Каза го напълно сериозно, без следа от хумор. Той сви рамене.
— Добре, следващия път, когато отивам до тоалетната, ще те поканя вътре с мен.
Тя не се усмихна.
— Просто ми кажи и ще чакам пред вратата.
Докато опашката напредваше, той реши да си вземе сандвич с раци вместо със сирене, защото беше по-скъп, а предполагаше, че тя ще плати. Добави голяма чаша кафе и обикновена поничка. Намери маса, докато Ламар се суетеше с плащането. Когато дойде при него, той вдигна чашата с кафе като за тост.
— За няколкото забавни дни, които ще прекараме заедно.
— Ще бъдат повече от няколко дни — каза тя. — Колкото трябва.
Ричър отпи глътка кафе и се замисли за времето.
— Какво означава цикълът от три седмици? — попита той.
Ламар си беше взела сандвич с пълнозърнест хляб и сирене. С кутрето махна една троха от устните си.
— Не знаем. Това е странен цикъл. Не е свързан с календара или с цикъла на луната.
Ричър изчисли наум.
— Деветдесет и една възможни жертви, по три седмици за всяка, това прави пет години и три месеца, докато приключи. Доста дълъг проект.
Ламар кимна.
— Според нас това доказва, че цикълът е наложен от някаква външна причина. Сигурно би действал по-бързо, ако имаше възможност. Вероятно работи две седмици, а третата почива и я използва, за да организира всичко.
Ричър съзря шанса си.
— Възможно е — кимна той.
— Кои военни работят по такъв график?
— Така редовно? Вероятно в някои от частите за бързо реагиране. Две седмици готовност, седмица почивка.
— Какви са тези части?
— Има такива в морската пехота, в сухопътните войски. — Преглътна и добави: — Някои специални войски.
Изчака, за да види дали е налапала въдицата.
Ламар кимна.
— Специалните войски би трябвало да познават изтънчените начини за убийство, нали?
Той започна да яде сандвича си. Раците имаха вкус на риба тон.
— Знам, че действат безшумно, без оръжие, и че импровизират. Но не съм чувал, че използват изтънчени методи. Целта им е да прикрият деянието. А специалните части имат, разбира се, интерес от умъртвяването на хора, но не с цел озадачаване на останалите относно начина, по който са го извършили.
— Тогава накъде биеш?
Той остави сандвича.
— Искам да кажа, че нямам представа кой какво е направил, защо или как. И не виждам как бих могъл да имам. Ти си големият специалист в тази област. Ти си учила озеленяване.
Тя го изгледа. Сандвичът й увисна във въздуха.
— От теб се иска повече, Ричър. Знаеш какво ще направим, ако не го получим.
— Знам какво
— Готов ли си да поемеш риска да провериш?
— Нали знаете какво ще направя
Ламар се усмихна.
— Заплашваш ли ме, Ричър? Заплашваш федерален агент? Току-що отново наруши закона. Член 18, Параграф А–3, Точка 4702. Наистина трупаш обвинения срещу самия себе си.
Той погледна встрани, без да каже нищо.
— Бъди сговорчив и всичко ще е наред.
Ричър пресуши чашата си и погледна Ламар. Нетрепващ, безизразен поглед.
— За етиката ли се тревожиш? — попита тя.
— Има ли тук някаква етика?
Изражението й се промени. Появи се сянка на смущение, на омекване. Тя кимна.
— Знам, и аз се притеснявах от това. В началото след като завърших Академията, не можех да повярвам, че се използват такива методи. Бюрото обаче знае какво прави. Доста бързо го разбрах. Това е въпрос на прагматизъм, който е свързан с постигане на най-доброто за възможно най-голям брой хора. Ако ни е нужно съдействие, първо го искаме, но не се съмнявай, че правим всичко, за да го получим.
Ричър мълчеше.
— Сега вече вярвам в тази политика, но все пак искам да знаеш, че идеята да използваме приятелката ти, за да те принудим да работиш с нас, не е моя.
Ричър продължаваше да мълчи.
— Блейк го измисли. Не го упреквам, но самата аз не бих отишла толкова далеч.
— Защо?
— Защото не трябва да излагаме повече жени на опасност.
— Тогава защо му позволи да го направи?
— Да му позволя ли? Та той ми е шеф. И агенцията ни се занимава с налагането на законността. Ударението е върху
— Това извинение ли е?
Ламар не отговори.
— Е? Извинение ли е? Най-сетне?
Тя направи гримаса.
— Мисля, че от мен не бива да очакваш нещо повече.
Ричър сви рамене.
— Добре, така да бъде.
— Приятели ли сме вече? — попита тя.
— Никога няма да бъдем приятели — отговори той. — Забрави за това.
— Не ме харесваш — отбеляза Ламар.
— Искаш ли да съм честен с теб?
Тя сви рамене.
— Всъщност не. Просто искам да ми помогнеш.
— Ще бъда посредник — каза той. — Вече се съгласих. Но вие трябва да ми кажете какво точно искате.
Тя кимна.
— Специалните части ми се струват добро начало. Първата ти задача ще бъде да ги провериш.
Той извърна лице и стисна зъби, за да не се разсмее. Дотук добре.
Прекараха цял час в заведението. Най-сетне Ламар започна да се отпуска и сякаш вече не й се тръгваше на път.
— Искаш ли да карам аз? — попита Ричър.
— Колата е служебна — отговори тя. — Нямаш право.
Въпросът обаче я върна към действителността. Тя взе чантата си и стана. Ричър изхвърли остатъците в кошчето и я настигна при вратата. Качиха се мълчаливо в буика. Ламар включи двигателя и се върна на магистралата.
Моторът забръмча монотонно, дочуваха приглушения шум от другите коли и от въздушната струя в предното стъкло и след минута имаха чувството, че въобще не са спирали. Ламар седеше по същия вдървен начин зад волана, а Ричър се бе изтегнал удобно и наблюдаваше пейзажа.
