през поляната пет откоса по три куршума. Шестимата
