направо.
— И?
— Подготвих този профил и местната полиция арестува извършителя само след един час. Веднага си е признал.
Ричър кимна.
— Имал е ателие за ремонти в квартала — каза той. — Убил я е с чука си.
Очите й се отделиха от пътя за първи път от половин час.
— Няма откъде да знаеш това. Не са го писали във вестниците.
Той сви рамене.
— Само предположих. Кърпата върху лицето означава, че са се познавали и че той се е срамувал да го остави непокрито. Може да е изпитвал угризения, сякаш го е гледала от оня свят или нещо такова. Подобно полуфункционално мислене говори за нисък коефициент на интелигентност. Липсата на следи от взлом и на щети в къщата показват, че всичко е било познато на убиеца и че той е ходил там много пъти. Не е трудно да се досетиш и за останалото.
— Защо?
— Какъв трябва да е един тип с нисък коефициент на интелигентност, за да посещава младо и хубаво момиче многократно у дома му? Трябва да е градинар или някакъв майстор. Вероятно не е градинар, защото градинарите работят навън и най-често по двама. Тогава остава да е ходил при нея, за да поправя това- онова. Младостта и красотата й го измъчват. Един ден му причернява, вече не може да издържа и прави някакъв непохватен опит, тя се притеснява и го отблъсква, може дори да му се е присмяла, а той излиза от релси, изнасилва я и я убива. Тъй като се занимава с ремонти, инструментите винаги са му подръка, свикнал е да ги използва… За подобно нещо би грабнал чука.
Ламар не каза нищо. Лицето й почервеня още повече.
— И наричаш това „психологически профил“? Според мен е здрав разум.
— Това беше лесен случай — промълви тя.
Ричър се засмя.
— И ви плащат за това? Учите го в университета… и всичко останало?
Влязоха в Ню Джърси. Пътната настилка изглеждаше по-гладка, а растителността край пътя по- поддържана, както винаги. Всеки щат полагаше усилия първите километри след границата да изглеждат много добре, за да внушат чувството, че водят към по-хубаво място. Ричър се чудеше защо не се грижат за
— Трябва да поговорим — каза Ламар.
— Ами говори. Разкажи ми за колежа.
— Няма да говорим за колежи.
— Защо не? Разкажи ми за изпита си по психологическо профилиране. Изкара ли го?
— Трябва да поговорим за убийствата.
Ричър се усмихна.
— Учила си в колеж, нали?
Ламар кимна.
— В щатски колеж. В Индиана.
— Психология ли?
Тя поклати глава.
— Какво тогава? Криминалистика?
— Озеленяване, ако държиш да знаеш. Професионалното ми образование е от академията на ФБР в Куонтико.
— Озеленяване ли? Нищо чудно, че са те назначили толкова бързо във ФБР.
— Това образование не е безсмислено в случая — отбеляза тя. — Научава те да виждаш нещата в перспектива и да бъдеш търпелив.
— И как да отглеждаш разни неща. Това може да се окаже полезно, за да убиваш време, когато идиотските профили не те водят доникъде.
Тя не отговори.
— Е, има ли много ирационални, маниакални озеленители в Куонтико? Любители на бонзаи, които се страхуват от паяци? Или на орхидеи, които отказват да стъпят върху пукнатини на тротоара?
Лицето й пребледня.
— Май наистина се гордееш със себе си, Ричър, щом можеш да се шегуваш, докато умират жени.
Той млъкна и се загледа през прозореца. Ламар караше бързо. Асфалтът беше мокър, а отпред бяха надвиснали черни облаци. Надпреварваха се с буря, която се отдалечаваше в южна посока.
— Разкажи ми за убийствата — подкани я той.
Ламар стисна волана и го използва като опора, за да се намести на седалката.
— Разбра каква е групата на жертвите. Много специфична, нали?
Той кимна.
— Така изглежда.
— Ясно е, че местата са подбрани произволно. Преследва определен тип жертви и отива при тях. И в трите случая извършва престъплението в жилището на жертвата. Макар че и в трите случая жилищата са еднофамилни къщи, те не са еднакво отдалечени от оживени места.
— Но са хубави, нали?
Ламар го погледна озадачено. Ричър се усмихна.
— Платила ги е армията, нали? Когато са напуснали. Това се нарича „избягване на скандала“. Тлъста сума пари, възможност да се установят някъде след няколко години скитане из най-различни места… вероятно са купили хубави къщи.
Ламар кимна.
— Да, така е. А и са в хубави квартали.
— Нормално е — отбеляза той. — Искали са да живеят сред добро общество. А съпрузи и семейства?
— Калан е била разведена, няма деца. Кук е имала приятели, също няма деца. Стенли е живяла самотно, никакви връзки.
— Проверихте ли съпруга на Калан?
— Естествено. При всяко убийство на омъжена жена най-напред проверяваме съпруга. Имаше алиби. Нищо подозрително. След това убийството на Кук. Разбрахме схемата, така че не е съпруг или любовник.
— Да, и аз така смятам.
— Първият въпрос е как влиза. Няма следи от взлом. Просто минава през вратата.
— Мислиш, че ги наблюдава преди това?
Ламар сви рамене.
— Броят на жертвите не е много голям, така че не искам да правя заключения, но все пак — да, струва ми се, че ги е наблюдавал. Искал е да са сами. Той е организиран и бърз. Не мисля, че би оставил нещо на случайността. Но не трябва да го надценяваме. Много бързо би разбрал, че жертвите по цял ден са сами.
— Някакви следи от причакване? Фасове, смачкани кутии от сок под някое дърво наблизо?
Тя поклати глава.
— Този тип не оставя никакви следи.
— Съседите да се забелязали нещо?
— Засега не.
— И трите са били убити през деня?
— Да. В различни часове.
— Никоя от тях не е работела, така ли?
— Като теб. Струва ми се, че малко хора, напуснали армията, започват работа. Това е подробност, която ще запомня.
Ричър кимна и погледна небето. От асфалта се издигаше пара. Дъждът беше на около два километра
