— Хоби — каза тя.
Той кимна бавно, само веднъж, и вдигна куката за поздрав.
— Приятно ми е, мисис Джейкъб. Съжалявам, че не се запознахме по-рано. — Усмихна се и добави: — Съжалявам и че запознанството ни ще е толкова кратко.
След това кимна на този, когото наричаха Тони, и Тони застана до мъжа, който искаше да мине за Форстър. Чакаше.
— Къде е приятелят ти Джак Ричър? — продължи Хоби.
Джоди поклати глава.
— Не знам.
Хоби я изгледа продължително.
— Добре. Ще поговорим за него по-късно. Сега седни.
Вдигна куката и посочи канапето срещу мъжа и жената.
Джоди се подчини и седна. Беше като замаяна.
— Това са мистър и мисис Стоун — продължи Хоби. — Честър и Мерилин. Честър управляваше корпорацията „Честър Оптикал“. Дължи ми повече от седемнайсет милиона долара. Ще изплати дълга си в акции.
Джоди погледна мъжа и жената. В очите и на двамата се четеше страх, сякаш нещо се бе объркало жестоко.
— Сложете ръцете си на масата — каза Хоби след това. — И тримата. Наведете се напред и разперете пръсти. Искам да видя шест морски звезди.
Джоди се наклони напред и опря длани на ниската маса. Мъжът и жената отсреща направиха същото почти машинално.
— Наведете се още повече — извика Хоби.
Тримата плъзнаха длани напред, към средата на масата. Така тежестта им легна върху ръцете и нямаше начин да се движат. Хоби стана и се приближи до мъжа с лошия костюм.
— Ясно е, че не си Дейвид Форстър. — Онзи не отговори. — Трябва да знаеш, че щях да се досетя. Веднага. С този костюм? Шегуваш ли се? Е, кой си ти в такъв случай?
Мъжът мълчеше. Джоди го наблюдаваше, леко извърнала лице встрани. Тони вдигна пистолета и го насочи към главата му. Държеше с го с две ръце и дръпна нещо, което изщрака заплашително. Показалецът му обви спусъка и се присви. Джоди видя как ставата му побеля.
— Къри — каза онзи веднага. — Казвам се Уилям Къри и съм частен детектив. Работя за Форстър.
Хоби кимна.
— Добре, Къри.
След това заобиколи бюрото, отиде зад отсрещното канапе и застана точно зад жената.
— Ти ме подведе, Мерилин — каза той.
Опря се с лявата ръка на облегалката на канапето, наклони се леко напред и мушна върха на куката под яката на роклята й. После започна да дърпа леко назад. Дланите й се плъзнаха по масата и по стъклото останаха запотени петна. Гърбът на Мерилин се опря в облегалката. Хоби извади куката от яката, сложи я под брадичката й и леко я повдигна — като фризьор, който намества главата на клиентката си, преди да започне работа. След това прокара върха през косата й бавно, отпред назад, после още веднъж и още веднъж. Косата й беше гъста и куката минаваше трудно. Очите й бяха затворени от ужас.
— Ти ме измами — каза Хоби. — Не обичам да ме мамят. Най-вече хора като теб. Аз те защитих, Мерилин. Можех да те продам заедно с колите. Може би още не е късно. Имах други планове за теб, но сега, струва ми се, мисис Джейкъб ще заеме твоето място в намеренията ми. Никой не ми беше казал колко е красива.
Куката престана да се движи и по челото на Мерилин потече тънка струйка кръв. Погледът на Хоби се премести към Джоди. Здравото му око я гледаше втренчено, без да трепне.
— Да — каза той. — Мисля, че ти си прощалният ми подарък на тръгване от Ню Йорк.
Избута главата на Мерилин напред с куката и тя отново се опря с ръце на масата. След това се обърна рязко.
— Въоръжен ли си, Къри?
Къри сви рамене.
— Бях. Взехте пистолета ми.
Мъжът с пушката вдигна нагоре блестящия револвер. Хоби кимна.
— Тони?
Тони пристъпи напред и плъзна ръце под мишниците, около колана и надолу по бедрата на Къри. След това продължи още по-надолу. Къри се извъртя светкавично и се опита да избие пушката от ръцете на другия, но той бе стъпил здраво на пода и светкавично заби цевта в корема на Къри. Къри се преви, останал без дъх, и получи втори удар — този път с приклада отстрани на главата. Свлече се на земята и Тони го преобърна с крак.
— Задник — просъска той презрително.
Другият леко се наведе и заби цевта на пушката в корема на Къри, достатъчно силно, за да го накара да изпъшка. Тони се наведе, опипа крачолите на панталоните му и извади два еднакви револвера. Закачи ги на показалеца си, вдигна ги високо и ги разклати. Металът издрънча. Бяха малки, от неръждаема стомана, като блестящи играчки. Имаха къси цеви.
— Стани, Къри — каза Хоби.
Детективът се обърна и се надигна на колене и длани. Беше замаян от удара по главата. Улови се за облегалката на канапето за опора и се изправи. Хоби направи крачка към него и се обърна към Джоди, Честър и Мерилин, сякаш бяха публика. Отвори дланта на лявата си ръка и започна да я удря с куката — все едно ръкопляскаше. Ударите ставаха все по-силни.
— Един прост въпрос от механиката — заговори той. — Ударът по края на куката се предава през метала на това, което е останало от ръката ми, и се поема от него. Разбира се, кожената основа е направена от специалист, така че болката се разсейва и е минимална. Но не сме в състояние да победим законите на физиката, нали? В такъв случай въпросът е кой първи чувства болката, той или аз.
Завъртя се на пета и цапардоса Къри с облата част на куката в лицето, точно отпред, с цялата сила на рамото си. Къри се олюля и изпъшка.
— Попитах те дали си въоръжен — продължи Хоби. — Трябваше да ми кажеш истината. Трябваше да кажеш „да, мистър Хоби, нося по един револвер на двата си глезена“. Ти обаче не го направи. Опита се да ме измамиш, а, както обясних на Мерилин, не обичам да ме мамят.
Следващият удар попадна в тялото му — беше внезапен и много силен.
— Престанете! — изпищя Джоди, оттласна се от масата с ръце и се изправи. — Защо правите това? Какво, по дяволите, е станало с вас?
Къри се бе свил на две и стенеше. Хоби се обърна към нея.
— Какво е станало с мен ли? — попита той.
— Били сте свестен човек. Знаем всичко за вас.
Хоби поклати замислено глава.
— Не, не знаете.
В този момент се позвъни на външната врата към коридора. Тони погледна към Хоби, прибра пистолета в джоба си, после свали двата револвера на Къри от пръста си и мушна единия в ръката на Хоби. Другия пусна в джоба на сакото му. Жестът бе странно интимен, приятелски. После излезе от кабинета. Набитият с пушката направи няколко крачки назад и намери място, от което да държи под око всички присъстващи. Хоби отиде в другия край на помещението, за да ги вземе на прицел от друга посока.
— Пазете пълна тишина — прошепна той.
Чуха вратата към коридора да се отваря и след кратък приглушен разговор да се затваря отново. Секунда след това Тони влезе в полутъмното помещение усмихнат. Подмишница държеше голям пакет.
— Куриер от банката на Стоун — каза той. — Това тук са сертификати за триста акции.
Вдигна пакета и го показа.
— Отвори го — кимна Хоби.
Тони намери пластмасовата нишка, дръпна я и скъса плика. Джоди видя богато гравирани сертификати.
