— Ужасно — прошепна Джоди.
Беше застана с ръце отзад, с наведена глава, сякаш беше на погребение. Ричър се приближи до нея и стисна ръката й.
— Благодаря ви — каза Нюмън. — Харесва ми, когато хората оказват нужната почит.
— А как иначе? — попита Джоди шепнешком. Гледаше ковчезите с насълзени очи.
— Е, Ричър, какво виждаш тук? — попита генералът.
Погледът на Ричър опипваше осветеното помещение. Беше твърде стъписан, за да помръдне.
— Виждам седем ковчега — отговори той тихо. — А очаквах да видя осем. На онзи хеликоптер е имало осем души.
Петима души екипаж и тримата, които са взели. Това е записано в доклада на Де Уит. Пет и три прави осем.
— А осем минус един прави седем — добави Нюмън.
— Претърсихте ли добре мястото?
Генералът поклати глава.
— Не.
— Защо не?
— Ще трябва да намериш отговора сам.
Ричър се овладя и пристъпи напред.
— Може ли да погледна?
— Разбира се. Кажи ми какво виждаш. Така ще разберем какво си запомнил и какво си забравил.
Ричър застана в долния край на първия ковчег и надникна. Вътре имаше по-малък, груб дървен сандък.
— Виетнамците ни принуждават да ги използваме — обясни Нюмън. — Продават ни ги и ни принуждават да ги използваме. Сложихме ги в нашите едва на летището в Ханой. Дървеният сандък нямаше капак — всъщност бе нещо като плитък поднос. Върху дъното бяха сложени кости, които някой бе подредил горе-долу в анатомичния им порядък. Най-горе имаше череп, пожълтял и гротескно озъбен. Виждаше се златен зъб. Празните очни ябълки гледаха изцъклено. По-надолу бяха плешките и ребрата, отстрани бяха сложени ръцете. Около шийните прешлени се виждаше метална верижка, която се губеше под едната плешка.
— Може ли? — попита Ричър.
Нюмън кимна.
— Моля.
Ричър се поколеба за момент, после протегна ръка, закачи верижката за пръста си и я изтегли. Костите се раздвижиха и изтрополяха, защото табелата с името се закачи в тях. Извади я и я изтри с палец, за да прочете надписа.
— Каплан — каза той. — Помощник-пилотът.
— Как е умрял? — попита Нюмън.
Ричър върна табелата в ковчега и се вгледа в костите, за да открие някакви признаци. Черепът беше здрав. По ръцете, гърдите и краката нямаше увреждания. Гръбнакът обаче беше счупен. Няколко от ребрата също бяха счупени отзад, осем от двете страни, броено от долу на горе.
— От удара, когато хеликоптерът се е блъснал в земята. Понесъл е силен удар в долната част на гърба, което е довело до вътрешни кръвоизливи и разкъсвания. Може би е умрял за минута.
— Да, но е бил закопчан за седалката с предпазния колан — възрази Нюмън. — Как тогава ударът е дошъл отзад?
Ричър се вгледа пак. Чувстваше се както преди години в класната стая, когато се бе притеснявал да не се изложи пред великия Наш Нюмън. Протегна ръка, докосна костите. Нямаше как да не е прав — просто не можеше да има друго обяснение.
— Хеликоптерът се е завъртял — каза той. — Паднал е полегато и дърветата са го завъртели. Опашката вероятно се е откъснала от кабината и кабината се е ударила в земята със задната част.
Нюмън кимна.
— Отлично. Точно това заварихме там. Вместо коланът да го спаси, седалката го е убила.
Ричър се премести при следващия ковчег. И там видя същия дъсчен поднос, същите пожълтели кости. Същият зловещо озъбен череп. Вратът под него беше счупен. Измъкна металната табела и я прочете.
— Тардели.
— Десният картечар — каза Нюмън.
Скелетът на Тардели беше сериозно пострадал. Картечарите стоят пред вратите, буквално необезопасени с нищо, пред картечници, които висят от тавана на специални еластични въжета. При падането на хеликоптера Тардели бе излетял от кабината.
— Счупени шийни прешлени — отбеляза Ричър. — Смазан гръден кош. — Обърна ужасния жълт череп наопаки. Беше счупен като яйце. — Също и черепна травма. Вероятно е умрял мигновено. Не ми се ще да мисля точно коя рана го е убила.
— И на мен — кимна Нюмън. — Бил е деветнайсетгодишен.
Замълчаха. Усещаха миризмата на пръст.
— Погледни следващия — подкани го генералът.
Следващият беше по-различен. Имаше една-единствена голяма рана на гърдите. Табелата с името беше оплетена сред парченца счупени кости и Ричър трябваше да се наведе, за да я прочете.
— Бамфорд.
— Командир на екипажа — отбеляза Нюмън. — Седял е на седалката с лице назад, срещу тримата, които са взели на борда.
Черепът на Бамфорд се зъбеше насреща му. Скелетът отдолу беше доста добре запазен, ако не се брои раната на гърдите — приличаше на хоризонтална ивица, широка около два-три сантиметра. Няколко ребра бяха счупени и три прешлена от гръбнака също бяха избити от местата им.
— Е, какво мислиш? — попита Нюмън.
Ричър протегна ръка в ковчега и провери големината на раната. Беше по-тясна от три пръста, по-близо до два. Тясна, хоризонтална.
— Ударило го е нещо дълго и тясно — отбеляза Ричър. — Остро, но не съвсем. Сърцето му е спряло мигновено. Да не би да е част от витлото?
Нюмън кимна.
— Много добре. Изглежда, витлото се е пречупило в клоните на дърветата и едно от парчетата е влетяло в кабината. Ударило го е по гърдите и, както казваш, сърцето му е спряло моментално.
Костите в следващия ковчег бяха съвсем различни. Някои от тях бяха жълти, като тези в останалите, но повечето бяха бели, крехки и разядени. Табелата с името беше изкривена и почерняла. Ричър я вдигна срещу светлината, за да вижда релефните букви и прочете: Соупър.
— Левият картечар — поясни Нюмън.
— Имало е огън — отбеляза Ричър.
— По какво съдиш? — попита Нюмън като истински преподавател.
— Табелата е горяла.
— И?
— Костите са калцинирани. Поне повечето.
— Калцинирани? — повтори Нюмън.
Ричър кимна и си спомни учебниците отпреди петнайсет години.
— Органичните компоненти са изгорели и са останали само неорганичните. След изгаряне костите се смаляват, стават по-бели и чупливи.
— Точно така — кимна генералът.
— Това е експлозията, която е видял Де Уит. Резервоарът с гориво.
— Типично за такава експлозия — отбеляза Нюмън. — Това не е следствие на бавен огън. Експлодиращото гориво се разпръсква хаотично и изгаря бързо. Това обяснява неравномерното изгаряне. Изглежда, горящата течност е заляла долната част на тялото на Соупър, без да засегне горната.
Думите му отекнаха в притихналата лаборатория — тримата се мъчеха да си представят ужаса.
Ревящият двигател, вражеските куршуми, дупчещи обшивката, внезапната загуба на мощност,
