Лесни за убиване

— Тя се тревожи — добави Блейк след малко. — Засега не е изпаднала в паника, защото една от осемдесет и осем не е чак толкова голяма вероятност, но това е достатъчна причина да взема нещата навътре.

Ричър кимна замислено.

— В такъв случай не би трябвало да работи по случая — отбеляза той. — Прекалено лично е засегната.

Блейк сви рамене.

— Тя настоя. Аз трябваше да преценя. Не съжалявам за решението си. Напрежението дава резултати.

— Не и при нея. Тя е неуправляема.

— Джулия е главният ми психолог. И работи ефективно. Имам нужда от нея, независимо дали е лично засегната, или не. Тя има нужда от теб като съветник, а аз имам нужда от резултати, така че трябва да проявиш снизходителност.

Облегна се назад и се взря в Ричър. Дебел възрастен мъж, който се чувстваше зле в костюма си и се потеше въпреки сутрешния хлад. Изражението на лицето му беше безкомпромисно. Искам резултати. Ричър нямаше проблеми с хората, които искат резултати, но не каза нищо. Двамата дълго мълчаха. Ламар се върна с пълната кана от кафеварката. Лицето й отново беше бледо. Беше възвърнала самообладанието си.

— Не се отказвам от профила — каза тя. — Убиецът е човек като теб. Може дори да си го познавал. Или да си работил с него.

Ричър я погледна.

— Съжалявам, че те засяга лично.

— Нямам нужда от твоето съчувствие. Трябва да хванем този тип.

— Е, желая ви късмет.

Тя се наведе и наля кафе в чашата на Блейк, после отиде при Ричър.

— Благодаря — каза той.

— Ще ни помогнеш ли?

Той поклати глава.

— Не.

Настъпи тишина.

— Какво ще кажеш за ролята на съветник? — обади се Блейк. — Чисто консултантска. Напълно дискретно.

Ричър пак поклати глава.

— Не, нямам желание.

— А какво ще кажеш за нещо пасивно? — продължи да упорства Блейк. — Да понапрегнеш мозъка си. Смятаме, че може да си много близо до онзи. Най-малкото близо до хора от неговия тип.

— Не е за мен — каза Ричър.

— Ще се съгласиш ли да те хипнотизират?

— Да ме хипнотизират ли? Защо?

— Може да си спомниш още нещо. Някакви заплахи, забележки. Нещо, на което не си обърнал достатъчно внимание, може да изплува в паметта ти и да успеем да сглобим някаква версия.

— Още ли се занимавате с хипноза?

— Понякога — отговори Блейк. — Може и да помогне. Джулия е експерт. Тя ще го направи.

— В такъв случай не, благодаря. Може да ме накара да тръгна гол по Пето Авеню.

Пак се умълчаха. Блейк погледна встрани, после пак се обърна към него.

— За последен път, Ричър. Бюрото се нуждае от помощта ти. Непрекъснато наемаме съветници. Ще ти се плати за всичко. Да или не?

— Значи заради това ме прибрахте?

Блейк кимна.

— Понякога помага.

— Как?

Блейк се поколеба, но реши да отговори. Ричър видя човек, готов да бъде искрен, за да е по- убедителен.

— Хората се стряскат. Когато ти кажат, че си главният заподозрян, а после разбереш, че не си, емоционалният шок може да те накара да изпиташ благодарност и желание да помогнеш.

— Това от опит ли го знаеш?

Блейк кимна.

— Много често има ефект.

Ричър сви рамене.

— Никога не съм се занимавал с психология.

— Психологията е, така да се каже, нашият занаят — отбеляза Блейк.

— Не мислиш ли, че е някак жестоко?

— Бюрото прави това, което трябва.

— Очевидно.

— Да или не?

— Не.

Мълчание.

— Защо не?

— Сигурно защото вашият емоционален шок не ми действа.

— Може ли да чуем някаква формална причина за протокола?

— Формалната причина е мис Ламар. Вбесява ме.

Блейк разпери безпомощно ръце.

— Вбесява те само заради емоционалния шок. Това е само техника.

Ричър направи гримаса.

— Прекалено убедителна е — каза той. — Махни я от разследването и мога да размисля.

Ламар го изгледа свирепо и Блейк поклати глава.

— Няма да го направя. Това е мой случай и няма да търпя да ми се диктува какво да правя.

— Тогава отговорът ми е „не“.

Устата на Блейк увисна.

— Говорихме с Диърфийлд, преди да дойдем тук — каза той. — Разбираш защо го направихме, нали? Жест на уважение. Той ни упълномощи да ти кажем, че Козо ще оттегли обвиненията за рекет, ако ни съдействаш.

— Не се притеснявам от тези обвинения — каза Ричър.

— А би трябвало. Охранителният рекет е гадно нещо, нали? Съсипва бизнеса и живота на хората. Ако Козо напише нещата както трябва, едно съдебно жури от дребни търговци ще те намрази и в червата.

— Не се притеснявам за това — повтори Ричър. — Ще оборя тези твърдения за секунда. Аз не започнах рекета, а го спрях, помниш ли? Дребните търговци ще ме вземат за Робии Худ.

Блейк кимна, наведе глава и избърса устните си с пръсти.

— Проблемът е, че обвиненията може да са по-сериозни от това. Единият от онези типове е в критично състояние. Преди малко се обадихме в болницата. Счупен череп. Ако умре, ще бъдеш обвинен в убийство.

Ричър се разсмя.

— Добър ход, Блейк. Тази вечер обаче не съм чупил черепа на никого. Повярвай ми, ако искам да счупя череп, знам как да го направя. Това не може да стане по случайност. Е, да чуем останалото.

— От кое?

— От големите заплахи. Бюрото прави каквото трябва, нали така беше? Ти не се колебаеш да навлезеш в сивата зона, така че да чуем какво още си ми приготвил.

— Искаме само да ни помогнеш, нищо повече.