отскочиха назад, сякаш изведнъж пред тях бе изникнала невидима стена или бездънна пропаст. Побегнаха към гората. Броган пристъпи навън. Стоеше под слънчевите лъчи и се мъчеше да вдигне револвера. Но ръката не му се подчиняваше. Висеше безжизнено.
— Примамка — каза Ричър. — Мислеха, че ще хукна да го спасявам. Чакаше зад вратата с револвера. Знаех си, че той е предателят. Но без малко да ме излъже.
Макграт бавно кимна. Погледна служебния револвер в ръката на Броган. Спомни си как прибраха неговия. Вдигна глока и подпря ръка на един клон. Вгледа се покрай цевта.
— Зарежи го — каза Ричър.
Без да откъсва поглед от Броган, Макграт поклати глава.
— Няма да го зарежа — тихо каза той. — Този мръсник продаде Холи.
— Зарежи глока, искам да кажа — поправи се Ричър. — Сто метра са това. Глокът не върши работа. Голям късмет ще извадиш, ако улучиш бараката.
Макграт отпусна глока и Ричър му подаде своята М–16. Загледа го с интерес как се цели.
— Къде? — запита Ричър.
— В гърдите — каза Макграт.
Ричър кимна.
— Бива.
Макграт затаи дъх и стреля. Беше добър стрелец, но не чак толкова. Пушката още беше нагласена на сериен огън и пусна три куршума. Първият улучи Броган горе отляво в челото, а другите минаха по-високо и избиха трески от рамката на вратата. Добре, но не чак толкова. Все пак свърши работа. Броган рухна като марионетка с прерязани конци. Просто се сгъна на земята пред прага. Ричър взе оръжието и обсипа с куршуми дърветата отвъд поляната, докато пълнителят щракна на кухо. Зареди другия и върна глока на Макграт. Кимна му към гората на изток. Завъртяха се и налетяха право на Джоузеф Рей. Беше полугол и без оръжие. С кафяви петна от засъхнала кръв по лицето. Мъчеше се да оправи копчетата на ризата. Всички бяха закопчани накриво.
— Ще умрат жени и деца — каза той.
— Разполагаш с един час, Джо — отвърна Ричър. — Предай на всички. На който му се живее, да бяга към планините.
Онзи поклати глава.
— Не. Трябва да се строим на парадния плац. Така е заповядано. Там да изчакаме Бо.
— Бо няма да дойде — каза Ричър.
Рей отново поклати глава.
— Ще дойде. Който и да си, няма да победиш Бо. Невъзможно е. Трябва да го изчакаме. Той ще ни каже какво да правим.
— Бягай, Джо — посъветва го Ричър. — За бога, вземи децата и бягай.
— Бо каза, че те трябва да стоят тук — възрази Рей. — За да пожънат плодовете на победата или последствията от поражението.
Ричър го гледаше мълчаливо. Светлите очи на Рей искряха. Той оголи зъби в предизвикателна усмивка. Наведе глава и изтича настрани.
— Значи ще умрат жени и деца? — попита Макграт.
— Пропаганда на Боркен — обясни Ричър. — Убедил е всички, че масовото самоубийство ще е наказание за провала.
— И те си траят?
— Той ги контролира. Нямаш представа колко е зле.
— Не ме интересуват — каза Макграт. — В момента искам само да измъкна Холи.
— И аз — добави Ричър.
Тръгнаха мълчаливо през гората към Бастиона.
— Как разбра? — запита Макграт. — За Броган, искам да кажа.
Ричър сви рамене.
— Просто усетих. Май заради лицето. Те обичат да бият по лицето. Теб например. Но Броган нямаше белези. Видях му лицето — без синини, без кръв. Стори ми се нередно. Възбудата, засадата, напрежението, трябвало е да се облекчат с малко пердах. Както в твоя случай. Но той е техен човек, тъй че само са се ръкували.
Макграт кимна. Вдигна ръка и опипа носа си.
— Ами ако беше сбъркал? — запита той.
— Нищо особено — каза Ричър. — Ако бях сбъркал, той нямаше да е зад вратата. Щеше да лежи на пода с потрошени ребра след цялата оная шумотевица.
Макграт кимна отново.
— Ами писъците? — добави Ричър. — Минаха съвсем бавно, като за представление, а той пищеше та се късаше. Мъчеха се да привлекат вниманието.
— Да, в това много ги бива — каза Макграт. — И Уебстър се разтревожи. Не разбира защо Боркен иска на всяка цена да привлече вниманието, да раздуха нещата по-силно, отколкото трябва.
Бяха в гората. На половината път между малката поляна и Бастиона. Ричър спря. Като ударен в корема. Вдигна ръце пред устата си. Стоеше задъхан, сякаш всичкият въздух на този свят бе изчезнал.
— Господи, знам защо — каза той. — Това е примамка.
— Какво? — сепна се Макграт.
— Имам лошо предчувствие — каза Ричър.
— За кое? — тревожно запита Макграт.
— Боркен. Нещо не се връзва. В намеренията му. Нанеси първия удар. Но къде е Стиви? Знаеш ли какво? Мисля, че има два първи удара, Макграт. Тия глупости тук и още нещо, някъде другаде. Изненадващо нападение. Като Пърл Харбър, като проклетите му военни книги. Затова изостря напрежението. Холи, масовото самоубийство. Иска да привлече насам цялото внимание.
44
Когато дойдоха да я вземат, Холи стоеше права срещу вратата. Стегнатата превръзка около коляното й вече бе засъхнала и твърда. Налагаше се да стои права, защото не можеше да прегъва крак. А и предпочиташе да стои, защото така бе най-добре.
Чу стъпките във фоайето. Чу ги как трополят по стъпалата. Прецени, че са двама. Чу ги да спират пред вратата. Чу как ключът се плъзна навътре и ключалката щракна. Тя примига и си пое дъх. Вратата се отвори. Нахълтаха двама мъже. Тя стоеше права срещу тях. Единият пристъпи напред.
— Излизай, кучко — нареди той.
Тя стисна патерицата. Подпря се тежко на нея и закуца по пода. Бавно. Искаше да излезе, преди да разберат, че се движи по-добре, отколкото подозират. Преди да разберат, че е въоръжена и много опасна.
— Нанеси първия удар — каза Ричър. — Погрешно съм го изтълкувал.
— Защо? — бързо запита Макграт.
— Защото не съм виждал Стиви — отвърна Ричър. — Още от сутринта. Стиви вече не е тук. Тръгнал е нанякъде.
— Ричър, говориш глупости — каза Макграт.
Ричър тръсна глава като след замайване и се опомни. Хукна на изток през дърветата. Говореше тихо, но напрегнато.
— Сбърках. Боркен каза, че ще нанесат първия удар. Срещу системата. Мислех си, че има предвид обявяването на независимост. Мислех си, че това е първият удар. Декларацията и сражението за територия. Така смятах. Това и нищо друго. Но те подготвят и още нещо. Другаде. Вършат две неща наведнъж. Едновременно.
— Какво говориш? — попита Макграт.
— Слушай внимателно — каза Ричър. — Обявяването на независимост привлича вниманието насам, към
